Събития

Клуб „Перото“ - НДК

Организатори:
ИК „Кибеа“
департамент „Нова българистика“
департамент „Музика“
Учебно-практически и изследователски център за компютърно музициране и компютърна звукообработка „Станислав Станчев-Стенли“ към Бакалавърски факултет

Водещ:
проф. Мони Алмалех, д.н.

Модератор:
проф. Васил Райнов, д.н.

Участници:
проф. д-р Симо Лазаров, гл. ас. д-р Росица Бечева – саунд дизайн

Книгата е уникална с наличието на иврит – оригинално академично изследване.
Саунд дизайнът има отношение към книгата чрез междудепартаментния проект за СD „Притча за Савската царица“ на проф. д-р Симо Лазаров и проф. Мони Алмалех, д.н.

Тъмнината в Стария завет излиза 10 години след първата голяма книга, посветена на цветовете в Библията – Цветовете в Петокнижието (2006).

Всъщност работата по дългосрочния проект за тетралогия „Библията в цвят“ и изникващите съпътстващи теми започна далеч преди първата кни­га, т.е. преди 20 години. Двигател бе интересът на студенти от магистърска програма „Сравнително религиознание“ в Нов български университет... Както и да го погледнем, базата на всичко е съпоставителното езикозна­ние, макар че някои езиковеди смятат, че в моите книги става дума за тео­рия на превода. Други езиковеди се възмущават, че не става дума за сравнително езикознание, а за семиотика.

Какво е мястото на семиотиката тук? Тя е призмата, средството за мате­риализиране и изпълнение на висшата цел на езикознанието (теоретично и приложно) – да декодира езиковото явление и да проследи какви са нацио­налните и познавателните процеси, втъкани в даден език. А ако декодира­ме успешно явните и неявните аспекти на думите, изреченията, текста – тогава говорим за по-добро разбиране, следователно – за херменевтика.

Библията е текст от синтактично подредени знакови единици (думи), но цветовете са и визуално явление. Децата боравят с иконите на последните версии на айфоните, без да знаят майчиния си език, за азбука – да не гово­рим. Така идва следващото разграничаване на цветовете – словесни и визу­ални. Най-малкото, защото много от цветовете са върху дрехите на свеще­ниците, които са едни и същи на всяка служба с години и с векове. Затова там промените са знак, че просветлените пророци маркират съществени изменения – както в посланията и значенията, така и в доктрината. От тре­та страна, всяка малка промяна в свещеническия код е знакова за актуална­та ситуация в общественото съзнание и актуалните проблеми на морала в обществото.

Зеленото, синьото, червеното, черното, бялото, различните видове чер­вено, видовете небе, сакралното четирицветие (синьо, мораво, червено и ленено бяло), сакралните двуцветия (бяло със синьо, червено със синьо) – всичко това е част от Цветовете в Петокнижието. Заглавието е малко подвеждащо – разгледани са цветовете не само в Петокнижието, а и в ця­лата Библия, макар че това не е направено в размерите на пълното описа­ние. Пълното описание се случи в следващата голяма монография – Свет­лината в Стария завет, която бе работена много години, но в нея напълно е изчерпана цялата макросветла и бяла образност – и основните термини за бяло, и прототипите на бялото (различните видове светлина, мляко и сняг), и другото най-важно качество на прототипите – чистотата. Важен ас­пект и на тази, и на следващата голяма и изчерпваща всички аспекти кни­га, Червените кодове в Стария завет, е, че отново има множество отпрат­ки и връзки с Новия завет.

С Тъмнината в Стария завет приключва цикълът от мащабни моно­графии, наистина нелеки за четене, защото всеки трябва да открие онова, което го интересува. Приключва също така едно мое вътрешно задължение да свърша тази работа, която е толкова наситена информативно, че затруд­нява, но в българската библеистика имаше празно място, останало от веко­вете преди нас, което трябваше да бъде запълнено, и което ще може да бъ­де консултирано в бъдеще от различни читатели и автори.

Мони Алмалех