CURA BULGARA: Историята на българското лечение, което достига до Италия
Нов български университет отбеляза 150 години от рождението на Иван Раев с международна научна конференция, посветена на неговия лечебен метод и мястото му в историята на медицината.
На 30 октомври 2026 г. в Нов български университет се проведе международната конференция „CURA BULGARA (Българското лечение) – 150 години от рождението на Иван Раев“.
Събитието събра български и чуждестранни изследователи, които проследиха живота и делото на народния лечител, създал метод за лечение на постенцефалитен паркинсонизъм, придобил международна известност под името Cura Bulgara.

Конференцията беше открита от проф. Георги Томов, един от организаторите на събитието, който представи доклада си „Cura Bulgara – (не)разказаната история“.
В своето представяне проф. Томов проследи историческите корени на лечебните практики с билки, като обърна внимание на тракийското наследство, елинизма и периода на Римската империя. Той постави откритието на Иван Раев в по-широкия контекст на традиционните познания за лечебните растения, предавани през поколенията.

Иван Раев е роден през 1876 г. в град Сопот. Още от ранна възраст проявява интерес към билките и техните свойства. Останал сирак като малък, той започва да помага на овчари, като първоначално прилага познанията си в грижата за животните. Около 1900 г. заминава зa Kонстантинопол, където чиракува при ходжа, от когото научава допълнителни билкарски практики. През 1919 г. се жени и се установява в село Шипка, където продължава да развива интереса си към лечебните растения.
Основата на неговия метод е Atropa belladonna, позната в България като лудо биле – силно токсично растение, съдържащо биологично активни алкалоиди. Според представената по време на конференцията история първото успешно приложение на лечебната комбинация е от 1922 г.
Раев се натъква на жена, проявяваща симптоми на заболяването, и решава да приложи при нея приготвената отвара. След положителния резултат започва да усъвършенства рецептата, тъй като забелязва и нежелани въздействия от токсичните съставки на растението. Експериментите му продължават с включването на допълнителни билки и съставки, целящи да ограничат страничните ефекти. Пътят на Раев не е лишен от трудности. Въпреки интереса към метода му, тогавашните законови разпоредби не позволяват практикуването на лечение без необходимата медицинска квалификация.
По време на конференцията беше представена историята за краткото му задържане и последвалото освобождаване след множество писма от негови пациенти, които настоявали за неговото пускане, позовавайки се на подобрението на здравословното си състояние. Проф. Томов подчерта, че според историческите сведения не отговаря на истината разпространяваната версия, че Раев е бил арестуван по политически причини.

Проф. Паоло Мацарело от Университета в Павия, Италия представи изследване, озаглавено „Иван Раев и Италия“, проследи разпространениет на българския лечебен метод извън пределите на страната и интереса към него в Италия. Проф. Мацарело е автор на книгата „Билката на кралицата“ (L’erba della regina), посветена на историята на Иван Раев.
Според представената информация популяризирането на метода в Италия е свързано с италианската кралица Елена Савойска, която проявява интерес към българското откритие и допринася за неговото разпространение. По време на лекцията бяха разгледани две версии за достигането на информацията до италианската общественост. Едната разказва за италиански военнослужещ, страдащ от тежка форма на заболяването, на когото швейцарски съсед изпраща билковата комбинация, след като научава за метода на Раев. Другата свързва популяризирането на откритието с отношенията между българския и италианския кралски вор, и брака на цар Борис III с Джована Савойска.
Впоследствие Иван Раев е поканен в Италия, където получава медал за граждански заслуги. Именно там името му придобива широка известност, която впоследствие се разпространява и в България, а по-късно и в Германия.
Особено личен момент в конференцията беше срещата с доц. Тонка Върлева, родственичка на Иван Раев, която сподели семейни спомени за неговия живот. Тя разказа за ранния му интерес към билките, за първите му опити да помага на животни и за пътя му от народен лечител до личност с международно признание. Беше споменато и съществуването на два филма, посветени на Раев, сред които по-малко познатата продукция „Влезте в този храм“, в която участва майката на доц. Върлева.
На биологичните характеристики на растението и неговото приложение беше посветен докладът на проф. Галина Сачанска – „Биологично-активни вещества в билковата комбинация на Иван Раев“. Тя обърна внимание на наблюденията, които според историческите сведения насочват Раев към лудото биле. Едно от тях е свързано с биволи, страдащи от сънна болест, които консумирали растението. Това наблюдение провокира интереса му към възможните му свойства и поставя началото на експериментите с билката. Проф. Сачанска разгледа и токсичността на беладоната, както и значението на съдържащите се в нея алкалоиди.

Медицинската перспектива беше представена от проф. Ивайло Търнев с доклада „Encephalitis lethargica – тайнствената болест“. Той запозна присъстващите с енцефалита летаргика – заболяване, което придобива особено голямо разпространение през първата половина на XX век и оставя тежки неврологични последствия при част от преболедувалите. Сред тях е постенцефалитният паркинсонизъм, чиито прояви са свързани с двигателни нарушения. В рамките на представянето беше обърнато внимание и на историческите сведения за заболяването в България, като проф. Търнев посочи изследванията на проф. Янишески и отбеляза 1925 г. като период на особено висока заболеваемост.

По-различен поглед към лудото биле предложи д-р Георги Мишев с доклада „Матрагуна, добра господарко! Култът към лудото биле сред румънците“. Той разгледа мястото на растението и свързаните с него вярвания в традиционната култура на Румъния. В представянето си изследователят подчерта, че отношението към растението надхвърля представата за него като лечебна билка. То присъства в народните вярвания като сакрален образ, свързан с ритуали, молитви, жертвоприношения и посвещения.
Сред представените предания беше историята за войник, заминал на война и оставил съпругата си сама. В негово отсъствие възрастни жени се събират, за да извършат ритуали за благополучното му завръщане. Съпругата пожелава да се присъедини към тях, но е отхвърлена и прокълната, след което според преданието се превръща в растението. Друго поверие гласи, че начинът, по който човек се отправя да бере лудото биле, определя неговото въздействие. Ако го прави с радост и добро настроение, растението ще носи късмет, докато гневът и лошите чувства могат да му придадат противоположно значение. В някои традиции то е наричано „Господарка“ или „Царица“ и за него се отрежда специално, почетно място в дома и градината.

Конференцията завърши с представяне на изложбата, курирана от Христина Грозданова. Експозицията, разположена в библиотеката на Нов български университет, включва артефакти,
свързани с живота и делото на Иван Раев, предоставени от музея в Перущица. Посетителите имаха възможност да се запознаят с исторически свидетелства, които допълват научните
дискусии и представят по-личната страна на неговата история. Изложбата беше достъпна за посетители до 2 ноември.


Специално за събитието студенти от Ателието по стъкло на НБУ, с ръководител гл.ас. д-р Моника Найденова, изработиха красиви стъклени брошки във формата на лечебната беладона.

Отбелязването на 150-годишнината от рождението на Иван Раев събра различни научни и културни перспективи към едно от любопитните имена в историята на българската народна медицина. Чрез исторически изследвания, медицински анализи и етнографски разкази конференцията постави акцент върху необходимостта подобни личности и техният принос да бъдат съхранявани в националната памет и разглеждани в контекста на съвременните научни познания.
