Събития

predstavyane-21-03_678x410_crop_478b24840a
21.03.2017 11:30
Събития

Представяне на юбилейното издание „Историкът Петър Мутафчиев като изследовател, гражданин и човек“ на департамент „История“ и книгата „Непознатият храм „Св. София“ с автор доц. д-р Тома Томов

Център за книгата - книжарница, корпус 1

Организатор:
Център за книгата

Участници:
преподаватели и студенти от НБУ

Представяне на сборник с материали от конференция, издаден от Нов български университет със заглавие „Историкът Петър Мутафчиев като изследовател, гражданин и човек“, посветен на 130 год. от рождението и 70 год. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев, както и на книгата „Непознатият храм „Св. София“: Надписи-графити на кирилица и глаголица“ с автор доц. д-р Тома Томов.

„Историкът Петър Мутафчиев като изследовател, гражданин и човек“ - юбилейно издание на департамент „История“

Сборникът е посветен на Професор Петър Стоянов Мутафчиев, един от най-значимите български историци от първата половина на ХХ век. Неговите основни изследователски интереси са в областта на българската средновековна история, като заедно с това той предлага широк поглед към миналото на Балканите и Европа. Петър Мутафчиев е един от малкото, ако не и единственият наш учен, който представя цялостна философска концепция за националната ни история. Освен като академичен изследовател и университетски преподавател, Мутафчиев се изявява като обществен и духовен водач с голям авторитет и влияние през драматичния период между двете световни войни.

В настоящия сборник става дума за история, за българската история, която е в центъра на творчеството на бележития български историк. С това издание се изразява почитта към научното и гражданското дело на проф. Петър Мутафчиев.

По време на представянето заглавието се продава с 10% отстъпка.

Съпътстващо събитие: Изложба „Проф. Петър Мутафчиев – живот и дело“, читалня „Проф. Иванка Апостолова, д. н.“, Библиотека.

„Непознатият храм „Св. София“: Надписи-графити на кирилица и глаголица“ - доц. д-р Тома Томов

Днес графитите изглеждат разрушителни, антисоциални, но това е съвременната представа за тях. Изпълнявайки ролята на словесна молитва, през средните векове те се считали за приемлива норма. Графитите върху стените на сградите били обичайни сред миряните, клириците и поклонниците, които изписвали своите имена с вярата, че ще получат спасение само ако те останат завинаги в свещеното място, каквото е черквата. Целта на тази монография е да представи 85 надписи-графити на кирилица и един на глаголица, които са изписани по балюстрадите, колоните и стенната облицовка в галериите на „Св. София“.