35 години "Литературен вестник": общата история на вестника и Нов български университет
С разговор за литературата, свободата на словото и връзката между академичната общност и културния живот на България беше закрита изложбата, посветена на 35-годишнината на "Литературен вестник". Събитието събра преподаватели, редактори и художници, свързани с историята на изданието, за да припомнят неговото значение за съвременната българска литература и дългогодишното му сътрудничество с НБУ.
Изложбата, представена във фоайето на втория етаж на първи корпус на университета, проследи историята на едно от най-устойчивите литературни издания в България след 1989 г. Създаден през 1991 г., "Литературен вестник" се утвърждава като пространство за нови литературни гласове, дебати и срещи между различни поколения писатели, поети, преводачи, художници и хуманитаристи.
Експозицията е подготвена от съставителите Амелия Личева, Ани Бурова, Мария Калинова и Камелия Спасова, с дизайн на Свобода Цекова и Антон Стайков.

В закриващото събитие участваха ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, д.н., зам.-ректорът по международната дейност доц. д-р Георги Гочев, Камелия Спасова, дизайнерите на изложбата и представители на литературната общност.
В центъра на разговора беше връзката между Нов български университет и "Литературен вестник" - връзка, която надхвърля участието на университетски преподаватели в редакционния живот на изданието.
Проф. Пламен Дойнов припомни, че през един от най-трудните периоди за българската култура именно подкрепата на НБУ и неговия основател проф. Богдан Богданов е имала решаващо значение за съществуването на вестника.
"В едно много решаващо време, свързано с политическа нестабилност и изключителна икономическа нестабилност, тежка инфлация, времена, свързани с последиците от т.нар. Виденова зима, и може би в продължение на десетилетие, благодарение на основателя на НБУ проф. Богдан Богданов „Литературен вестник“ оцеля. Вестникът излизаше благодарение на сътрудничеството си с НБУ", подчерта ректорът.

В продължение на години университетът подкрепя изданието и чрез специална университетска притурка, финансирана от НБУ. В нея участват преподаватели и изследователи, сред които проф. Богдан Богданов, проф. Боян Манчев и доц. Морис Фадел.
Според проф. Дойнов това сътрудничество е пример за продуктивната среща между академичната среда и независимата културна периодика. Той определи симбиозата между университета и вестника като особено плътна и жизненоспасяваща за изданието в онези години.

Връзката между двете институции има и своето лично измерение. Сред редакторите в историята на "Литературен вестник" са преподавателите на НБУ доц. Едвин Сугарев, д.н., проф. Пламен Дойнов, д.н., доц. д-р Йордан Ефтимов и доц. д-р Георги Гочев.
"Аз тук съм в едно много особено двойствено качество, защото съм и домакин, и гост на това събитие", сподели проф. Дойнов, като отбеляза, че е част от историята на вестника вече 33 от неговите 35 години. Именно с изданието той свързва и началото на своя път в съвременния литературен живот.

Камелия Спасова обърна внимание на още един важен аспект от общата история на университета и изданието - страниците на вестника пазят свидетелства и за самото създаване на НБУ.
"Историята на вестника е историята на българската литература след 89-а година. Могат да се проследят много истории. Включително и брой, който е "родилното петно на Нов български университет". Има един брой на "Литературен вестник", който е административен, там има програми за създаването на НБУ, описано е какви курсове ще има", разказа тя.

Спасова припомни и други съвместни инициативи, сред които списанието "Книгите днес", възникнало по покана на проф. Пламен Дойнов. Макар изданието да не продължава съществуването си, то остава пример за стремежа към нови формати за представяне и обсъждане на литературата.
Особено място в разговора зае визуалната идентичност на "Литературен вестник". Изложбата показа как през годините изданието се е превърнало не само в трибуна за литературни текстове, но и в пространство за художествени експерименти.
Дизайнерът Антон Стайков подчерта значението на тази отвореност към различните изкуства:
"В "Литературен вестник" можете да видите много интересни фотографии, много интересни колажи на различни художници, комикси, отделно представяне на художници. И това дава възможност на литераторите постоянно да бъдат с един отворен поглед и към полето на визуалното, към полето на изобразителното изкуство. И им дава едно голямо предимство."
Според него именно срещата между словото и изображението е сред отличителните качества на изданието, които заслужават да бъдат съхранени и развивани.
Един от най-емоционалните моменти в закриващото събитие беше разказът на доц. д-р Георги Гочев за първата му публикация в "Литературен вестник" и за личната мотивация, която години по-късно го отвежда към редакторската работа.
Като студент той изпраща свой текст до редакцията, който е одобрен от Бойко Пенчев. Когато купува следващия брой, с изненада открива публикацията си на първа страница.
"И тогава баща ми, Бог да го прости, баща ми взе вестника, не каза нито дума и отиде да се хвали на неговите приятели в кафенето, че синът му е на първа страница на "Литературен вестник"", спомни си той.
Години по-късно Гочев става редактор на изданието, воден и от една дълбоко лична причина. Неговият баща някога изпраща стихотворения до вестника, които така и не са публикувани. В последния брой, който редактира, Гочев поставя на първа страница едно от тези стихотворения.
"Всъщност мотивацията да стана редактор беше да затворя тази история с баща ми", сподели той, определяйки постъпката си като изпълнение на синовен дълг.
Разказът му открои човешкото измерение на редакторската работа - усилията, паметта, личните отношения и чувството за принадлежност, благодарение на които едно независимо литературно издание може да продължава да съществува десетилетия.
"Вестникът е прекрасно нещо. И действително съществува по някакви човешки причини, които е много трудно да бъдат обяснени", обобщи доц. Гочев.

Закриващото събитие постави акцент и върху доброволния труд на поколения редактори, автори и художници, които поддържат "Литературен вестник" като жива литературна общност. Отвъд професионалните ангажименти, работата по изданието се оказва въпрос на лична отдаденост, постоянство и споделена кауза.
""Литературен вестник" трябва да е много специфична кауза за теб. И да не се уморяваш. То е малко като в брака. Като минеш едни определени години, съвсем не ти прави впечатление, че работиш безплатно", сподели с усмивка проф. Пламен Дойнов, д.н.
Думите му въплъщават духа на изданието, което продължава да съществува не само благодарение на литературните идеи, но и на човешките отношения, приятелството и устойчивостта на общността около него.
