Новини

Деляна Кирова, дипломиран студент от департамент „Архитектура“, бе отличена с първа награда по време на второто издание на конкурса "Фасади, цветове, хармония". Проект 74 "Музей за история" бе избран за най-добър измежду многобройни идейни проекти, разработени от творци от различни възрасти и с различен социален статус - ученици, студенти и млади професионалисти - архитекти и инженери на възраст до 35 г., възпитаници на български и чуждестранни университети. Те активно се включиха в представянето на разнообразни цветови схеми и решения за фасади на сгради, които бяха представени под формата на индивидуални и екипни проекти. Те бяха представени по време на самостоятелна експозиция "Фасади, цветове и хармония", в рамките на изложбата на THE CITY ACADEMY AWARDS 2017 на 12.07.2017 г. в Sofia Event Center.

 

„Акцент в конкурса са цветови фасадни решения на сгради, намиращи се в различни градски зони – пешеходни, нови зони около паркове, силно урбанизирани зони с новоизградени сгради, базирани на заданието и добрите практики в глобален мащаб и използване на иновативни и практически осъществими решения“, споделят от организаторите.

 

 

Професионално жури оцени високо труда на Деляна Кирова, която е бивш студент и настоящ Алумни на Нов български университет. Резултат от придобитите по време на обучението знания и умения, вдъхновението, креативността и таланта, е „Музей за история“. Съчетаващ в себе си незабележими за простото око детайли на динамичното ежедневие, практични решения, влияещи върху ежедневието и мащабни идеи, променящи настоящето, той привлече интереса на специалистите, които го определиха като „амбициозен“. Самата Деляна описва идеята си като „амбициозна задача за осмисляне и реконструиране на обществено пространство намиращо се в центъра на гр. София, което се характеризира с присъствието на следи от множество исторически пластове - от античността до днес. Изхождайки от видимото на място архитектурно и историческо многообразие, предлагам изграждането на сграда с функция музей и по-конкретно "Музей за историята на град София".

 

 

Основите на проекта са дълбоко „вклинени“ в средата, в прекия и в преносния смисъл на понятието. Затова Деляна фокусира вниманието си върху стабилността, която трябва да бъде постигната чрез първата стъпка от развитието на идеята си – „разкриването и експонирането на археологията ( ъгловата кула на крепостната стена на Сердика с част от стената и елементи от сгради), която по този начин бива превърната в основен експонат на музея, но същевременно и  в определящ елемент на градското пространство на това място“. Тя акцентира върху опазването на растителността в района като спомена, че „сградата бива развита като използва максимално спецификата на мястото“.

 

 

Новаторството на проекта бе една от предпоставките за високата оценка, която той получи. Хармоничното съчетаване на традиция и модерност доведе до развитието на идеята за сграда - музей, която да обединява два контрастни образа. „Фланкиращите обеми интерпретират архитектурата от 20те години на ХХ век и правят връзка със съществуващите сгради архитектурна ценност, докато фасадата откъм площада е изцяло съвременна, но изключително изчистена и стремяща се към ненатрапване“, споделя Деляна.

 

 

Деляна, преди дни проектът ти „Музей за история“ бе отличен с първа награда в конкурс "Фасади, цветове, хармония". За първи път ли получаваш толкова голямо признание за свой труд?

 

• Да, но държа да отбележа, че това не е само мой труд. Резултатите, които постигнах, постигам и ще постигна, са и благодарение на преподавателите в университета. Винаги съм твърдяла, че ученикът е отражение на учителя, а тъй като преподавателите в НБУ са професионалисти с дългогодишен опит, резултатите не закъсняха. Фактът, че проектът е забелязан и оценен именно в този конкурс, организиран от “Градът медия груп” съвместно с “Баумит България”, ме прави изключително щастлива и ме кара да вярвам, че съм поела в правилната посока.

 

 

Каква е основната идея на проекта?

 

• Както всички знаем, централната градска част на София се характеризира с присъствието на следи от множество исторически пластове – от Античността до днес. С проекта целя да демонстрирам както интереса си към историческото архитектурно наследство, така и възможностите ми да анализирам и решавам комплексно множество проблеми и въпроси от най-разнообразен характер в сложната градска среда, но също и по отношение на конкретната сграда. В проекта има три основни момента: първият е разкриването и експонирането на археологията, а именно – ъгловата кула на крепостната стена на Сердика с част от стената и елементи от сгради; вторият момент е самата сграда на музея, която освен развиването на избраната функция има за цел да създаде рамка на това пространство, като покрие доминиращите изгледи в момента - калкани, допълни уличния силует по ул. „Леге“ и затвори ансамбъла на съществуващите три сгради, които са част от недвижимото културно наследство на града. Третият момент е осмислянето по изцяло нов начин на съществуващата в момента градинка като се запазва високата растителност и озеленяването основно по периферията, а останалото пространство се разделя на две – едната част се заема от експонираната археология, а другата - от малък площад, представляващ широка рампа, водеща надолу към музея. Новопостроената сграда музей, обединява два контрастни образа. Фланкиращите обеми интерпретират архитектурата от 20-те години на ХХ век и правят връзка със съществуващите сгради архитектурна ценност, докато фасадата откъм площада е изцяло съвременна, но изключително изчистена и стремяща се към ненатрапване.

