Събития

Онлайн


Организатори:
гл. ас. д-р Владимир Димитров, зам.-ректор по учебната дейност“,
проф. Мони Алмалех, д.н.


Лектори:
доц. д-р Евгения Тополска
гл. ас. д-р Ивана Давитков


Модератори:
гл. ас. д-р Владимир Димитров,
проф. Мони Алмалех, д.н.

Участници:
преподаватели от различни департаменти дискутират аспекти на проблема „четене с разбиране“

В първата част на презентацията е представен опит за интерпретация на основните ключови понятия „слово“ и „образ“ в педагогически контекст. Понятията се разглеждат във взаимодействие (интеракция), защото по този начин функционират в педагогическата теория и практика.

Интеракцията „слово – образ“ е обект на изследване в различни области на научното знание. Представени са част от тях като необходима теоретична основа, върху която ще се представи изложението по темата (Педагогика, Методика на обучението по БЕ, Психология, Езикознание и др.) Тук акцентираме на ролята на интердисциплинарното формиране на компетентности.

В хронологичен план анализът започва от интерпретация на взаимодействието „слово – образ“ от основоположника на дидактиката – Я. А. Коменски. Дидактическият принцип за нагледност (полисензорност) се доразвива от Ж-Ж. Русо, Й.Песталоци, К. Ушински и др., като всеки от тях дава своя трактовка на взаимодействието „слово – образ“ в педагогическата теория.

Съвременните интерпретации на интеракцията „слово – образ“ анализираме в стратегически и нормативни документи, които определят образователната политика, както и научни изследвания в педагогиката и сродни науки. Този коментар е необходим, за да аргументираме защо е задължително тази интеракция да се разшири, за да бъде съвременното училище адаптирано за различните образователни потребности на днешните ученици.

Интеракцията „слово – образ“ при всеки ученик функционира в зависимост от водещата модалност, т.е. водеща сетивност. Затова всеки ученик има различен стил на учене. Моделът VARK на Н.Д.Флеминг дава насоки на учителите как в педагогическата практика да стимулират различна сетивност, така че обучението да бъде достъпно, ангажиращо всеки ученик.

Своеобразно продължение и развитие на модела VARK е универсалният дизайн на обучение (UDL). Интеракцията „слово – образ“ е заложена в неговите три принципа обхващащи широк контекст.

Взаимодействието между понятията „слово“ и „образ“ е специфично в различните периоди от детското развитие. В обучението по български език е важно какъв познавателен и речеви опит имат децата/учениците, кои са дидактическите цели на учителя и т.н.

Втората част от презентацията е посветена на дигиталните деца – поколението Z (родените след 2000 г.). За да бъдем успешни учители на дигиталните деца е важно да знаем кои са те, какво е характерно за тяхното поведение, начин на живот, интереси. Само когато ги познаваме, можем да изберем най-подходящите стратегии, методи, похвати на обучение.

Сравнителният анализ между традиционното и съвременното дигитално обучение дава идеи за обогатяване на педагогическата практика в условията на дигитално обучение.

Доц. д-р Тополска и гл. ас. д-р Давитков са щатни преподаватели в департамент „Нова българистика“ от 2021 г.

Евгения Тополска е доцент по 1.2. Педагогика (2013), доктор по педагогика (1998), магистър по Специална педагогика, Логопедия (2000) и магистър по Предучилищна педагогика (1988). Богатата ѝ преподавателска, научна и експертна дейност обхваща разнообразни аспекти на педагогическата теория и практика. Специален интерес представлява интеракцията „слово – образ“ в педагогическата област – в класически и в съвременен мултимодален аспект. Автор е на монографии, издания в жанра „Книга за учителя“, учебни помагала за студенти по педагогика и деца, помагало предназначено за вътрешноинституционална квалификация в мултикултурна среда в условията на детска градина, голям брой статии у нас и в чужбина. Има  участия  в международни  семинари,  както  и  доклади  на  международни  научни  форуми  (конгреси  и  конференции).

Научни интереси: педагогическа подкрепа на деца със специални образователни потребности, обучение по български език и литература в детската градина, педагогическа подкрепа на речевото развитие на деца със специални образователни потребности (развиващи педагогически технологии), допълнително обучение по български език за деца с друг семеен език, приобщаващо образование.

Гл. ас. д-р Ивана Давитков е родена в Цариброд (Димитровград), Сърбия. Завършва средното си образование в родния си град, след което следва българска филология в Белградския университет. През 2012 г. е зачислена за докторант по теория и практика на превода към Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. защитава докторската си дисертация. През 2013 г. е назначена за редовен асистент във Филологическия факултет в Белград, а от 2019 г. за доцент в специалността „Български език, литература и култура“ към Катедрата по сръбски език с южнославянски езици, Филологически факултет, Университет в Белград. В Белградския университет чете лекции по различни българистични езиковедски дисциплини и води упражнения по практически български език. От 2020 г. е хоноруван преподавател във Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет.