Събития

Организатор:
Книжарница и галерия „НБУ в Центъра“

Рамон Сайсарбитория е роден през 1944г; завършва социология в Швейцария. Ръководи Център за документация и социологически изследвания в Сан Себастиан и е автор на редица трудове в тази област.

Още от шейсетте години сътрудничи на медиите в Страната на баските. През 1967 основава, заедно с други писатели, издателство „Лур“ („Земя“), а през следващото десетилетие, литературното списание „О, Еускади“.

Сайсарбитория е автор предимно на романи, както и на есета и поезия. Смятан е за един от най-важните писатели на баската литература, модернизатор на романа, с особено осезателно присъствие от деветдесетте години насам.

Сред най-известните му произведения са: „Сто метра“ (1976), „Неизброими стъпки“ (1995), „Запази ме под  земята“ (2000), „Мартутене“ (2012), „Двамата с Лили“ (2015), „Мирен и романтизма“ (2019).

 

„Започнах да пиша с цел да запълвам празноти, бели полета – художествените произведения на нашия език, еускара, бяха много оскъдни, смятах, че трябва да го направя… Действително, едва много по-късно погледнах на това сериозно, но то се превърна за мен в насъщнa дейност. Когато казват, че литературата е животът, за мен това е вярно. На тази възраст, ако не изпитвах желанието да създам роман, да сложа на хартия това, което нося в себе си, не знам какво бих правил.“

„За мен литературата е приключението да разказвам“ – казва самият автор.

А за него, по повод присъждането му през 2016 на „Златния медал на Гипускоа“ – една от многобройните награди, които е получавал – казват негови баски събратя по перо:

 „Най-много ценя смелостта му. Която и от неговите книги да вземете, виждате, че той върви от връх към връх, при него няма равнини; много е взискателен към работата си и притежава особеното умение да влиза в кожата на героите си, не само за да разкаже както те говорят, но и за да предаде какво мислят, чувстват и правят в този момент. Погледът е най-важното, а никой няма неговия поглед. Разбира се трябват и други умения и той ги притежава всичките. Не знам какво му струва достигането на такова ниво, аз само виждам резултата, а той е великолепен.“ (Аранча Уретабиская)

 

 „Ценя в него най-вече ангажирането му с високата литература, натрапчивия перфекционизъм, начина, по който използва иронията, умението да прави дисекция на човешките взаимоотношения… Признавам, че той е един от съвременниците ни, пишещи на еускара, към които изпитвам най-голям афинитет, заради това, което споменах – иронията, литературната амбиция;както и заради позицията му по баския конфликт, макар това да е второстепенно в строго литературен план.“ (Ибан Салдуа)