Събития

afeyan_678x410_crop_478b24840a
12.06.2018 18:00
Събития

100 години от рождението на Надя Афеян

Музикална къща „Борис Христов“, ул. „Цар Самуил“ 43

Организатор:
департамент „Музика“ 

Водещ:
д-р Наталия Афеян

Участници:
Майкъл Смолууд, тенор, студент в магистърска програма на департамент  „Музика“ 
Ермила Швайцер - пиано

Певица с мащаб и достойнство
Историческата ни памет все повече се превръща в кабинетно занимание на малка група хора, ангажирани професионално с миналото; от десетилетия ценни архиви се попиляват, потъват безследно в морето от всеобщо безразличие или нехайство – животът е сега, а миналото е безвъзвратно изчезнало. Какво толкова, че да го пазим?… Уви, това е част от настоящето мислене, принципно присъщо на общности с ниско самочувствие и изчезващи традиции. Затова е добре да си припомняме, поне в областта на културата, за личностите, които са влагали своя талант и труд в бъдещето ѝ.

Като оперната певица Надя Афеян (1917- 2000), която с блестящите си художествени изяви на сцената на Софийската опера е вписала името си в златните страници от нейната история. Странни са криволиците в пътя на тази забележителна жена и артист. В средата на третото десетилетие от миналия век Надя Афеян е приета в Музикалната академия, но се отказва от ученето, за да бъде на сцена. И за няколко сезона е хористка – лошо платена, почти доброволка в Софийската опера. Решение, което се мотивира като че ли единствено от неудържимото ѝ влечение към сцената, още повече, че в епохата висшето образование е важно, а и тя е дете на интелигентни, образовани хора.

В книгата си „Светлини и сенки“, публикувана през 1985 г., певицата колоритно разказва за своите сценични дебюти. Особено атрактивно е описанието на „ролята“ ѝ в балета „Раймонда“. Хореографът Анастас Петров е впечатлен от нейната физика и настоява да „изиграе“ статуя. Неподвижна, в поза, няма, безмълвна, уморена, но... на сцената. Получава и две малки певчески партии – индикация за гласови качества и характер. По това време операта и драмата са заедно в сградата на Народния театър, така че девойката има шанса да гледа, да слуша, да се учи от най-личните артисти. И не е странно, че се записва в Театралната школа на прочутия режисьор Николай Масалитинов. Нещо повече – решила е да стане драматична актриса. Има лична причина - влюбена е в актьора Иван Кирков. Има и обективна - проблеми с гласа. Лошото е, че е почти самоука, без подходящ педагог, който да я подготви.

Заниманията в Школата на Масалитинов са много интересни и полезни; по-късно Надя Афеян ще прави впечатление – винаги! – с дикция и пълноценно, силно въздействащо актьорско присъствие далеч от оперните щампи. През 1941 г., вече съпрузи, двамата с Иван Кирков заминават за Берлин, където учи пеене и актьорско майсторство при прочутата Полевицкая. После войната ги отвява към Виена, където през 1945 г. се случва страшното – при бомбардировките загиват съпругът ѝ и бебето им. Тя се спасява по чудо и се завръща в София. Не за дълго пее в оперетния театър „Одеон“, а в 1947 вече е в състава на Софийската опера. Отново школовка - сега в Студията на оперния режисьор Илия Иванов, и, за щастие, вокален педагог е забележителният Христо Бръмбаров. Вече опитна, подготвена, Надя Афеян започва великолепната си кариера. В операта среща Бохос Афеян, своя втори съпруг и баща на дъщеря ѝ Наталия (оперна певица, от години и вокален педагог в НБУ), много талантлив и креативен български оперен режисьор; за съжаление, през 1969 г. умира внезапно. Няколко десетки са мецосопрановите роли от италиански, френски, руски и български опери, които е интерпретирала с вдъхновение и любов. И – винаги търсеща, стремяща се към пълноценно вокално и актьорско превъплъщение.

