Събития

Корпус 1, 310 аудитория „Проф. Петър Мутафчиев“

Организатор:
департамент „Нова българистика“

Водещ:
доц. Пламен Дойнов, д.н.

Участници:
преподаватели и изследователи от Нов български университет, Софийски университет, Великотърновски университет, Институт за литература при БАН, Пловдивски университет, Шуменски университет

Конференцията ще предложи изследвания и анализи в следните посоки:

• 1946 като прагова година между края на Третото българско царство и Народна република България; Пировата победа на републиканската идея.
• (Не)предизвестеният край: политическите борби между управляващата коалиция на ОФ и опозицията – дебати, скандали, преговори, чистки, арести, съдебни процеси, дирижирани парламентарни избори;
• България и международният фактор: „независимост“ в условията на съветска окупация; външна политика на изток от „желязната завеса“; дилемите около Парижкия мирен договор;
• Опозиционен и алтернативен сектор в политиката, литературата и културата – институции, личности, периодични издания; специфика на опозиционната публичност; съдебните процеси срещу свободата на словото;
• Литературата и залогът за творческата свобода; структура и функциониране на литературното поле; Съюзът на българските писатели и другите литературни институции: подготовка за налагане на социалистическия реализъм като зъдължителен „метод“;
• Епизоди и случаи в литературата на 1946/1947: „Боеве“ на Йордан Вълчев; „Ситни-дребни… като камилчета“ на Трифон Кунев; „Белите извори“ на Константин Петканов; „Птица над пожарищата“ на Константин Константинов; „Вратарят на Содом“ на Боян Болгар; „Подвигът“ на Асен Разцветников; „Царица Теодора“ на Магда Петканова; „Синият залез“ на Павел Вежинов;
• Дочитания и препрочитания през 1946/1947: рецепцията на „Осъдени души“ от Димитър Димов; (пре)откриването на Вапцаров като поет от ядрото на соцреалистическия канон; вторите издания на романа „Кръв“ от Константин Костантинов, на сборника с разкази „Брегалница“ от Михаил Кремен и на поемата „На повратки в село“ от Николай Марангозов; допълнените нови издания на „История на българската литература“ от Малчо Николов и на „Българска литература. 1880–1930“ от Иван Радославов;
• Книгите от 1946 г. на Дора Габе, Младен Исаев, Ангел Каралийчев, Андрей Гуляшки, Ст. Ц. Даскалов, Христо Миндов, Иван Бурин, Николай Стайков и др. – цензура, автоцензура, принуда и индивидуален избор.