Актуално

stefaniya_678x410_crop_478b24840a
17.09.2018 15:01
Актуално в НБУ

Стефания Темелкова – безброй усмивки и вълнения в една душа

Интервюто все Симона Денкова, студент в програма Връзки с обществеността.

Стефания Темелкова e доктор по икономика, специалист по маркетингови комуникации и преподавател в Нов български университет, води обучителни тренинги в М3 College, AUBG, 9Academy. Завършила бакалавър по Public Relations и магистър по Управление на PR, има докторска степен по международни икономически отношения. Участва в международни проекти, свързани с маркетинг туризма и националния брандинг.

Комуникационен маркетинг консултант по множество проекти като CSR кампанията на Pernod Richard Bulgaria за 2016 и 2017, BULDOCK WALK ON WATER 2017, Софийска филхармония за 2016, била е маркетинг директор на програма Фортисимо Фамилия, Web Media Group, CROSS Media. Същевременно има богат опит като редактор и ководещ на магазинното предаване Неделен лабиринт по ВВТ, редактор на списание БГбизнес.

Стефания Темелкова е специалист по управление на специални събития. В портфолиото на изпълнени от нея проекти са: 5th ASEM Labour and Employment Ministers’ Conference, „Денят на Филип Котлър в България“, „Сцена на вековете – Велико Търново“, „Фортисимо фамилия“, RESPONSIB’ALL DAY – Pernod Ricard Bulgaria. Въпреки това не спира да се обучава и усъвършенства, като интересите ѝ са насочени към развитието на маркетинговите комуникации и значението им за бизнес развитието.



Защо избрахте да учите в НБУ? Как и кога се случи това? Какви бяха първоначалните Ви емоции, които изпитахте, започвайки като студент тук?

Тук в НБУ имаме една шега, че НБУ избира нас и аз съм от тези, които обстоятелствата доведоха на това място. Историята, може би, ще прозвучи лековато, по младежки несериозно, но на шега се явих на ТОП през април на 1998 г., да, миналия век. Прибрах се и нямах никаква представа колко точки съм изкарала, но заявих съвсем сериозно на родители си, че аз вече съм приета в НБУ и ще уча или Икономика, или Информационни технологии, или Public Relations…. Двайсет години по-късно вече съм завършила PR и съм доктор по Икономика, явно Информационните технологии са на ред.

Първоначалните ми емоции в НБУ бяха свързани с преподавателите, първия беше да успея да убедя професор Владимир Михайлов да ме приеме в департамент „Масови комуникации“ и бакалавърска програма „Public Relations“. Тогава ни приемаха освен с тест и с интервю. Спомням си, че бяхме около 200 човека, които имаха много висок резултат на ТОП и всички искахме да учим ПР. Това беше и първият ми по-сериозен сблъсък с конкуренция, не само на знания, но и на съобразителност и стратегии.

Не бих казала, че моето поколение се различаваме драстично, даже изобщо спрямо настоящите студенти, както и емоциите, които са ни вълнували тогава не се различават. Единствено приоритетите и проявленията бих определила като различни. Наличието на много повече възможности е голямата промяна за мен, ние се борехме да бъдем избрани, сега проектите, преподаватели и работодателите се борят да бъдат избрани.


Какво Ви привлече, за да вземете решение да работите в университета, докато учите тук? Какво ви грабна и задържа повече от времето за лекции?

Избраха ме и аз бях щастлива, че ще работя на мястото, което обичам и ще мога да бъда с тези хора повече време и ще видя нещо различно от час и половина седмично. Не мисля, че думата е „грабна“, то ме помете. Разбира се, всичко това оцених след като открих и други организации и фирми, след като правих кариера извън НБУ, като практик.

Днес често, като леко остарели хора си казваме: „Ей, ти спомняш ли си какво беше преди?“. Понякога се питам кога е това „преди“. Май е преди да пораснем, но и преди и сега НБУ и по-точно хората в НБУ правят това място уникално.


След като завършихте бакалавърската си програма, какви бяха Вашите планове? Какво се реализира от тях? С какво се занимавахте в професионален план в България и чужбина? Как се озовахте отново в НБУ след няколко години?

Завършила магистърска програма „Управление на връзки с обществеността“, разбира се, исках да работа като ПР. Имах щастието и удоволствието да работя в ПР агенция, да работя в телевизия, да участвам в създаването на онлайн медия да бъда маркетинг мениджър на група от онлайн медии, да съм event manager на много събития (малки, големи и по-големи) и още, това ме прави щастлива. Планове не си спомням да съм имала и сега си мисля, че нямам, ама ей на, получава се. Звучи несериозно, нали? Но моят план винаги е бил да бъда добра в работата, да бъда различна, да търся работещите решения за клиентите, независимо от егото, независимо от битките, и компромисите да бъдат само за сметка на съня, но не и за качество.

Върнах се в НБУ като докторант по покана на доц. д-р Соня Алексиева. Тя видя, че може би ставам, че може би не само ще бъда изследовател, но и добър преподавател. Но не е само това. Сигурно сте го усетили - във въздуха е, има енергия, има дръзновение, има амбиция, има жажда, предизвикателство и всичко това още като влезеш в НБУ.

Как Ви се стори атмосферата от другата страна на университета? Какви бяха най-големите Ви опасения като новодошъл преподавател? Какво беше отношението на преподавателите, които Ви бяха преподавали, а сега работехте рамо до рамо? Как се чувствахте сред тях? Как гледахте Вие самата на себе си преди и сега – като студент и преподавател? Откривате ли Вашето поведение преди в това на студентите сега?

Колко много въпроси… Атмосферата беше същата, но отговорността – огромна, пред хората, които са ми показвали пътя, на тези на които аз ще се опитвам да предам определено знание. Осъзнаването на тази отговорност е все едно да се разхождаш в тъмна нощ сам, но преди това да си гледал психотрилър. Стъпваш бавно, предпазливо и с всеки шум очакваш нещо драматично. Това отминава с времето и с подкрепата на колегите. Увереността, която ти дават студентите и признанието, което получаваш под една или друга форма. Когато видиш студенти след години и те кажат, „Ей, Стефи, знаеш ли какво стана?“ и започват да разказват за професионалните си успехи и личните си вълнения, това ме кара да вляза в аудиторията и понякога въпреки съпротивата да „тормозя“ студентите.

Ако трябва да се погледна каква бях преди десет години (когато започнах активно да преподавам) и преди 20 години (когато започнах да уча в НБУ), сигурно бих се ужасила. Но ти ме питаш как съм гледала на себе си преди и сега – критично е отговорът ми.


Кое е „нещото“, което най-много Ви развълнува в ученето и работата? Ако можехте да се върнете назад, кой момент бихте изживели отново? Защо?

Любопитството, това любопитство, което движи света напред, което дава отговори и задава много въпроси. Ученето през целия живот е нещо, в което аз силно вярвам и споделям като начин на развитие на личността. Ние винаги сме различни, днес сме по-различни хора от вчера, а пък утре няма да сме това, което сме днес. Променят се интересите, увеличават се въпросите. Това е „нещото“ което ме вълнува в работа и ученето, различността на хората, ситуациите, подходите и непрекъсната промяна.


Кое Ви разпалва/ развълнува тук? Кое е любимото Ви кътче в университета? Коя е любимата част от ежедневието Ви? А най-досадната част?

Досадната част от ежедневието… ако кажа, че нямам такава, ще е лъжа, рутината е досадна, но се опитвам да не се поддавам на нея, въпреки че отчитам полезността от много рутинни дейности. Най-досадно и дразнещо ми е, когато не мога да реша какво да си облека. Резултатът е толкова предвидим – дънки и блуза, сако…, но това е едната страна – другата е стая с разхвърляни поне пет чифта обувки, легло с натрупани дрехи и забравена включена ютия.

Срещите, прибирането вкъщи и екзалтираната Бира (кучето ми), дългите телефонни разговори с приятели, споделеното време с любими хора. Има един момент сутрин (след четирите, още 5 минути) и подобен вечер (точно преди да заспя), в които се чувствам като дете, преди „купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общ доход“, това е една малка част от любимите ми „ежедневности“.

Какво ме вълнува в НБУ? Първите срещи. Сещаш ли се какво е, когато имаш среща с някого за първи път? Искаш да те хареса, да те приеме и да ти вярва. Е, така е с мен в началото на всеки семестър. Тези първи срещи всеки семестър, тази нова взискателна, недоверчива и много често критична публика всеки път не само ме вълнува, но и стимулира да се развивам.


Какво Ви мотивира да сте преподавател в НБУ? Какви трудности срещате в ролята си на такъв? Как ги преодолявате?

Да преподаваш е не малко предизвикателство. Като комуникатор това да предавам едно знание по разбирам, практичен, приложим и ефективен начин, е много важно за мен. Личностната ми мотивация са успехите на студентите. Това да съумееш да видиш промяната в тях. Аз имам удоволствието да преподавам в програма „Маркетинг“ на студенти от 3 до 8-и семестър, и промяната е много видна. Може да звучи много самонадеяно и нахално дори, но когато виждаш, че думите, действията, „тормоза“, изискванията, които имаш към студентите не само ги променят, но те ги приемат и прилагат, и са удовлетворени от себе си, и знаеш, че ти имаш принос в тази трансформация, е изключителен мотив да го правиш пак и пак, да търсиш нови начини.

Предизвикателствата са много, но това за мен е най-голямо. Да накарам студентите и колегите си да разчупят стереотипа, да не се страхуват от препятствията, да не ги спира страха от провал, да не се ограничават.


Кога и как решихте отново да станете студент? Как се чувствате (като завръщане в миналото или като ново начало на вече „позната територия“?)Кое е най-комичното в това да си преподавател и отново студент? Различава ли се с нещо поведението ви пред преподавателите/ колегите докато сте били студен преди и сега?

Аз винаги съм била привърженик на това човек да опитва много неща, но решението да бъда студент отново и да уча магистърска програма „Психология на развитието“ беше дълго отлагано от мен. Но ето, че сега започнах, кога ще приключи този нов път, само времето ще покаже.
Забавни моменти има много – от изражението на колеги, като ме видят, стереотипа, че над 30 год. вече трябва да си приключил с ученето… но най-забавното е тичането между корпусите за лекции от едната роля в другата.


Какъв съвет бихте дали на всички, които посещават университета (студенти и преподаватели)? А бъдещите такива?

Открийте своето място, правете това, което ви харесва, изпълнете мотото на НБУ – Да не се боим от разнообразието!


С какво искате да ви запомнят хората?
С УСМИВКА! (:




Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.