Първите ѝ големи роли са Амнерис от „Аида“, Азучена от „Трубадур“ и Ефросина от „Момчил“ на Пипков, в които години наред блестят гласът и драматичният ѝ талант. Амнерис бе коронната ѝ партия, за която получава много високото за времето признание – Лауреат на Димитровска награда. А е само на 35 години! Гласът ѝ извайваше нежните, наситени с негá фрази и зазвучаваше със стоманени отблясъци в конфликтните моменти. Всеки сезон прибавя нови и нови партии, които обогатяват и развиват дарованието и артистичността ѝ.

В 50-те години Надя Афеян вече е в ядрото знаменити певци на трупата на Операта, певци, формиращи художествения формат на театъра. Някои от знаковите партии на прочутото мецосопрано са: Царица Мария от „Ивайло“, написана от Марин Големинов за нея; блестящата с елегантно сценично присъствие Елен Безухова - „Война и мир“, Марфа -„Хованщина“, която много пъти изпя и у нас, и в чужбина. Беше забележителна Марфа. Гласът ѝ - тъмен и загадъчен в низините, политаше красиво нагоре, за да изрази поривите и чувствата на една раздирана от противоречиви чувства жена. Любов и отчаяние, смирение и упорство до лудост – това е психологическият профил на влюбената, отхвърлената, преследваната и преследващата Марфа. Сцената на гаданието винаги ѝ носеше аплодисменти, а големият, тежък финал превръщаше в апотеоз на любовта и вярата. Също такава богата палитра от цветове, майсторско използване на тембъра и волума на гласа характеризираше и интерпретацията на принцеса Еболи от „Дон Карлос“, на Азучена, на гадателката Улрика от „Бал с маски“, на волната Кармен и др. В исторически образци се превърнаха Ефросина от „Момчил“ на Любомир Пипков и Елена от „Юлска нощ“ на Парашкев Хаджиев. Незабравими.

В продължение на дванадесет сезона тя е солистка и на Берлинската щаатсопера, без това да намали ангажиментите ѝ към Софийската. Десетки пъти прелита разстоянието София - Берлин и обратно, понякога пеейки в едната вечер на немски, а на другата – на български. На сцената на Щаатсопера я помнят, освен като Амнерис, Еболи, Азучена, и в оперите „Ецио“ от Хендел, „Рейнско злато“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“ от Вагнер. Удостоена е с най-високата титла Камерзенгерин – признание за приноса ѝ към немската култура. Българската и чуждестранната музикална критика винаги са изтъквали „пълнозвучния мецосопран, глас с голям обем и красив тембър, способен да изрази дълбоки чувства и сложни психологически състояния“, както и забележителната актьорска дарба на Надя Афеян. Нейните героини са представяни мащабно, многопластово – резултат от дълбоко вникване в душевната им същност, осмислени през интелекта и индивидуалната ѝ чувствителност и винаги наситени с енергия и живост. Великолепна певица и трагичка, чийто прототип е във великите Шрьодер-Девриент, Виардо, Малибран, Паста… артистки на ХIХ век.

В последния си сезон (1975/76 г.) тя прибави една интересна роля – Маря, в нашумялата опера на Кирил Молчанов „Утрините тук са тихи“. Това бе и нейният завет към по-младите колеги в Операта – да бъдат предани докрай на изкуството, да не делят ролите на малки и големи, да не спират да се усъвършенстват и развиват, да поддържат огъня в душите си. И на 1 септември 1976, след трийсет години в Националната опера, Афеян слезе доброволно от сцената. От върха. Предпочете да остави красив спомена за себе си, за изкуството си, вместо да стигне до точката, от която започва да се руши съграденото. Отиде си от театъра без тържества, достолепно и с високо вдигната глава. Артистка! После замина за Австралия, където активно участва в създаването на българска радиостанция ЗЕА - и като говорител, и с рецитации. Отново дейна, изпълваща дните си със смисъл и радост. Останаха записите ѝ, написаното за нея, съхранени са спомените, които се предават от поколение на поколение оперни певци.

Изображения: operasofia.bg