Събития

НБУ в Центъра, ул. „Г.С. Раковски“ 191Б

Организатори:
НБУ в Центъра,
Издателство „Ом Намо Нараяна“

Участници:
Малина Кулова, Мариела Миленкова и Радослав Гърманлиев


„Стани огледало“

Прекрасна книга, изработена с много любов. Включва в себе си подбрани поеми и истории за живота на великия поет-мистик Мевляна Джелаледдин Руми. Едно нектарно вдъхновение с което можем да се потопим в необятния океан от любов, наречен Мевляна Руми. Този океан, който повече от 800 години докосва със своите капчици сърцата на милиони хора по света.

Любовта, служенето и състраданието ни помагат да отворим отново сърцата си и да се приближим до Бог. Най-великото служене, което можем да извършим, е да помогнем за излекуването на наранените сърца на другите. Ръцете ни са направени, за да вдигнем тези, които са паднали, да избършем сълзите на тези, които страдат от изпитанията на този свят.

Съществува мъдрост на сърцето, съвсем различна от мъдростта на главата. Главата може да бъде подведена от външния вид, а мъдрото сърце вижда отвъд външните форми, във вътрешната реалност. Както един суфи учител обяснява суфизма: „Всеки може да научи външните форми на молитви и обожание. Суфизмът се стреми да оформи сърце, което може да се моли.“

Историите и поезията в тази книга развиват именно мъдростта на сърцето. Нека думите им докоснат и нашите сърца.


„Рубаи“

Любовта е радостта на живота. Живот, изпълнен с любов, израства в светлина и наслада. Влюбеното сърце е топла скъпоценност с качество на мекота. Сладостта и сиянието на такова съществуване притеглят към себе си сърца, копнеещи да се разгърнат. Това общуване е сладката игра на живота. Сърце, изпълнено с божествена любов, излива себе си в ожаднелите за божественост сърца. Няма по-чудна и изненадваща магия на земята от това приключение. Скитал се през безброй измерения, човек попада на тази пътека и се изгубва завинаги. Няма нищо ясно, нищо не е обяснено, само тази любов. Интелектът се бори за разбиране, опитва се да „хване юздите“, но открива, че е в безтегловност. Ненадейно го спохожда мечтаното освобождение – от самия него.

Придошла е реката на любовта, която руши всички стени, всичко, до което се докосне. Влюбеният е като пияница. Луд. Без правила и ограничения. Безпомощен в потока на любовта. Неспособен да определи посоката, с несигурно настояще, клатушкащ се незнайно накъде, докато и последната частица от него не бъде отмита в този потоп. Изразителността и обясненията са изчезнали в единството. Само проста яснота. Естественост. Аз. Ти. Руми.


„Мевляна Джеляледдин Руми“

Въпреки изминалите повече от осемстотин години от смъртта на Мевляна, неговите творби все още носят своята свежест и силно въздействие. Мевляна Джеляледдин Руми, великият мистик и търсач на божествената любов, обобщава живота си по следния начин:

Три думи само,

животът ми събран е в тях:

Бях суров, бях изпечен, изгорях!

Малко преди смъртта си той казва:

„Ако трябва да ти кажа какво спечелих от живота, нищо друго освен тези три думи не мога да изрека: горях, горях и горях.“

Неговият дълбок хуманизъм го кара да се обърне към човечеството с думите:

Ела, ела!

Ела, който и да си!

Дали неверник, огнепоклонник, или езичник;

дори да си престъпил обета си стотици пъти.

Нашата врата не е врата на отчаянието.

Ела такъв, какъвто си!

„Руми – Мост към душата“

Мястото  на Руми в историята на религиите е като мост между вероизповеданията. В потвърждение на това ще припомним добре известната история на неговото погребение през 1273 г., на което присъствали представители на всички религии – мюсюлмани, християни, евреи, будисти, индуси. Попитани за тяхното признание към Руми, те отговорили: „Той ни прави да бъдем по-дълбоки, независимо от религията, която изповядваме“. Руми живее в сърцето, в същността (той би го нарекъл приятелство) на импулса ни да възхваляваме, да боготворим, да изследваме мистерията на единението. Дори неговото име Руми – е еднозначно на „мост“ 1.

Но  срещата на Руми с Шамс Табриз е ключът към неговата всеобхватност. Шамс действал отвъд форма и доктрина. Веднъж казал, че ако Кааба внезапно изчезне от света, ще видим как всеки човек се кланя (пет пъти на ден) на всеки друг човек. С други думи, ако иконите на религиите изчезнат, ние ще останем с излъчването на човека, всеки почитащ другия със същата слава. Приятелство. Намасте.