Събития

Текст от Антонина Апостолова за „Кая“ и „Има още време“:

„Два сборника с разкази, но всъщност една единствена книга. Такова е усещането след прочита на „Кая“ (Фама, 2020) и появилата се току-що „Има още време“ (Фама, 2021) на Дияна Тончева. Историите в тях са сюжетно свързани, а централната им ос е главната героиня Кая - писателка, майка, дъщеря, любима, самотна и чувствителна жена, през чиято гледната й точка в трето лице върви повествованието.

В първия сборник то следва хронологичен ред - от детството на Кая, през загубата на нейни близки, случайните срещи с неслучайни хора и отглеждането на малките й деца, докато във втория сборник действието непрекъснато прескача между различни минали години и нашето „Сега“ (както, с едно и също име, е озаглавена всяка втора глава от едно лято).
***

Това са книги и за „онова безметежно, сладко детство, за което всички говорят все едно е нещо истинско, реално съществуващо, а не просто една красива илюзия“. Порастването е неминуема част от преходността, за която стана дума - срещата на децата със смъртта на близките и на домашните любимци, с ранимостта на собственото им тяло при лекаря, с уязвимостта им в самотата, когато родителите им не са с тях, по време на болка или кошмар. Децата все още плачат, и все още само се учат да не го показват както умеят възрастните. А последните трябва да разберат, че усещането за безпомощност - включително и в утешителните обещания, които безразсъдно даваме на децата ти - те вкаменява и постепенно се превръща в безразличие - то още не е присъщо на децата ти и често им се караш тъкмо за това.
***
Може би най-красивата поука в сборниците е онази, която вероятно сами сте чували като деца: „Ако се загубиш, стой на едно място, а аз сама ще те намеря“. Тя по природа съжителства с осъзнаването, че „Нищо не стои на едно място. Хората рано или късно си отиват.“