Събития

Корпус 2, зала 706

Организатор:
департамент „Информатика“

Водещ:
проф. дмн Иван Ланджев

През тази година светът отбелязва 130-тата годишнина на Шриниваса Рамануджан – един от гениалните математици на новото време. Неговите открития в аналитичната теория на числата, в теория на аналитичните функции и в комбинаториката оказват влияние върху развитието на математиката и до днес.

Шриниваса Рамануджан е роден на 22. януари 1887 г. в малкото градче Ероде на 250 мили югозападно от Мадрас. Семейството му, макар и бедно, било от кастата на брамините – свещеници, учители и пазители на свещеното знание през поколенията. Рамануджан изпъква сред връстниците си с изключителните си математически умения. На 17-годишна възраст получава стипендия за обучение в колеж, където започва да прави свои соствени изследвания.

В началото на 1913 г. Рамануджан изпраща писмо на Г. Х. Харди, в което излага някои от своите резултати. Силно впечатлен, Харди кани Рамануджан в Кеймбридж, с което започва тяхното забележително сътрудничество. През март 1914 г. Рамануджан пристига в Кеймбридж, където остава до 1919 г. През този период той работи интензивно с Харди и Литълууд и публикува някои епохални резултати. Избран е за Fellow на The Royal Society и Trinity College.

През 1919 г. Рамануджан, вече много болен, се завръща в Индия. Живее скромно, игнорирайки и малкото, което медицината може да направи за него. През цялото време продължава да прави математика. Умира на 26. април 1920 г.

Този доклад е посветен на живота и творчеството на Рамануджан.
Основни изследователски интереси на проф. Ланджев са в областта на: теория на кодирането, крайни геометрии, криптография, комбинаторика, теория на графите.
Допълнителни изследователски интереси в областта на: абстрактна алгебра (теория на групите, комутативна алгебра), теория на числата, алгебрична геометрия, алгоритми и сложност, теория на информацията
Възможности за експертиза в областта на: защита на данни.

Преподавателски интереси в областта на: линейна алгебра, алгебра, дискретна математика, теория ан кодирането, криптография, комбинаторика, теория на графите, сложност на алгоритми, теория на информацията.