Събития

Френски културен институт, площад Славейков №3

Организатор:
Университетски театър 

Супервайзър:

доц. Възкресия Вихърова
проф. д-р Десислава Бошнакова

Работна група:
Диана Спасова, Добриела Попова, Росица Гевренова, Яна Грозданова – алумни на НБУ


Документалният театър, подобно на документалното кино, работи с реалния живот и случките от него. Историите на три реални и автентични жени, които разказват премълчаното в интервюта по актуалната тема за „Не насилието“ върху жената, оживяват на сцената. Трите интервюирани жени/прототипи са на различна възраст, заемат различни позиции и имат различен социален статус. Обединява ги премълчаното и възможността то да бъде разказано.

Всяка история има свое заглавие:
КНИЖНИ ТОПЧЕТА В КОСАТА
КУКА И НОЖИЦА
ДЪРВОТО ЗАД ЪГЪЛА

Всяка история има свое основание:
ДА БЪДЕ РЕАЛНОСТ
ДА БЪДЕ ПРЕМЪЛЧАНА
ДА БЪДЕ РАЗКАЗАНА.

В спектакъла се използва и вербатим техника, коeто означава, че както по време на репетициите, така и по време на самото представление актьорите чуват от слушалки в реално време документалните записите и ги възпроизвеждат на сцена. Понякога актьорът чува за пръв път определен текст по време на представлението, при което не е в състояние да скрие или овладее своето първо впечатление и усещане. Спектакълът може да бъде определен и като своеобразно „Reality“. Очакванията и изискванията към него са много по-сходни с тези към журналистиката – да се стреми към достоверност и актуалност.

Чрез трите истории се изследва механизмът на „Невидимото домашно насилие“:
Ситуациите, в които то се проявява.
Проблемите, които поражда.
Жертвите, които произвежда.

Няма да се сблъскате с драстични факти и криминални ситуации. Ще чуете един деликатен и чувствен език, който помага да разгадаем тайната на феноменa - домашното насилие.
Фактите от преживенческия опит на жените/прототипи може би не са достатъчни прокуратурата да заведе дело, но са достатъчни, за да бележат живота на всяка една завинаги с
ДЪЛБОКА ТЪГА
ТИХ САМОТEН ПЛАЧ
ФИЗИЧЕСКА РАНА.
Да ги накара да премълчат. В желанието си да продължат напред жените често танцуват, ако се успокоят дори пеят красиво.

А за сълзите - появяват се за кратко и се опитват да не безпокоят никого…