Новини

Андреа Каре се е усъвършенствал дълго при Райна Кабаиванска, следвайки я в майсторските й класове в Италия - Академията „Киджана“ в Сиена и Музикалния институт „Веки – Тонели“ в Модена, както и тук, в Нов български университет. Като гост в предаването „Оперните таланти от Школата Кабаиванска“ на Класик ФМ радио и НБУ, Андреа Каре даде изключително интересно и емоционално интервю за взаимоотношенията си с двамата свои учители, определяйки щастието да учи при тях така: „Това са толкова големи имена, такива невероятни артисти, че аз мисля, че никой не би имал смелостта дори да си помисли „Искам да уча при тях!...“ И още - за всичко, което артистът изпитва зад и на сцената, но остава скрито за публиката, може да научите от първата част на разговора, воден от Юра Трошанова и в превода на Петя Петкова. Продължението - очаквайте следващата сряда (15 юни) по Класик ФМ!

Юра Трошанова:  Преди всичко Ви благодарим, че приехте поканата за това интервю, тъй като сте изключително ангажиран, а за нас е удоволствие, че можем да разговаряме с Вас!

Знаете ли, че всички ученици на Райна Кабаиванска, с които имахме срещи досега, изразяват възхищението си от Вас. Как оценявате това и чувствате ли се част от едно цяло семейство – семейството, което самата Райна Кабаиванска създаде със своите млади певци?

Андреа Каре: Абсолютно да. За мен е много важно да го припомням на хората около мен, когато ме питат, как се е развила кариерата ми, и винаги казвам, че ако не беше тя, Райна, вероятно нямаше да съм тук! Тя ми е дала наистина много! За мен е като втора майка. И следователно й дължа наистина много, защото ми е помагала погледнато от различни гледни точки: от техническа гледна точка, що се отнася до техниката на пеенето, по отношение  на интерпретирането, но и от човешка и психологическа гледна точка: научих се да се държа с хората, научих се да стоя пред публиката, придобих известна елегантност, определен стил на поведение, на връзки със света на операта.

Юра Трошанова: Вие сте последният ученик на Лучано Павароти. От друга страна, да взимате уроци при него в Модена Ви е помогнала Райна Кабаиванска. Как Ви представи тя тогава на великия артист? Защото беше важно за един тенор да получи съветите на друг тенор, и то какъв!

Андреа Каре: Точно така. Вижте, Райна започна да ме следи още от Сполето, когато се проведе конкурсът. Когато се явих на конкурса в Сполето, се запознах с нея , тя беше в комисията, която провеждаше майсторски класове в Академията в Сполето, а после ми предложи да ми дава частни уроци, да ме следи и да ми помага. Аз изобщо не съм си помислял да търся контакт с Павароти, а тя един ден ми се обади и ми каза: „Чуй, аз винаги ще те следя, но бих искала да получиш някой съвет, някоя тайна, разкрита от тенор на тенор.“ Следователно тя ме подготви за прослушването при великия Лучано, заведе ме, организира всичко: колата, която дойде да ме вземе от гарата, цветята, които да му занеса, защото знаеше, че обича червените рози, всички тези неща. А прослушването беше запомнящо се, защото тя ми акомпанираше на пианото: тя свиреше ариите, аз пеех, а той слушаше. Наистина беше много вълшебен момент, като си спомня! Почти не е за вярване: да са до мен тези двама блестящи артисти, до мен и да ме слушат, да ме поддържат, защото след това работиха наистина като отбор. В смисъл, че тя ме заведе при Лучано, но продължи да ме следи, а често се чуваха по телефона през седмицата, защото, когато Лучано ми каза, че мога да уча при него, беше декември 2006 г. и ми каза: „Идвай всеки ден, когато можеш, идвай всеки ден у нас“. А доколкото знам, вече е бил много болен. И тогава в рамките на седмица си намерих къща в Модена, преместих се и анулирах всичките концерти, които имах, и всеки следобед от януари до юни 2007 г. ходех при него, а освен това един или два пъти седмично ходех и при Райна. Следователно имах двойна подкрепа и от двамата: чуваха се, сравняваха, виждаха се. Беше много важно за мен, който идвах след година учене, през която нямаше яснота по какъв път ще продължа. Тъй като бях започнал като баритон и гласът ми беше много тъмен и следователно беше трудно да се разбере, дали щях да понеса теситурата на тенор. Райна напълно вярваше в тази възможност. Обаче очевидно искаше тенор да ме убеди в това. И намери най-добрия тенор, който можеше да се намери наоколо в онзи момент. Следователно това посредничество беше много важно. Този контакт, да кажем, който тя ми създаде, е един много хубав момент, много важен.

Юра Трошанова: Разкажете ни за тяхното приятелство. Помните ли ситуации и случки, разкриващи духа на техните взаимоотношения.

