Събития

Галерия „Средец“ - Министерство на културата

Организатор:
департамент „Изкуствознание и история на културата“

Автор:
гл. ас. д-р Владимир Димитров

Водещ:
доц. д-р Валентина Ганева-Маразова

21-30.07.2015 г.

Град Матера е център на едноименна община и е разположен в източната част на италианската провинция Базиликата. Граничи с природния резерват Сан Джулиано. Най-старите квартали на града, наречени Саси (камъни), са обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Градът има древен произход, името му означава „Моя земя“. В пещерите на противоположния бряг на клисурата, известни като Гравина ди Матера, са открити обекти, датиращи от палеолита. От неолита има следи от няколко селищни могили. През желязната епоха на мястото на неолитното селище възниква град и през ХІІ в. пр. Хр. е издигната градската катедрала. През VІІІ в. пр. Хр. районът на Матера е колонизиран от гръцки заселници и става част от Magna Graecia. В тази епоха Матера има силни търговски отношения с колониите, разположени на брега на Метапонто. Гръцкото влияние се запазва в периода на римската държава. Римляните изграждат градски стени, а многобройните пещери се използват за жилища. След разделянето на Римската империя градът остава в пределите на Източната римска империя (Византия).

През ранното средновековие в района около града се заселват множество византийски и бенедиктински монаси, които превръщат пещерите в храмове. Матера и района около града са били многократно опустошавани от земетресения, както и при многобройните войни между херцогство Беневенто, сарацини, византийци и ломбарди. Градът е изцяло разрушен от войските на франкския крал Лудвиг ІІ. През 1043 г. норманите завладяват Южна Италия и Матера преживява период на мир. През 1663 г., времето на испанската Арагонска династия със столица в Неапол, градът преминава към провинция Базиликата и става нейна столица до 1806 г., когато Наполеон Бонапарт премества столицата в Потенца.

През ХІХ в. градът е засегнат от разбойничеството и от емиграцията към Северна Италия и Новия свят. В годините на Втората световна война Матера е сред първите градове в Южна Италия, които се противопоставят на германците и изтеглящите се немски войски му нанасят щети.
От 1948 г. се поставя въпросът за бедстващите жители от Сасите на Матера. През 1952 г. е приет първият закон, уреждащ строеж на нови жилища и цели квартали. Така се създава новия град, а старият постепенно се обезлюдява. През 1980 г. Сасите пострадват при едно силно земетресение, това е повод и за приемане на нов закон за спасение на старите Саси на Матера. Така през 1986 г. започва възстановяване на стария град, а през 1993 г. градът получава специалния статут на „Световно културно наследство” под егидата на ЮНЕСКО.


Градът се прочува и като сцена на много филмови продукции. Шедьоври на европейското кино като „Евангелието по Матея“ на Пиер Паоло Пазолини, „Вълчицата“ на Алберто Латуада, „Христос се спря в Еболи“ и „Трима братя“ на Франческо Рози и др. са снимани в естествената среда на историческия град. Сцената с разпятието на Христос във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови” също е заснет в Матера.
През октомври 2014 г. Матера в партньорство с град Пловдив бе определена за културна столица на Европа за 2019 г.

Гл. ас. д-р Владимир Димитров (1975 г.) е завършил Изкуствознание в Нов български университет. Води курсове по Обща история на изкуството, Изкуство на Италианския ренесанс; Българско възрожденско изкуство; Българска възрожденска култура; Иконография и Опазване на културното наследство. Научните му интереси са в областта на Възрожденско изкуство, иконографията, поклонничество, културен и религиозен туризъм, както и опазване на културно-историческото наследство. Специализирал е в Универститета на Флоренция, Италия.

Автор на монография за Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. Автор е на множество фоторазкази публикувани в списанието на университетска култура Следва.

Първата му самостоятелна фото изложба „Стани и отиди в Дамаск“ (2014 г.) бе експонирана в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Музея на НБУ.