Събития

Център за култура и дебат „Червената къща“, ул. „Любен Каравелов“ №15

Организатор:
Европейски фото фестивал 

Съавторски проект на Лиляна Караджова и студенти от 2-ри курс от бакалавърска програма „Фотография“ на Нов български университет: Александра Аргирова, Анжелика Давидкова, Владимир Иванов, Виктор Младенов, Георги Иванов, Кирил Кралев, Кристиан Кънчев, Кристина Тодорова, Леонор Николова, Нина Стоименова, Саня Арнаулдова, Яна Тодорова.

Гигантските фотографски отпечатъци в процеса цианотипия ежегодно събират десетки фотографи и любители на изкуството в колективни творчески акции провеждани на градски площади. Най-разпространени са фотограмите, в които участниците лягат върху светлочувствителното платно и остават отпечатък на своята сянка.

Първите значими цианотипии в техниката фотограма, които интерпретират човешкия силует, са създадени от Робърт Раушенбърг през 1950 г. През 70-те Флорис М. Нойзюс продължава идеята в поредицата фотограми „Телесни картини”, а Брус Конър в поредицата „Ангели”. През XXI век цианотипните проекти излизат извън ателиетата на фотографите и започват да се реализират на градски площади, като такива събития се провеждат в Авиньон през 2013 г., Панаджи през 2014 г., Лондон през 2015 г. Най-новият рекорд за гигантска цианотипия беше записан съвсем наблизо до София – на 18 септември 2017 г. на крайбрежната улица в Солун беше създадена фотограма с площ 276.64 m².

Film’s Not Dead е замислен като първата подобна и мащабна цианотипна акция в България. Проектът дава израз на общата творческа енергия на 15 души от 2-ри курс от бакалавърска програма „Фотография“ на Нов български университет през 2017/2018 г. в създаването на голямо произведение с оригинална идея, чиято реализация надхвърля възможностите на индивидуалната работа и е дело на всички участници. Проектът представя две произведения в размер 260 x 400 см, които приобщават България към голямата вълна от групови цианотипии и развива практиката с творческа концепция. Две послания изписани с портрети на участниците отпечатани в контактно копиране дават идентичност на техните анонимни силуети. Темата, която обединяват групата в космическия син цвят е интерпретирането на филма като особен вид жива капсула, която съхранява паметта и пренася съзнателния живот във времепространството. Надписите са композирани от 132 фотографии заснети върху 120 мм филм копирани от негативи каширани върху стъкло. Снимките показват авторите в моменти от работата им с камера с диапозитивен и негативен филм.

Динамиката между големия и малкия формат, между размерите на платното и на контактните копия, между доминиращите силуети и деликатните детайли, раздвижва естетическата дистанция. Взаимодействието между фигуралната абстракция и дребните лица в кадрите поражда образи, които изграждат комплексно внушение отвъд буквалността на посланието.