Семинар „Обективно мониториране на абстинентен синдром при алкохолна зависимост“
Корпус 3, РТЦ, етаж 4, зала 400
Организатор:
Департамент „Когнитивна наука и психология“
Лектор:
д-р Васил Женков, дм
Модератор:
гл. ас. д-р Елена Пседерска
Участници:
Преподаватели, студенти и алумни на департамент „Когнитивна наука и психология“
При пациентите с алкохолна зависимост е установено, че сред тези без полиневропатия или енцефалопатия на Вернике има атаксия от церебеларен произход. Инструменталните методи на изследване на равновесието улавят два пъти по-често нарушения отколкото клиничните (физикални) прегледи. Много малко са проучванията на равновесието при лица в алкохолна абстиненция (синдром на отнемане) и има данни, че локомоторната атаксия може да има информационно предимство пред статичната. В клиничната и научната практика тежестта на синдрома на отнемане се измерва по индивидуална преценка или в най-добрия случай - с клинични скали, което е предпоставка за сериозни разлики в резултатите и ниска прецизност. Настоящото проучване си постави за цел да потърси екврилибриометрични маркери на алкохолната абстиненция чрез метода компютризирана ултразвукова кранио-корпо-графия. Изследвахме 47 пациента по време на абстиненция и след нейното прекратяване, както и 44 здрави контроли. Също така, ние изследвахме ефектите на зрението, основни биометрични параметри, тип зависимост по Леш (Lesch), фамилна алкохолна обремененост, продължителност и тежест на болестта върху равновесието. От получените резултати установихме, че е възможно прецизно и обективно измерване на абстинентния синдром и на подобрението му във времето. Най-чувствителният и специфичен показател е страничното отклонение на тялото в тестът на Унтербергер (степинг или маршируване на място) със затворени очи. Той би могъл да бъде приет като маркер за тежестта на алкохолната абстиненция. Той е независим от компенсаторната функция на зрението. Локомоторната атаксия е по-чувствителен маркер от статичната в разграничаването на преходна от стабилна патология. Степинг-тестът със затворени очи отразява в по-голяма степен ефектът на абстиненцията върху равновесието докато статичният тест на Ромберг е по-информативен за ефектите на хроничното алкохолно увреждане. От биометричните фактори този с най-голямо отношение към равновесието е възрастта, но за разлика от здравите контроли ръста и теглото нямат значим ефект при пациентите. Групата от тип I по Леш показва по-бързо и по-добро подобрение, което се дължи на изразения абстинентен синдром и липсата на тежка хронична патология на равновесието. Тип IV пациентите имат най-изразени персистиращи нарушения. Проучването потвърди и концепцията за по-висока уязвимост при лица с фамилна обремененост с алкохолно разстройство.
Д-р Васил Женков, дм е психиатър, асистент в УМБАЛ „Александровска“ от 2012-2015г. От 2016-2025г. работи във Франция, началник е на спешната психиатрична помощ на регион от 150 хил. жители. Работил е като обучител по кратки интервенции, също така по проект - в Консултативен център за психосоциална рехабилитация на зависими лица и техните семейства към ДПБЛНА – Суходол. Понастоящем работи в МБАЛ „Доверие“ и в индивидуалната му практика „Авенир Ментал“. Има диплома за терапевт по мотивационно интервюиране към Университета Ним-Монпелие. Дипломиран когнитивно-поведенчески терапевт. Научните му интереси са в областта на алкохолната зависимост. Има над 10 научни публикации.