Събития

Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“

Организатори:
департамент „Кино, реклама и шоубизнес“
гл. ас. д-р Лиляна Караджова

Ръководител:
гл. ас. д-р Лиляна Караджова

Участници:
гл. ас. д-р Лиляна Караджова и студенти от БП „Фотография“, БП „Кино и телевизия“ и МП „Фотографско изкуство“ на НБУ: Алекс Николов, Анабел Могадам, Андон Настев, Благовест Боянова, Валентин Петков, Виктория Атанасова, Габриела Илиева, Галя Тодорова, Деница Тодорова, Димитър Костадинов, Елица Кузманова, Еми Куртева, Йоана Димитрова, Йорданна Папазова, Лорета Георгиева, Милена Янкова, Надя Иванова, Никола Кадрев, Тони Павлова

Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ представя историята и съвременната употреба на легендарната камера обскура родила фотографията и киното. В пространството са експонирани портрети върху филмова плака заснети с ръчно конструирани огледално-рефлексни камери обскури по илюстрации от XVII и XIX век от Лиляна Караджова и студенти от бакалавърски програми „Фотография“ и „Кино и телевизия“, и магистърска програма „Фотографско изкуство“ на Нов българскш университет. Изложени са и самите камери, които посетителите са провокирани да вземат в ръце и насочват към снимките. Портретите в изложбата поставени с „главата надолу“, в съответствие с преобърнатите горе-долу и ляво-дясно на проектирания образ в камера обскура. За да видят лицата „правилно“, гостите трябва да преминават през книжарницата и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ гледайки през визьорите на големи камери обскури, които ще им бъдат предоставяни за кратка обиколка. Оптичните пособия, приспособени за разглеждане, са книга-камери конструирани по снимки на оцелял образец от ок. 1750 г., вдъхновени от изложбеното пространството, което е дом на книгата. Използвани са стари книги по история на изкуството от библиотеката на известния изследовател на бароковото изкуство и архитектура Хелмут Хагер, почетен професор на Пенсилванския университет. Подбрани са заглавия като „Документи и спомени за живота и творбите на Леонардо да Винчи (Documenti e memorie riguardanti la vita e le opere di Leonardo da Vinci)” на Лука Белтрами, които препращат към горещи изкуствоведски теми като „Конструирал ли е Леонардо да Винчи е камера обскура?“.

За да достигне днешния си компактен вид, камерата е изминала дълъг път на развитие започващ с големи затъмнени стаи през XIII – XVI век и продължил с преносими палатки монтирани над маса и стол в началото на XVII век. Най-ранното открито досега изображение, е датирано към XIII век, приписвано на английския философ Роджър Бейкън, и показва проекция на демон обърнат с главата надолу. През 1685 г. немският учен Йохан Зан представя илюстрации на десетки причудливи камери в своя Oculus Artificialis Teledioptricus Sive Telescopium. Разглеждайки неговите чертежи, през 1955 г. историкът на фотографията Хелмут Гернсхайм обръща внимание на няколко компактни модела наподобяващи ранните бокс-камери и заключава, че от този момент нататък камерите чакат развитието на фотохимичен процес, който ще им позволи за влязат в действие. Далеч преди представянето на новата медия пред света през 1839 г. камерите стават част от помощните оптични пособия използвани от художници в създаването на предварителни скици, както и инструменти за тайно наблюдение. Гернсхайм отбелязва: „Към средата на XVII век се споменават мънички камери обскури маскирани като чаши за пиене и книги“. Така посетителите на Книжарницата и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ ще станат част от един любопитен, и все още активно изследван, исторически период и феномен.
По време на откриването на изложбата в Книжарницата и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“, ще бъде направена демонстрация по заснемане на портрети с конструираните огледално-рефлексни камери върху полароидни плаки.

Лиляна Караджова е фотограф и историк на фотографията, автор на критически текстове и кураторски проекти, главен асистент по фотография в Нов български университет и дългогодишен автор на сп. L’Europeo. Получава докторската си степен по изкуствознание и изобразително изкуство в НХА с тема на дисертационния труд „Психологически концепции за въображение в изкуството и фотографията през XX век“.

Работата ѝ е представена в десетки изложби в България, Италия, Франция, Испания, Полша, Великобритания, САЩ. Автор е на шест самостоятелни изложби. Носител е на множество награди и отличия, сред които първо място в конкурса на СБХ за творчески престой в ателиетата на СБХ в Cité Internationale des Arts – Париж. През 2013 г. представя България на VII Игри на Франкофонията в Ница, Франция, в категория фотография. През 2019 г. е гост-професор в университет Абат Олиба в Барселона, Испания, a през 2021 г. – в университет „Нотр Дам“, Индиана, САЩ.

Работата ѝ има експериментален характер и често свързва стари фотографски процеси със съвременни подходи в изкуството.