Актуално

Интервюто взе Теодора Христова, студент в програма „Връзки с обществеността“

Христо Чукурлиев е директор на Факултета за дистанционно, електронно и продължаващо обучение в Нов български университет. От 2002 г. започва работа като директор на Магистърски факултет. Член е на Настоятелството на НБУ от 04 юни 2016. Докторант по Администрация и управление, Социално управление, води курсове по Дигитално управление на бизнеса, Управление на маркетинговите комуникации, Управление на специални събития и др.

Вие сте един хората, които въвеждат дистанционното обучение не само в университета, но и в държавата. Нов български университет е лидер е сферата на дистанционното обучение. Как постигнахте този успех?

Най-кратко казано след като дистанционното и електронното обучение бяха свързани в едно. Важно е да се знае, че дистанционното обучение е въведено по-рано и заема мястото на така нареченото „задочно обучение“ през социализма. Идеята при самото дистанционно обучение е, че студентите нямат възможност да посещават на място и в реално време учебното заведение. Както вече споменах успехът на нашето дистанционно обучение се дължи на това, че го свързахме напълно с електронното обучение и по-специално с платформата MOODLE, която добре познавате. 

Водите курсове по бизнес комуникация. Как се променя света на бизнес комуникацията в един свързан технологично, мобилен свят, който става все по-достъпен?

Променя се парадоксално, защото обратно пропорционално на все по-лесната комуникация, тя става по-проблематична, заради липсата на жив контакт губим емоционалната си интелигентност. Това е, което виждам като промяна и към което се опитвам да обърна вниманието на студентите ни. Липсата на меки умения и емоционална интелигентност са сериозна заплаха пред успеха при използването на дигитални средства в каквото и да е форма – в комуникация, управление  и дори собствени нужди.

Бихте ли ни обяснили какво всъщност означава продължаващото обучение?

Продължаващото обучение е това, което истински ме интересува напоследък. Както подсказва името му, е процес на обучение, който продължава. Най-често то продължава след бакалавърска и след магистърска степен, но на мен ми се иска то да бъде представяно като обучение, което продължава цял живот. Това е близо до познатия ни термин „Livelong learning” (обучение през целия живот). Идеята според мен на продължаващото обучение е, че все по-малко хората се нуждаят от дипломи и от дълго университетско образование, а все повече се нуждаят от определени умения, които да придобият за по-кратко време. Светът става все по-забързан и е трудно да обхванем по-голямата част от него и затова се стремим към по-малка част, оттам идва и продължаващото обучение. То може да бъде както от практическа полза, например да се научим да работим с Photoshop, но може да бъде и за полза, чиято добавена стойност се вижда по-нататък. Например, ако мечтата ви е била да направите гърне от глина с ръцете си, да се запишете в това продължаващо обучение и събота и неделя да идвате тук и да работите с грънчарско колело. Това ще ви направи щастлива и много по-успешна от понеделник до петък.

Можем да ви срещнем навсякъде в университета по всяко време, знаем, че в момента сте  и докторант, но как прекарвате свободното си време извън университета?

Когато има сняг съм някъде със ски. Сега, когато е по-топло, тичам в парка, ходя на въже, ходя на йога, на планина също. Обичам да ходя в музеи, да разглеждам изложби, следя редовно изложбите в Градската и Националната галерия. Когато имам възможност ходя и на концерти и театър.

От тук накъде? Какви са бъдещите ви планове? Какво бихте искали да постигнете, да промените?

Искам да продължа да преподавам, защото това е нещо, което ме прави истински щастлив. Иска ми се най-накрая да започна да пиша, това е нещо, което петнадесет години отлагам, но преподаването някак си ме води, без да имам алтернатива, към това. Имам в главата си две- три книги, които може би скоро ще започнат да се появяват.

Вашият съвет към студентите? Какво да направят, за да са успешни в това което са избрали като професия?

Най-вече да правят всичко с удоволствие. Ако човек прави нещо с желание, упоритостта се появява и нещата се случват.