Събития

НБУ в Центъра, ул. „Г.С. Раковски“ 191Б

Организатор:
департамент „Изящни изкуства“

Лектор:
доц. Боян Манчев, д.н.

Лекцията „Трансцендентална философия и модална онтология“ ще представи в синтезиран вид основната задача на едноименната книга „Трансцендентална философия и модална онтология“ (НБУ, 2023): опитът да бъде извлечена онтологическата потенция на Кантовата трансцендентална философия, за да бъде мобилизирана като онтологическа програма на една нова философия на съществуването – философия на свободата или философия на необходимия свят.

Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология – за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, Кантовата критика разтваря наново възможността за философско светотворчество. След критическото сътресение старата метафизика е невъзможна. Днес – в навечерието на тристагодишнината от рождението на Имануел Кант – е невъзможна и старата онтология.

„Свят и Свобода. Трансцендентална философия и модална онтология“ поставя, в съгласие с радикалния обрат на Кант, въпроса за свободата не като въпрос за същността на свободата – „Що е свобода?“, а като въпрос за нейната възможност: „Как е възможна свободата?“ Изследването на екзистенциалната модалност на свободата следователно трябва да бъде осъществено със средствата на самите модални категории: това е възловата точка на мобилизирането на трансценденталната философия като модална онтология.

Но „Свят и Свобода. Трансцендентална философия и модална онтология“ е нещо повече от книга върху Кант; тя е книга през Кант, книга с Кант. След като първата ѝ част мобилизира онтологическия потенциал на понятието за свобода, втората ѝ част (съсредоточаваща се на свой ред върху първия посткритически онтологически опит – философията на Соломон Маймон) си поставя за цел преобразуването на трансценденталната философия като модална онтология – като онтология на необходимия свят, на света-свобода.

„Опитът ми да обвържа онтологията именно с нейния привиден враг, създателя на мо- дерната философска критика, подрила метафизичната конструкция – Имануел Кант, ще се основава на исторически мотивирана позиция. Нещо повече, обръщането към Кант ще се извършва според изискването на идеята за свобода. Този обрат към безусловното е обусловен от същностна необходимост: необходимостта на един необходим свят, света на свободата.

Ще твърдя: ако опитът за една нова „онтология“ заскоби Кант, то тя ще бъде изправена пред огромния риск от догматичен регрес. Думата онтология няма никакъв смисъл там, където въпросът за субекта – а през него въпросът за деятеля, за действащите сили и следователно за промяната – е лишен от основания.“ (с. 44)

„Ето защо задачата на книгата се свежда не толкова до преодоляването на понятийния порядък на трансценденталната философия – на понятия като причина, каузалност или целесъобразност, колкото до тяхната преработка в нов, по-комплексен и интензивен понятиен порядък. Свръхкритическият пробив, преобръщащ началното условие като хоризонт, представлява преобразуването на трансценденталната философия в модална онтология. Ето защо: модална онтология.“ (с. 35)

„Самата „Критика“ прави ефективно действието на свободата, утвърждавайки въз- можността на една модална онтология на съществуването, тоест на една онтология на свободата. (...) Афирмативната тяга на необходимостта следователно тегне единствено към онтологическия хоризонт на свободата.

Необходимостта на необходимостта е необходимост на свободата.“ (с. 314-315)

*

Боян Манчев (София, 1970) е философ и теоретик на изкуството, редовен преподавател в НБУ от 2002 г. насам. Автор на двадесет книги на пет езика, между които „Що е онтология? Насрещни опрделения“ (съвместно с Димитър Вацов, София, 2023), „Свобода въпреки всичко, Т. 1: Свръхкритика и модална онтология“ (София, 2020), „Новият Атанор. Начала на философската фантастика“ (София, 2019), „Облаци. Философия на свободното тяло“ (София, 2017; английско издание 2019), „Логика на политическото“ (София, 2012), „Miracolo“ (Milano, 2011), „L’altération du monde“ (Paris, 2009; японско издание Tokyo, 2020), „La métamorphose et l’instant – Désorganisation de la vie“ (Paris, 2009), „Тялото-Метаморфоза“ (София, 2007) и „Невъобразимото. Опити по философия на образа“ (София: НБУ, 2003).

Манчев защитава дисертация на тема Наративната система в късните романи на Достоевски“ (СУ, 1998, където започва и преподавателската со дейност през 1997 г.) и се хабилитира с труда „Логика на политическото“ (НБУ, 2012); доктор на изкуствоведските науки (с дисертационния труд „Изкуство и пойезис“, НБУ, 2022). Манчев е и гост-професор в Берлинския университет за изкуства (от 2011 г.) и Университета Холинс, Вирджиния (от 2014 г.), както и Директор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (от 2004 г. до 2010 г.). През последния четвърт век е изнесъл над двеста публични лекции и е преподавал в десетки университети, академични и културни институции в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.