Андреа Каре: Аз не знам какви са им били взаимоотношенията, когато са работили заедно, видях, обаче, че са големи приятели и че имат прекрасни взаимоотношения. Всъщност, знам, че Павароти беше много… как да кажа… не допускаше лесно до себе си, подбираше точните хора, защото даваше уроци вкъщи и не искаше чужди хора в дома си. Имаше няколко ученика, бяхме петима горе-долу всеки ден, четири-пет, невинаги едни и същи, защото имаше негови ученици, които вече правеха кариера, но също идваха. Можем да кажем, че аз и още едно младо сопрано бяхме най-малките и бяхме в началото на кариерата и бяхме всеки ден там. Следователно, ако не беше Райна, с нейните взаимоотношения с Лучано, никога нямаше да мога да стигна до него. А да го кажем направо, не беше дори мое желание, беше тя. После бях изключително доволен, но не бях си и помислял преди това: „Бих искал да ходя на уроци при Павароти“, както от друга страна никога не бях си и помислял, че ще мога да взимам уроци при нея. Всичко се случи благодарение на съдбата, на късмета, на божието предначертание. Можете да го мислите както искате, обаче това са толкова големи имена, такива невероятни артисти, че аз си мисля, че никой не би имал и смелостта дори да си помисли „искам да уча при тях“. Трябва определена нагласа, мисля, че трябва да си много самонадеян, за да се събудиш някоя сутрин и да кажеш: „Искам да уча при Райна Кабаиванска“, „Искам да уча при Лучано Павароти“. Можеш да си представиш, че се запознаваш с тях, че ги срещаш, че им стискаш ръката, да се снимаш с тях, това да, но в никакъв случай тези хубави взаимоотношения, каквито аз имах с Райна и Павароти. Това е.

Юра Трошанова: През 2005 г. печелите международния конкурс за млади оперни певци в Сполето. Райна Кабаиванска е Председател на журито и тогава Вие се запознавате с нея. Какво Ви каза тя на тази първа среща?

Андреа Каре: Моят спомен е много смешен, защото първия път, когато говорих с нея, бе, когато тя съобщи победителите в конкурса. Бяхме петима, мисля, или четири или пет, не помня с точност. Във всеки случай тя се качи на сцената да ни стисне ръка и да каже по няколко думи на всеки. И ми каза, че гласът е хубав, материалът е добър, но всичко трябва да се преработи. Предстоеше много работа! От друга страна, бях на 23 години, следователно много млад и да кажем, че късметът ме споходи. Консерваторията в Торино не беше нанесла щети, защото в днешно време е вече истински късмет да попаднеш на учител, който да не ти развали гласа. Следователно гласът ме не беше развален, но на практика нямаше и нищо изградено. Освен това тя откри, че съм доста необразован, защото се занимавах с музика само от три години. Аз започнах много късно да изучавам музика, започнах на 20 години. Следователно ме откри в самото начало със страшно много за учене, обаче ми помогна наистина много. Беше много важно за мен, че първо я срещнах в Сполето, където имаше два майсторски класа – по един на година. В тези майсторски класове невинаги е лесно, когато идваш от дадена техника или липсата на такава, да се довериш на даден учител, макар и да усещаш, че е много добър, с големи познания относно пеенето, вокалната техника. Но все пак в началото е малко трудно да се отпуснеш, да се довериш на новия учител. С Райна обаче не беше изобщо трудно, защото от самото начало се усещаше, че намира правилната посока и че мога да има доверие. Говоря за себе си: усетих веднага, че трябва да вървя в тази посока, да й се доверя. Не беше лесно, но тя беше много търпелива, защото аз съм много бавен е и ми трябваше известно време. Но тя виждаше, че от моя страна го имаше доброто желание и че влагах в ученето цялата си душа. Сполето бе много важно за мен, за първите ми крачки.

Юра Трошанова: Да бъдеш тенор, означава да разполагаш с изключително щирок и благодатен репертоар - не само оперни персонажи, но и мелодичните италиански канцонети. И в този смисъл - къде виждате най-голямата заслуга на Райна Кабаиванска в оформянето на Вашия личен репертоар?

