Новини

61243259-2188326371263063-5272818035177029632-n_678x410_crop_478b24840a 61251210-346574206005027-9076488905565405184-n_678x410_crop_478b24840a
31.05.2019 11:10
Новини

29 май, 15.00 часа – необичайно време за театър или по-скоро така нареченото матине

Артисти за НЕнасилие УТ на НБУ представят интердисциплинарния проект на един от асоциираните си членове – Фондация Платформата НЕ

Проектът „Сподели за да разкажа“ е симбиоза между театрален продукт, спектакълът на Университетски театър на НБУ – продуцентско направление „ПРЕМЪЛЧАНОТО РАЗКАЗАНО – documentary fiction“ и сесия от Playback theatre. Темата за Ненасилие върху жени обединява двете събития.

Гости на инициативата „Тематично театрално матине“ бяха ученици и учители на 97 СУ в град София.

Както винаги очаквахме публиката си в залата на Университетски театър леко подозрителни, че в този почти първи истинско летен следобед младите хора и техните педагози ще намерят нещо по- интересно и по-лесно за правене, например една разходка в прохладен парк или, както казва поколението на публиката ни, „Да си чилваме“.

Залата се изпълваше с млади хора, които четяха листовките на Платформата Артисти за Ненасилие, държаха в ръце последния брой на Университетски дневник – Пловдивският брой. Залата се запълваше… Университетски театър се препълни. Невероятната директорка на 97-мо училище  г-жа Емилия Манолова помоли да изчакаме: Последната група деца се набираше по трасето Люлин 5 – НБУ.

Трудно за вярване, стимулиращо и задължаващо.

 

 

 

Спектакълът започна, работната група (доц. д-р В.Вихърова, алумните на НБУ Дияна Спасова, Яна Грозданова, Добриела Попова, Росица Гевренова) се споглеждат  смутена – дали темата ще бъде разпознато от тези все още деца. Някои от тях на възраст 15 години, а най-големите нямаха 18.

Спектакълът започна. С всяка минута съпричастността в залата нарастваше. „Децата на България“ слушаха внимателно историите за дъщери, майки, бащи, братя и сестри, станали свидетели на насилие в домовете си. Нивото на емпатия рязко се покачваше към финала, когато майките и дъщерите молеха за прошка една друга, изграждаха алтернативи да се спасят и когато една от героините (актрисата Яна Грозданова) сподели, че през целия си живот на дъщеря, единственото което истински е искала, е това „Да бъде дете на разведени родители“. Залата се изпълни с релаксиращ смях, одобрителни възгласи и аплодисменти.

Децата даваха правото на родителите си да намерят изход по решаването на този така труден проблем – Насилие в дома. Защото те са повече от чувствителни, защото те, както казва една друга героиня от спектакъла, „Усещат с кожата си“.

Финалната песен в спектакъла – „Dancing queen“, смеси гласовете на пеещите актриси с аплаузите, възторжените „свирканията с два пръста“ на тийнейджърите, възгласите браво, тропането с крака…

Артистичният екип беше щастлив – мисията изпълнена. По време на поклона актрисата Добриела Попова не се сдържа, вдигна ръка и по-ученически поиска  думата:

„Нека споделя – каза тя. Играли сме това представление над 40 пъти. Вие сте най-добрата, най-важната ни публика. Помогнахте ни да направим представлението такова, каквото мислим че то е… Благодаря ви!“

Поклонът завърши с мощно възторжено „изсвирване с два пръста – публика и артисти заедно. Знак на обединение и съгласие – Проблемът ще срещне своя отпор. Готови сме с отговора НЕнасилие.

 

 

 

Само след 10 минутна пауза, по покана на гл. ас. д-р Антоанета Петрова, зрителите трябваше да се върнат в залата за продължение със сесия на Playback theatre по същата тема – НЕнасилие.

Очаквахме в тази пауза зрителите да се „спасят“. Проблемът на давещият се е проблем на давещият се – не всеки признава, че този проблем го касае, може би защото не го разпознава, може би защото не иска или не може да го разпознае.

Педагозите и учениците на 97-о училище се завърнаха в залата и дадоха своето внимание и съпричастност. Дори се решиха и разказаха истории, може би обект на работа в едно следващо представление.

До късно вечерта Тони Петрова повтаряше – „Това беше една от сесиите, които съм водила с най-много „Браво“ и „Яко“. Не мога да спра да се вълнувам!“

Благодарим учители и деца на 97-о училище!

Накарахте ни да вярваме и търсим нови пътища към отключване на съпричастност и внимание в публиката ни за подобни спектакли.

Защото ние не смятаме да спираме и през следващия театрален сезон 2019-2020.

До нови срещи!


Доц. д-р Възкресия Вихърова, директор на Университетски театър на НБУ и инициатор на Платформата Артисти за НЕнасилие