 

 

Как успя да съчетаеш интереса към архитектурното наследство и модерното ежедневие на градската среда?

 

• Отговорността за това е изцяло на двама души – проф. Тодор Кръстев и арх. Димчо Тилев. По време на лекциите си проф. Кръстев успя да запали искра в мен, помогна ми да разбера, че опазването на културното наследство е една трудна, но възможна мисия, непрестанно сблъскваща се с препятствия. Що се отнася до арх. Димчо Тилев, той е човекът, с когото работех по няколко тренинга, включително и дипломния ми проект, в които правех опити да преплета минало-настояще-бъдеще. И така, благодарение на тези двама души напълно съзнателно взех решението, че това е основната област в архитектурата, в която искам да се развивам.

 

 

Конкурсите ли са най-голямото изпитание за идеите?

 

• Не винаги. Понякога най-голямото изпитание за идеите сме ние самите.

 

 

Състезание или обмяна на опит е участието в такива форуми?

 

• За мен лично е обмяна на опит, а след това състезание.

 

 

Какво е правилното съотношение между талант и усилена работа за един успешен архитект?

 

• До някаква степен всичко е шанс. Трябват и шанс и талант, но и много труд. Има много хора с талант, но по някаква причина не са положили необходимия труд, поради което талантът закърнява.

 

 

От какво е изградена една „стабилна конструкция“?

 

• Усилен труд и постоянна комуникация с всички участници в даден проект.

 

 

Разкажи повече за себе си. Коя е Деляна?

 

• Не я познавам напълно (хаха). Деляна е човек като всеки друг, щастливо влюбена, млада майка, радваща се на живота и жадуваща да изживее пълноценно всеки миг.

 

 

Откъде се породи любовта към архитектурата?

 

• Красивите сгради винаги са ме привличали, но може би изборът ми е повлиян от професията на вуйчо ми, който е строителен инженер. Летата в гимназията прекарвах опитвайки се да му помагам в офиса сред не малки купчини чертежи, а в десети клас взех решение и се записах и на уроци по рисуване. Прекарвах цели дни в ателието на учителката ми, а след това решавах задачи до късните часове. На моменти умората е била изключително силна, но поглеждайки назад виждам, че всяко едно усилие си е струвало.

 

 

Спомняш ли си как взе решение да се запишеш да учиш в департамент „Архитектура“ на Нов български университет?

 

• Разбира се. Бях дванадесети клас, наближаваше краят на учебната година и като всеки кандидат-студент изпитвах колебание къде да уча. Дали да избера образование в България или в чужбина. Един ден, съвсем случайно се запознах с човек, който също е възпитаник на Нов български университет в програма „Интериорен дизайн“ и който ми разказа за университета – за всички негови качества и предимства. След края на разговора знаех, че това е моето място.

 

 

Днес ти си не просто студент, а Алумни на Нов български университет. Какво ти даде обучението в департамент „Архитектура“?

 

• Обучението в департамент “Архитектура” ми даде среда, в която имах възможността да контактувам с бъдещите професионалисти от сферата, защото именно колегите от университета ще се превърнат в колеги в работата, приятели от други фирми и т.н. Също така неминуемо е променило начина ми на мислене и възприятие за света и ме е доближило до идеала на днешното време, а именно личност, която да взема самостоятелни и новаторски решения, умееща да работи в екип и да управлява проекти.

 

 

Оправдаха ли се очакванията ти?

 

• Може би е рано да отговоря на този въпрос, но една част от тях са се оправдали, другата тепърва предстои.

 

 

Сбъднаха ли се мечтите ти?

 

• В “Малкият принц”, Екзюпери казва: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“. Затова, когато сбъднем някоя, идва ред на друга.  Важно е обаче да се направи разлика между мечта и цел. Мечтата е повече желание, което не изисква дълъг труд и упорство. В повечето случаи мечтите остават неосъществени, защото само искаме/желаем, а „за да получиш, трябва да дадеш”. Когато обаче знаеш защо искаш нещо да стане, когато се бориш за него, то става твоя цел. Така че бих казала: Да, част от целите в живота си съм сбъднала.

 

 

Сега, когато вече си дипломиран студент, продължаваш ли да усещаш подкрепа от страна на НБУ в начинанията си?

 

• Бих казала да.

 

 

Как гледаш сега на дипломирането – две години след официалната церемония – като на край или като на начало?

 

• Всеки край е едно ново начало. С дипломирането приключи един етап от моя живот, благодарение на който имам основите да започна своя професионален път.

 

 

Кога за последно беше в Нов български университет?

 

• 03. 2017 г., поводът беше дипломната защита на моя много близка приятелка и колежка.

 

 

Кога ти предстои да го посетиш отново и по какъв повод?

 

• Надявам се скоро, а повод винаги мога да намеря.

 

 

Какво ти предстои в професионален план?

 

• Надявам се само хубави неща, но първо предстои да се докажа на работното си място и да оправдая очакванията на хората, които са избрали именно аз да бъда част от екипа им.