Събития

anricover_678x410_crop_478b24840a
09.07.2019 18:30
Събития

Представяне на книгата „Ориент SEXpress“ от проф. Анри Кулев

Изложба с над 50 илюстрации от книгата (09-30 юли 2019 г.)

Галерия KooП, бул. „Янко Съкъзов“ 17

Яйцето на бащата

Анри Кулев е известен като бащата на много златни яйца в областта на анимационното, документално и игрално кино, карикатурата и сатиричната рисунка. Но още по-известен (и за широките народни маси) го направиха авторските еротични рисунки, тиражирани под формата на злободневието. Поддържането на рисуваната еротична рубрика заставяше автора да бъде в постоянна интелектуална възбуда, за да интерпретира оригинално реалността. Но заедно с това да остава в сложна поза – на една ръка разстояние от натурализма и с единия крак в поезията. Анри Кулев доказа мъжествеността си, разоравайки най-универсалното поле. Най-(не)разбираемото и най-(не)проходимото за всички – миннотополе на сексуалността.

Всяка една от тези забавни рисунки притежава огромен интелектуален потенциал. Повечето от геговете могат да се развият до сериозна анимационна притча. Поредицата от рисунки, разгледани заедно, напомня режисьорската книга на особен,малко мрачен, демонстративно еротичен, но и кастриращ, уж смешен, но и смразяващ реалити-сериал. Авторът просто се оставя на вълната на времето. Остава верен на собствената си импулсивна реакция към предизвикателствата на живота и... рисува, рисува, рисува. Понякога се вдъхновява от календара, например коледните празници с похотливите белобради дядовци, или подхваща дълга сага с русалки по повод отпускарските крайморски похождения. Друг път се зарежда с инвенции от приказките, от литературата и албумите, от филмите, от историята...

Много е важно да уточним жанровата принадлежност на рисунките. Те със сигурност не са карикатури, макар че се публикуват във вестник. Карикатурата винаги има точен адрес, конкретен герой (било политическа личност, социален типаж, конкретна случка от публичното пространство) и формулира кристализирало послание. Най-често – отрицание чрез осмиване. Обратно, в своите (не)вестникарски рисунки Анри Кулев се гмурка под ватерлинията назлободневието. Подобно фреската „Страшният съд“ на Захарий Зограф в църквата на Рилския манастир, той се занимава не с повърхността на случките, а с чистилището на тайните ни помисли, с ада на греховните желания, еротичните изкушения и моралните крушения на (не)едно изгубено поколение. В тези рисунки авторът смело „изтипосва” и себе си, въплътен донякъде в повечето си безименни, но знакови лирически герои и най-вече в ролята на изтънчен воайор и обожател на женските прелести. По този начин, рисувайки, Анри Кулев премина през най-непреходния преход от най-новата ни история, приятно потопен в еротичен унес и творческа възбуда. Ту илюзорно потънал в дълбинните недра и потайности на родната народопсихология, ту лениво полазил като гущер на припек по омайните є възвишения и томителни заоблености...

Сега същите тези находчиво измислени и виртуозно нарисувани акварелни откровения получават своя нов шанс за живот. Този път те не са разтегнати във времето – по течението на вестника. Събрани са всички заедно. Буквално слети в общо, лъскаво и съблазняващо тяло – книжното тяло на авторския сборник „Ориент SEXпрес“. Тук те се сдобиват със собствена рамка – дом, с нова драматургия и нов контекст. Получават ансамблово, полифонично звучене, сластно усукани в ударна групова конфигурация.

Рисунките, събрани в „Ориент SEXпрес“, демонстрират виртузността на автора. Умелото овладяване на фигурите и тяхното разкатаване до всевъзможни и най-вече невъзможни дори за „Кама Сутра“ ракурси, изразителни деформации и ексцентрични общения с любвеобилната околна среда. (...)

Анри Кулев ни ощастливява и с живописни постижения в овладяването на трудната и деликатна техника на акварела. Точно контрастът с акварелните трели прави бруталността на сюжета някак поносима, смешна и простима. Аз лично харесвам приложените моливни „чернови“ – чернобелите проекти на окончателните произведения. Те носят очарованието и откровеността на непосредствения лов за идеи. Носят енергията и неподправеността на творческия импулс и са много повече страст отколкото информация. Те приличат на красавица след бурен секс – с размазан грим и разрошени коси, с изпомачкани и разкъсани дрехи. Истински. Завършените рисунки от своя страна напомнят преднамерена еротична сесия, където всеки детайл е овладяно елегантен и всяка секунда обмислена и режисирана.

Композициите с всеки следващ епизод набират скорост и самочувствие. Стават все по-нахакани, все по-оригинални и впечатляващи. Точно както една любовна двойка с времето все по-добре се опознава и все по-добре овладява вътрешните пространства на своята чувственост.

Сюжетите също стават все по-разкрепостени. Напускат руслото на първосигналното и се втурват в менталната ни сетивност. Авторът с видимо удоволствие интерпретира познати сюжети от популярни приказки, емблематични литературни герои. Използва и визуални препратки към японските гравюри с оня неповторим мирис на вишни, загадъчни паравани, пищни копринени кимона, гейши и сепуко...

Преди да разгърнете тази книга, спомнете си, че неслучайно думата „хартия“ е от женски род, а думата „молив“ от мъжки. Активният и твърд фалически знак на молива нахлува в пасивната, стерилна белота на листа хартия, за да я нагъне, смачка, завладее и оплоди. Анри Кулев ни предлага да се скрием зад завесата и да изпитаме неразводнена воайорска наслада от съзерцанието на това малко чудо, повтарящо се отново и отново...

Мария Ландова