Събития

Френски институт, площад Славейков № 3

Организатор:
Издателски център

Водещи:
проф. д.ф.н. Петър Димитров
доц. д-р Майя Василева

Участници:
проф. д.ф.н. Богдан Богданов (НБУ)
доц. д-р Веселин Методиев (НБУ)
доц. д-р Цвете Лазова (НБУ)
доц. д-р Румяна Георгиева (ИБЦТ-БАН)
доц. д-р Милена Тонкова (НАИМ-БАН)
гл. ас. д-р Георги Гочев (НБУ)
ас. д-р Владимир Маринов (НБУ)

„Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив.

Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една „История на Тракия“, при която като че ли всички събития и факти имат еднаква стойност, а да разгледам само тези събития и явления, които имат пряко отношение към древните ни прадеди.
Желанието ми беше да дам сигурното, а това, което не е сигурно, да го кажа ясно. Има толкова въпроси, които са дискутабилни, изискват допълнителни или нови проучвания, има още незасегнати от науката проблеми, които ще се уясняват в бъдеще, и най-лошото - по много въпроси материалите са тъй бедни. Затова в редица случаи по необходимост трябваше да се задоволя с излагане на различните мнения, да изказвам съмнения и към себе си, и към други, или направо да казвам: „Не знаем“.“
Георги Михаилов

Професор Георги Михаилов е роден на 19 октомври 1915 г. Завършва в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1938 г. и продължава обучението си в Сорбоната при Г. Вандриес и П. Шантрен. През 1940 г. работи в Археологическия музей в София. През 1941 г. е избран за асистент в катедрата по класическа филология на Софийския университет (1957 - доцент, 1963 - професор). През 1947 - 1949 г. специализира в Париж при П. Шантрен, Ф. Шапутие, А. Жанмер (по гръцка религия в „École des hautes études“) и в прочутия „Collège de France“ при Луи Робер по гръцка епиграфия. През 1948 г. получава докторска степен от Сорбоната. Създава фундаментални научни трудове в областта на старогръцката епиграфика - изследването „Езикът на гръцките надписи от България, част I: Фонетика“ (1940), чието второ разширено издание излиза на френски език „La Langue des Inscriptions Grecques en Bulgarie, Phonetique et Mophologie“ (1943), „Гръцките надписи, намерени в България“ (1956) - в пет тома, за които през 1957 г. получава наградата на Френската академия за надписи и литература. Член-кореспондент е на Германския археологически институт, на Британската кралска академия, на Френската академия за надписи и литература, на Института за научни изследвания в Принстън, САЩ. Основател и председател е на Международната асоциация по гръцка и латинска епиграфика. Носител е на награди и отличия, сред които орден „Кирил и Методий - I степен“ и медал на Кметството на Париж.