Събития

Корпус 2, Зала 110

Организатор:
Кръжок „Теория на правото и информационно право“ към департамент „Право“ на НБУ

Лектор:
Douglas McKechnie, Professor of Law, United States Air Force Academy

Модератор:
Доц. д-р Деница Топчийска

Участници:
Преподаватели и студенти от НБУ, експерти в областта на дигиталното право от публичния и частния сектор

Тази презентация разглежда противоположните подходи, възприети от демократичните правителства при регулирането на речта на омразата и дезинформацията, с особен акцент върху това как тези различия оформят съвременната дигитална информационна среда. Опирайки се на тълкуването на Европейския съд по правата на човека на членове 10 и 17 от Европейската конвенция за правата на човека, тя обяснява защо европейските държави запазват широка свобода на преценка да ограничават „вредната“ реч, когато това е необходимо за защита на демократичните ценности, човешкото достойнство и обществения ред. За разлика от това, практиката на Върховния съд на САЩ по Първата поправка в голяма степен забранява държавната регулация на речта на омразата и неверните твърдения, като ги защитава, освен ако не попадат в тесни категории, свързани с подбуждане, клевета или измама. Авторът предлага тезата, че предоставянето на държавата на правомощието да определя и потиска „вредни“ идеи крие риск от застой в обществения дебат, затвърждаване на мненията на мнозинството и създаване на условия за политическа злоупотреба. Тези опасности се засилват в контекста на социалните медии — най-обширния пазар на идеи в историята. В заключение се подчертава, че въпреки вредите, свързани с нетолерантността и дезинформацията, свободният и неограничен обществен дебат остава съществен за демократичното самоуправление.

This public lecture examines the contrasting approaches taken by democratic governments in regulating hate speech and misinformation, with particular attention to how these differences shape the modern digital information environment. Drawing on the European Court of Human Rights’ interpretation of Articles 10 and 17 of the European Convention on Human Rights, it explains why European states retain broad discretion to restrict “harmful” speech when necessary to safeguard democratic values, human dignity, and public order. In contrast, the U.S. Supreme Court’s First Amendment jurisprudence largely prohibits state regulation of hate speech and false statements, protecting them unless they meet narrow criteria related to incitement, defamation, or fraud. The author suggests that empowering the state to define and suppress “harmful” ideas risks stagnating public discourse, entrenching majority viewpoints, and enabling political abuse. These dangers are amplified in the context of social media, the most expansive marketplace of ideas in history. It concludes that despite the harms associated with intolerance and misinformation, an unfettered public debate remains essential to democratic self‑governance.

Douglas McKechnie is a Professor of Law at the United States Air Force Academy, where he specializes in constitutional law. His scholarship focuses on free speech, the rule of law, and the role of precedent in constitutional systems. His recent research explores how changes in interpretive methods and the reconsideration of settled doctrine shape constitutional governance and influence the balance between individual rights and state power. His work draws on doctrinal, theoretical, and comparative perspectives and has been cited in U.S. federal district and appellate court decisions.

Douglas McKechnie е професор по право в Академията на Военновъздушните сили на Съединените щати, където специализира в областта на конституционното право. Неговата научна работа се фокусира върху свободата на словото, върховенството на правото и ролята на прецедента в конституционните системи. Последните му изследвания разглеждат как промените в методите на тълкуване и преразглеждането на утвърдена доктрина оформят конституционното управление и влияят върху баланса между индивидуалните права и държавната власт. Работата му използва доктринални, теоретични и сравнителни подходи и е цитирана в решения на федерални окръжни и апелативни съдилища в Съединените щати.