Новини

Теодора Димова е автор на девет пиеси, играни в различни театри в страната и чужбина. Но драматургията не е единствената й страст. Последните години за нея са „белязани“ от издаването на романите й „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“. Признание за труда си получава отвсякъде. „Майките“ печели Голямата награда за източноевропейска литература във Виена през 2006 г. и е публикувана на редица езици, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски, а отскоро и на чешки. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия. През 2010 г. „Марма, Мариам“ печели Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“, а  в края на 2013 г. излезе и романът  „Влакът за Емаус“. Изброените награди са само част от положителните рецензии, съпровождащи творбите, които са резултат от симбиозата между творческо вдъхновение и многообразните проявления на таланта, които „струят“ от текстовете на едно от най-утвърдените имена в съвременната литература.

По време на срещата в Нов български университет Теодора Димова сподели с присъстващите радостта си от наскоро излязлата й книга – „Първият рожден ден“. Емоционалното й представяне бе следствие от вложените в нея мисли и чувства, смело „прозиращи“ от идеята за Евангелието, но и от това, че авторката за първи път я видя в готовия й вид. Докосването до хартията и ароматът на мастило, който изпълваше пространството, съпроводиха личното й усещане  - „не можех да си представя чувството, което ще се породи в мен, когато я видя, защото още съществува в ума ми“, сподели тя.

По време на дискусионната част на събитието присъстващите показаха огромен интерес към друга известна творба на Теодора Димова –  есеистичния сборник „Ороци“, вдъхновен от обява, която тя случайно вижда в телевизионен репортаж: „Давам ороци по български език“, и от която прозира „агресивно невежество“. В изданието са разгледани редица наболели теми като липсата на култура, образованост и възпитание не само сред подрастващите, но и сред голяма част от „порасналите“ у нас. Затова не бяха изненада и многобройните въпроси, породени от замисъла на творбата, които присъстващите имаха възможността да зададат директно на създателката й.

Оказа се, че проф. д-р Христо Тодоров, член на Настоятелството на Нов български университет, също следи с интерес дейността на Теодора Димова. Той изрази възхищението си от колонките, които тя създава за портал „Култура“, както и от нейната ясно изразена „чувствителност към бързи неща, които умело поставя в забавен контекст“. Той сподели също и удоволствието, което изпитва, докато чете творбите й, характеризиращи се с „икономичен“ стил на писане – съдържащ кратки, подредени изречения, адекватен на динамичното време и неустойчивата среда. Теодора Димова разказа как в началото, когато е приела да създава колонки, е изпитвала панически ужас от тях, заради липсата на образци и формати, които да я ръководят. Решението на проблема получила от практиката – научила се да поддържа сетивата си нащрек, за да не позволява погледа на читателя да се приплъзва по повърхността, а да се вклинява в нея, достигайки до непознат смисъл.

Авторката коментира също цялостната писателска дейност, която обединява „вдъхновението, което идва, но и си отива“, и ежедневните усилия, които изискват съсредоточеност и трезвост на съзнанието. Най-точното определение според нея за творческия процес е „ежедневна аскеза“, заради характера на която тя се води от мотото „Не разчитай само на вдъхновение, тъй като и то е преходно!“

По време на срещата в Нов български университет, освен че разказа за книгите си и даде насоки при четенето им, Теодора Димова засегна и една от актуалните теми, съпътстващи масовизацията на културата и обществото. Тя сподели, че „писателят пише, за да бъде четен, но не трябва да превръща този стремеж във водещ мотив, защото масовото понижава, а принизените очаквания пораждат продукти без стойност“.

Текст и снимки: отдел "Информационна дейност"