Събития

Онлайн

Meeting ID: 829 3561 0759
Passcode: 029657

Лектор:
д-р Вилма Лосите

Модератор:
доц. д-р Полина Михова

Участници:
студенти и преподаватели на НБУ


Събитието представя съвременни интерпретации на класическия канон, а именно как образи като Венера Милоска се използват в публични пространства, маркетинг и социални кампании, за да адресират теми като приобщаване, телесност, разнообразие и достъпност. Лекцията поставя акцент върху това как исторически символи – традиционно използвани за поддържане на естетически и социални йерархии – могат да бъдат преосмислени като инструменти за социална промяна. Тази перспектива е особено ценна за логопедията и свързаните професии, защото позволява да се обсъди как визуалните културни модели влияят върху обществените нагласи към различните форми на комуникация, говор и телесна изява. Така събитието откроява връзките между културното наследство, комуникационните практики и приобщаващите модели на работа със студенти и клиенти с комуникативни нарушения.
Събитието е интересно и важно, защото разглежда как класическото изкуство се използва днес за предаване на послания за приобщаване, телесно многообразие и достъпност. Темата е пряко свързана с логопедията, тъй като показва как визуални културни символи изграждат обществените представи за „нормалност“, различие и комуникация. Това дава възможност на студентите да осмислят как културни модели влияят върху работата с хора с комуникативни затруднения и как изкуството може да служи като инструмент за подкрепа и промяна.

This tension is particularly relevant to the field of speech and language pathology, where questions of who is allowed to speak, whose voice is amplified, and which forms of communication are recognised as “normal” remain deeply entangled with histories of exclusion. If contemporary reimaginings of the Venus de Milo can transform a once-exclusive classical icon into a figure of athletic and bodily diversity, they also offer a productive lens for rethinking how bodies, voices, and communicative differences are valued in clinical practice. From this perspective, logopaedic work is not only about remediating impairment, but about challenging aesthetic and normative hierarchies that have long marginalised people with communication disorders and disabilities.
For clinicians and researchers, such visual reappropriations invite us to reconsider how therapeutic goals are framed: Do they aim primarily at fitting the individual into pre-existing standards of fluent, “proper” speech, or can they instead support a broader culture of communicative diversity and participation? In this sense, the inclusive Venus becomes a powerful metaphor for reshaping logopaedic practice around access, agency, and the legitimacy of different ways of speaking and being heard.

Вилма Лосите е изследовател и преподавател в университета „Миколас Ромерис“ във Вилнюс, Литва. Тя е доктор по древна история и археология (Университет Тулуза – Жан Жорес, Франция / Университет Фрибург, Швейцария, 2022 г.) с дисертация, озаглавена „Игра с богове: Функции и употреба на играчките в древногръцките светилища“. Настоящото ѝ изследване изследва рецепцията на класическите изследвания, с особен фокус върху обществените пространства, маркетинга и комуникационните кампании. Отвъд академичните среди, тя пише статии за културни списания и участва активно в инициативи за културно наследство в отдела за културно наследство на Вилнюс към Министерството на културата. В рамките на европейската академична мрежа Вилма е и част от ERUA’s WP5: Achieving Social Change in ERUA’s Local Communities and Regions, където допринася за разработването на интердисциплинарни подходи за социална ангажираност, културна медиация и въздействие върху местните общности.

Vilma Losytė is a researcher and lecturer at Mykolas Romeris University in Vilnius, Lithuania. She holds a PhD in Ancient History and Archaeology (Université Toulouse – Jean Jaurès, France / Université de Fribourg, Switzerland, 2022) with a dissertation titled “Play with Gods: Functions and Uses of Toys in Ancient Greek Sanctuaries.” Her current research explores the reception of classical studies, with a particular focus on public spaces, marketing, and communication campaigns. Beyond academia, she contributes articles to cultural reviews and is actively engaged in cultural heritage initiatives at the Vilnius Cultural Heritage Department under the Ministry of Culture. Within the European academic network, Vilma is also part of ERUA’s WP5: Achieving Social Change in ERUA’s Local Communities and Regions, where she contributes to the development of interdisciplinary approaches to social engagement, cultural mediation, and impact on local communities.