Изложба „НА СВЕТЛО 6
„Steppenwolf Gallery“, Васил Левски 150, 1527 София
Организатор:
Департамент „Изкуства и дизайн“
Водещ:
доц. д-р Руслан Лозев
Модератори:
гл. ас. д-р Евелина Гебрева, докторант Кристян Сергинов
Участници:
Студенти и преподаватели от департамент „Изкуства и дизайн“
За поредна година младите дизайнери от специалност „Интериорен дизайн“ в Нов български университет представят произведения, разработени в академичен контекст. Показването на творбите от курсове: "Класически и нетрадиционни подходи към техники и материали в интериорния дизайн" и "Цветоизграждане в интериорния дизайн" пред публика е незаменим етап от развитието на всяка творческа практика. Настоящата изложба предоставя възможност на студентите от първи и втори семестър да експонират своите проекти заедно със своите преподаватели в реална галерийна среда, като едновременно с това практически се запознаят със спецификите на експозиционния дизайн и организацията на изложбено пространство за дизайн обекти и двуизмерни колажи.
Контекстът на изложбата поставя акцент върху ролята на галерията като интерпретативна среда. Независимо че част от представените обекти притежават функционален характер, те се възприемат и като произведения на изкуството, способни да генерират множество значения и интерпретации в едно разширено културно поле.
Осветителното тяло се явява многозначен обект. От една страна, то може да бъде разглеждано като функционално произведение на дизайна, а от друга, като художествен артефакт, който не само произвежда светлина и моделира пространството, но и въвежда драматургичен аспект чрез своята антитеза - тъмнината. Светлината тук не е единствено утилитарен елемент, а средство за създаване на атмосфера, възприятия и емоционални състояния.
Представените обекти не се стремят задължително да символизират нещо извън собственото си материално присъствие. Те са конкретни, а не абстрактни, основани върху линията, цвета, текстурата и физическата материя. Индустриално текстурираните повърхности подчертават автономността на дизайн обекта и неговото отделяне от индивидуалния жест на автора.
Бетонът, като основен материал в част от произведенията, носи собствена концептуална натовареност. Той въплъщава процеса на трансформация, превръщането на прах и течност в твърда и устойчива форма. Материалът може да бъде възприеман като метафора за изграждането на стабилна основа, за втвърдяването на идея, желание или лична позиция. Чрез манипулирането на един привидно обикновен и евтин материал авторите демонстрират неговия вътрешен пластичен и трансформационен потенциал.
Радикалните форми в изложбата често се дистанцират от директни визуални връзки с природата или националните художествени традиции. Вместо това те функционират като критически жестове, насочени към преосмисляне на дизайна като културна и социална практика. Подходът към дизайна е критичен, обектите не са само стилизирани функционални продукти, а средства за създаване на нови възприятия за реалността, свързани със социални, политически и културни процеси.
Изборът на достъпни материали действа и като критика към консуматорската култура, като поставя под въпрос стойността, произхода и значението на обекта в съвременното общество. В този контекст изложбата представя дизайна не само като процес на проектиране, а като форма на културно изследване, експеримент и критическо мислене.