Събития

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Ректорат – Огледална зала

Организатор:
Институт за изследване на близкото минало, УПИЗ към Департамент „История“ на НБУ

Водещ:
Захари Карабашлиев

Дискутанти:
проф. Веселин Методиев, проф. Христо Тодоров, Георги Господинов, Леко Ленков

Участници:
Авторите на сборника: Райна Гаврилова, Даниел Вачков, Даниела Колева, Мартин Иванов, Момчил Методиев, Михаил Груев, Петя Славова, Пламен Дойнов, Иван Еленков и Петя Кабакчиева

„Преподреждането на обществото“ е книга, която се обляга върху богати документални и архивни свидетелства, за да очертае важни и неразработени посоки в знанието за комунистическото минало на България. През 1944 г. „новата“ власт идва с амбицията за революционно преобръщане на обществената подредба в името на социалната справедливост и всеобщото благоденствие. Този утопичен идеал е здраво стегнат в идеологическия модел и властовите практики на „най-правилния“ съветски пример, а българското общество и различните негови групи преминават през разнообразни фази на принудена и направлявана промяна. Какво се случва със селянина и неговия жизнен свят след колективизацията, се пита Райна Гаврилова? Даниел Вачков разглежда работното място като лост за концентриран натиск в изграждането на „социалистическия труженик“, а Даниела Колева проследява „остаряването“ на революционния комунистически плам и превръщането му в оправдание за нови социални неравенства и привилегии през статуса на „активния борец“. В крайната периферия на „най-справедливия строй“ остават „бившите хора“ на Мартин Иванов и „изменниците“ на Момчил Методиев, както и „проститутките и хомосексуалните“, изследвани от Михаил Груев. Петя Славова и Пламен Дойнов разглеждат статута на т.нар. „свободни професии“ – адвокати, архитекти и писатели в несвободната социална реалност на НРБ. В последната част от сборника са студиите на Иван Еленков и Петя Кабакчиева, които се усъмняват в способността на подривния и постоянно нагаждащия се „соц-човек“ да изгражда устойчиви социални идентичности и обществена кохезия.

Цялото това интелектуално усилие и заряд се посвещава на 80-годишния юбилей на нашия уважаван учител и колега проф. Ивайло Знеполски. Томът съвпада и с петнадесетата годишнина на основания от него Институт за изследване на близкото минало, който през тези години стана пълнокръвна среда за нашия диалог, спорове, открития и нови идеи. Може би няма друг български учен, който да бъде по-подходящ от него за подобно посвещение.

Наред с честването на юбилея на проф. Знеполски с това представяне искаме да привлечем вниманието към ролята, която създадения от него Институт играе в съвременната хуманитаристика и историческото познание за комунизма.