Събития

Копус 2, Зала 301

Организатор:
Департамент „Когнитивна наука и психология“

Лектор:
доц. д-р Диана Бакалова

Модератор:
доц. д-р Пенка Христова

Участници:
Преподаватели и студенти от департамент „Когнитивна наука и психология“

Ще бъдат представени все още непубликувани резултати от квазиекспериментално и интерсекционално изследване на ефекта на набор от личностови характеристики върху възприетия стрес сред уязвими групи в условията на кризата, причинена от COVID-19 в български контекст. Изследването е част от наскоро приключил мащабен научно-изследователски проект, финансиран от ФНИ, МОН № KП-06-КД2/5 „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията“. Въпреки че има изследвания на връзката между възприет стрес и тревожност, психична устойчивост, оптимизъм, и социална подкрепа, до момента не съществува изследване, което се фокусира върху комбинирания ефект на тези личностови характеристики върху стреса, преживяван от различни уязвими групи, включително в зависимост от спецификата на възприятието им за социална подкрепа. Данните са събрани чрез онлайн проучване (N= 520), проведено в периода август-октомври 2022 г., сред работещи родители с малки деца (0-12 г.), хора с хронични заболявания, лица, изгубили работа/бизнес, такива с повече от един индикатор за уязвимост (множествена уязвимост), както и контролна група (без посочените индикатори за уязвимост). Изследван е ефектът на тревожността и психичната устойчивост като личностови черти, както и на песимизма и оптимизма (като генерализирани очаквания) върху възприетия стрес. Проучена е и опосредстващата роля на възприетата социална подкрепа. Въпреки че резултатите не показват значими междугрупови различия по отношение нивата на възприет стрес, ефектът на повечето изследвани личностови фактори върху възприятието застрес се оказва значим. Установяват се междугрупови различия за главните и множествените ефекти на тревожността,
психичната устойчивост и песимизма. За оптимизма значим ефект върху възпритието за стрес не се установява. Възприетата социална подкрепа се оказа медиатор на ефекта върху стреса в групата на работещите родители и лицата с множествена уязвимост, но не и за хронично болните и контролната група. Резултатите хвърлят светлина върху ролята на някои личностни тенденции за преживяването на стрес от различни групи в обществото и могат да послужат като насока за разработване на групово-специфични мерки за овладяване на високи нива на стрес в кризисни условия.

Доц. д-р Диана Бакалова е ръководител на Секция «Социална и консултативна психология», Департамент «Психология», Институт за изследване на населението и човека – Българска академия на науките (ИИНЧ-БАН). Понастоящем е хоноруван преподавател по «Психология на стреса» към НБУ. Водила е курсове по «Методология и методи на психологичното изследване», «Приложна психология», «Стрес и адаптация», «Спортна психология», «Икономическа психология» и др. в различни университети (ЮЗУ, ПУ, ВА и ЕПУ), както и тренинги в ключови компетентности за общини и бизнес организации. Работила е като ръководител екип, изследовател с докторска степен, консултант, обучител и/или координатор по редица международни и национални фундаментални и приложни проекти, финансирани от 6-та РП на ЕК, ОП, ФНИ, Швейцарско- българска програма за научни изследвания, Световна банка и др. Изследователските й интереси са в областта на субективното психично благополучие – удовлетвореност от живота, щастие, оптимизъм и техните взаимовръзки; социокултурно многообразие, криза и уязвими групи, миграция и социално включване; междугрупови отношения и нагласи; социални представи за/превенция на агресията, насилието и тормоза в училищен, семеен, професионален и медиен контекст; психосоциална/виртуална идентичност и медийна комуникация; смесен изследователски подход в социалните изследвания. (Съ-)автор е на 50 научни публикации, сред които 2 монографии и първата научно-обоснована «Програма за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище» в България, одобрена за прилагане в българските училища от МОН.