Новини

На 16 юни 2018 г. се проведе за осми пореден път TEDxNBU. За нас е чест да бъдем част от глобалната общност на конференция TED.

Денят беше изпълнен с много емоции. Вдъхновяващите лектори заразиха нашите гости и ни накараха да поспрем, да помислим, да се посмеем, да поплачем, да си дадем сметка за важните неща и „ДА БЪДЕМ“ в унисон с темата на TEDxNBU2018. Събитието започна в 13:00 и приключи в 20:00, и тези седем часа бяха неусетни за нас и нашата публика.

Началото беше поставено от едно истински силно момиче, което сподели своята лична история, изпълнена с редица предизвикателства. Вероника Янакиева е студент в Нов български университет, нейната страст е театъра, а най-голямото предизвикателство, отредено от живота е трайното физическо увреждане, с което се среща и заживява, когато е на 17 години.

Делян Момчилов пък ни върна назад във времето с историята за живота на  унгарския лекар Игнац Земелвайс, с която беше направена препратка към настоящия момент, я който живеем. Към възможния сблъсък, когато се противопоставиш на статуквото и въпреки всичко само така могат да се родят простичките, но гениални решения.

Бояна Желязкова пък ни отведе в един прекрасен свят, в който звучи нейната ангелска музика. Когато запя, небесата се развълнуваха и гръмотевичните аплодисменти  бурно подкрепяха нейното участие.  

Георги Тотев ни накара да замълчим и да чуем туптенето на сърцето си в тишината след разказа за времето, историите, усещането, попадайки в конфликтни зони като Ирак, Сирия, Украйна. За снайперистите, които се дебнат денонощно, но които не забравят човешката си същност и водят разговори за семействата си. За децата, които продават бензин, защото са загубили своите родители, за това изгубено поколение. За силата да продължиш, когато всичко е разрушено, когато си загубил, когато си живял в страх, мъка и звуци от падащи бомби.

Таня Лесенска, студент в НБУ, която сподели за личния си път към феминизма по един вдъхновяващ, докосващ, разтърсващ начин. Посланието беше ясно - да спрем и да помислим, да не следваме познатия ни модел на крайности, да бъдем отговорни и да бъдем широкоскроени. Калина Брейлсфорд пък ни отведе в света на фотографията и ни накара да се замислим колко много разказваме с нашите снимки, представи ни темата за селфи културата и идентичността на човека. Капка Кънева или Капка от хартия разказа за чудесата, които създава с двете си ръце и дава живот на хартията по един красив начин. За това да те поканят да бъдеш част от голям международен проект, защото са те забелязали и вярват в теб.  Имахме гости и от Америка, две прекрасни дами, едната студент, другата преподавател. Младата Ириса, която е глуха, ни допусна до нейната история, пренесе ни до мястото, където учи и ни показа какво означава да защитаваш правата си и да бъдеш горд с това, което си. Нейният глас бе прекрасната Катлийн.

Краят на конференцията беше поверен в ръцете на един млад, усмихнат и зареждащ с емоции човек, Дарио Диониси. Той е студент в НБУ, пътешественик, младеж с голямо сърце.

Станахме свидетели  на много лични истории, които остават своята следа. Обещахме си да бъдем всеки ден! Говорихме за страха от темите, които по един начин са станали табу – смъртта, войната, все едно не са част от нашия свят. За нас това беше този TEDxNBU, който отлетя във вечността, защото 8 е не просто цифра, тя е символ на безкрайността. А за нас като организатори, най-големият подарък беше пълният Университетски театър с будни, смислени, вярващи и действащи млади хора. Тяхното „благодаря“ е най-безценното, защото виждаш, че всяко едно усилие, всяка една трудност си заслужават!

Благодаря на всички, които бяха част, които работиха, с които превърнахме съботния ден в нещо, което ще помним дълго време.

Снимките ще продължат този разказ, а скоро ще публикуваме и видеата, за да може повече хора да се докоснат до тези, изпълнени със смисъл лекции.