Андреа Каре: Аз мисля, че Райна е най-смелият човек, артист, който е бил до мен, защото повечето певци, музиканти, диригенти, пианисти около мен са изпитвали определен  страх: „О Боже, имаш глас за драматичен репертоар, но си много млад, не можеш да го направиш“. Докато тя винаги ми е казвала: „Пей с гласа си, не се притеснявай.“ Бе една от първите, която повярва, че мога да интерпретирам Дон Хосе в „Кармен“, не прояви никакъв страх, никакво колебание да ми каже да уча арията на Самсон за прослушването в театъра в Нюрнберг, а това бе голяма интуиция, защото в Германия пожънах голям успех, а това беше първото ми излизане навън. Трябва да кажа, че за разлика от мнозина, които смятат, че Самсон е прекалено драматичен за едно момче на 28 години, че е рано, трябва да се изчакат поне 40-те, всякакви такива неща, всъщност се оказа една от най-лесните роли, които съм правил, защото моят вокален стил е точно този. Следователно е безполезно да се катериш по стените и да се опитваш да пееш роли, които не са подходящи за твоя глас. Наистина репертоарът е обширен, но не чак толкова, в смисъл че всеки глас има специфична характеристика и следователно даден тенор не може да пее от „Дъщерята на полка“ до „Отело“. Това е невъзможно. Следователно трябва или може да се случи през годините, има редки случаи като Грегъри Кунде, който понастоящем е преминал от репертоар на лек тенор, когато е бил млад, сега в последната част от кариерата си, към драматичен репертоар, но със сигурност тази еволюция от по-лек към по-тежък репертоар може да се случи във времето. Не може обаче един вече драматичен глас да се мъчи да прави лек репертоар. Райна прояви тази интуиция, което беше много важно.

Юра Трошанова: Днес вече често Ви наричат „световна звезда“ и Вашето име привлича публика. Когато излизате на сцената, в съзнанието Ви изплуват ли конкретни думи на Райна Кабаиванска, които Ви помагат да се чувствате силен и уверен?

Андреа Каре: Не успявам да се сетя за точно определени думи, тъй като тя е казвала толкова много неща по време на уроците си и срещите, които сме имали, така че всеки един път е бил бисер на мъдрост, ново откритие. Това е занаят, в който не преставаш да учиш, не преставаш да преоткриваш себе си. За щастие има момент, в който се чувстваш, да кажем, готов да се изправиш пред даден репертоар, опера, публика, театър, чувстваш се готов в дадения момент. След това откриваш, че всъщност не е било, както си искал. Никога не се чувстваш напълно завършен и би искал да ставаш по-добър. Следователно проблемът е, че артистът трябва да бъде малко откъснат и когато всичко върви добре, артистът се слуша, гледа се на видео, най-вече днес, когато се снима толкова много видео и никога не се харесва. Това е добре, защото води до непрекъснато развитие, до постоянно усъвършенстване и промяна на всички качества и възможности. От друга страна, необходимо е да внимаваш да не изпаднеш в депресия, защото понякога имаш усещането, че публиката е била много топла и е ръкопляскала безкрайно, че си направил незабравима вечер. Но след някой друг ден се слушаш отново и те обзема вид депресия да чуеш, че не си бил това, което си се надявал да си направил. Ето! Включително защото ухото ни винаги е много критично, знаем си границите, знаем си възможностите, затова ако в дадения момент един певец се опита да се слуша, прави грешка, защото не трябва да се слуша, трябва само да се раздава. А след това, когато се слушаш, усещаш известна фрустрация, но и подтик да бъдеш по-добър, да се постараеш още повече, или да се опиташ да учиш още повече. Едно от важните неща, които Райна винаги е казвала и се опитвам да прилагам, когато има много трудни моменти, много трудни опери. Тя каза нещо изключително основно, което ми отвори очите: че имаме късмет, ако през годината сме имали 15 дни, в които гласът ни е бил наистина добре, в рамките на цяла една година. И че наистина сме късметлии, с огромен късмет, ако в един от тези 15 дни имаме представление. С други думи, ако си певец, артист с късмет, през дадена година успяваш да имаш едно представление, в което си във върхова форма. Всички останали дни трябва да се научиш да изплуваш, тоест да понасяш тежестта на моментните затруднения. Защо? Защото може да си в душевно състояние, което не ти помага, може да има физическа ситуация, здравословни проблеми, може да има затруднения, защото всеки град, всеки театър носи затруднения. Има градове, където има проблеми с атмосферното налягане, има градове, които имат отрицателна енергия, има публика, има напрежение на сцената, защото като артисти сме много чувствителни, нали? Следователно имаме способността, тежестта да усещаме и чуждата болка. Така понякога се качваме на сцената и споделяме трудните моменти с други артисти или колеги. Всичко това влияе без съмнение на гласа ни. Следователно е трудно да се намери ден, в който имаш концерт или имаш опера, и имаш възможността да пееш прекрасно с цялата енергия, с целия ти глас, който се чувства добре, без простуди, без различни проблеми. Следователно всичките други случаи, когато се качваш на сцената и казваш „О Боже! Не се чувствам добре. Днес не върви добре“, обаче си спомняш за тези думи на Райна и си казваш: щом едно от най-големите имена на операта е имало тези усещания през живота си, тогава кой съм аз, че да имам различни, нали? Това помага много, страшно много.