Събития

Корпус 1, Център за книгата, Книжарница

Организатори:
Център за книгата и департамент „Нова българистика“

Водещи:
проф. Пламен Дойнов, д.н., доц. д-р Йордан Ефтимов, доц. Морис Фадел, д.н.

„Слепота“ (1995) е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят. „Слепота“ е роман за отговорността на зрящите. В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, eдин мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека – волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена – единственото същество, което не е поразено от „сияйната белота“. Героите на този великолепен и необикновен роман преминават през хиляди перипетии. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът – все страсти, които ни заслепяват и чрез които Жозе Сарамаго изгражда потресаваща алегория на времето, в което живеем. Смайващите притчи на Сарамаго, омесени от фантазия и действителност, са благодатен шанс за днешния читател да бъде поразен от безподобното му стилистично умение, облъхнат от състрадателната му ирония и вероятно смутен от щедрото му разбиране за човешката природа. Романът „Слепота“ ни напомня, че най-важният фактор в човешкия живот е смъртта, че погубваме самоуважението си всеки път, когато нараняваме някого, че човешкото достойнство е подложено на унижения ежедневно, затова наш дълг е да сме критични към статуквото, но най-вече към самите себе си…