Новини

На 23.04.2026 г. от 16:00 часа в зала 20 на НБУ се проведе едно знаково събитие в рамките на постоянната програма от събития на Департамент „Архитектура“ – Арх&УрБаН – кръгла маса “Бъдещите градове - мястото на страните от Централна и Източна Европа“ със знаково международно участие. Събитието беше организирано от Департамент „Архитектура“, Магистърски факултет и Expat Capital. Негов модератор беше гл.ас.д-р арх. Петър Петров, а водещ – Николай Василев, икономист, финансист, управляващ партньор в инвестиционната компания Expat Capital, бивш заместник министър-председател и министър на икономиката, транспорта и държавната администрация в периода 2001–2009 г.

Дискутанти бяха архитекти и партньори, представляващи световноизвестни архитектурни бюра, практикуващи по целия свят – Richard Nelson (US, Japan) – партньор в студио Kengo Kuma, Tokyo, Japan, Filippo Innocenti (Italy, UK) –директор в Zaha Hadid Architects, London, UK, Laura Narvaez Zertuche (Mexico, UK) – партньор във Foster + Partners, London, UK, Andrew Yeoman (UK, Croatia) – директор в Tower 151 Architects, Zagreb, Croatia и Гергана Георгиева, архитект във Foster + Partners, London, UK.

Основните теми, по които започнаха разискванята бяха ролята на архитекта и архитектурата в изграждането на съвременните градове, глобалните тенденции при световните столици и развитието на градовете от Централна и Източна Европа, преодоляващи наследството на тоталитарните режими 1945-1989 година. Инвестирането в устойчивост, дигитализация и висококачествена градска среда постепенно преодолява трудностите със съществуващата инфраструктура и ограничените възможности за финансиране. Особено силно влияещ фактор върху развитието на градовете, обаче, е демографският спад и недостатъчното инвестиране в човешкия ресурс.

Доскоро се считаше, че по-ниските цени на земята и недвижимите имоти, по-ниските наеми, висоскоростният интернет и наличието на специалисти с висока степен на образование са предимствата на страната ни, които биха привличали инвестиции и стимулирали икономиката, а оттам и градското развитие. Тази картина се променя много динамично. България днес е свързана със света повече от всякога, Еврозоната откри нови перспективи за икономиката и сътрудничеството. Безспорно регионът притежава значителен потенциал за реализиране на инвестиции – по-ниска степен на интензивност на застрояване, макар че и презастрояването е факт в няколко от големите икономически центрове и най-вече в столицата, има огромен процент свободни и необитаеми жилищни площи, което може би има и някои предимства, но е и огромно предизвикателство за поддръжката на качеството на средата, а специалисти с висока степен на образование вече не достигат във всяка област.

На този фон с редица предизвикателства, творческият процес остава най-силният стремеж, тъй като той дава лице и съдържание на средата, в която хората живеят. Създава знакова архитектура с иновативно използване на естествени материали и нови начини на мислене за светлината и архитектура, която обогатява заобикалящата я среда (Кенго Кума), архитектура, овладяла огромните технически постижения на 21-ви век, архитектура.която архитектът проектира за настоящето със съзнание за миналото и за бъдеще, което е по същество неизвестно, с идеите на „зелената програма“, която „не е мода, а оцеляване“ (Норман Фостър), архитектура със значителен принос за нова и вдъхновена футуристична концепция за архитектурна форма и пространство, която доказва, че флуидността е структурна, формите са непрекъснати, а не ограничени (Заха Хадид). Това именно лице и този стремеж олицетворяват и показаха участниците в кръглата маса, а студентите истински развълнувани, че могат да разговарят за изкуството архитектура, за това как то се прави в действителност, за това, как се става част от един световен творчески екип, как се работи в него, ги превърнаха в действени участници в Кръглата маса.