Новини

Доц. Валентин Савчев е ръководител на департамент „Изящни изкуства” в Нов български университет от 2011 г. Завършва Техникум по керамика и стъкло в гр. София през 1974 г. През 1982 г. се дипломира като магистър по скулптура в Национална художествена академия при проф. Илия Илиев. 

Работи в областта на малката пластика и декоративно-монументалната скулптура. Владее различни техники за работа с траен материал: бронз, камък и дърво. Има реализирани паркови пластики и пластични паметни знаци в цялата страна. Опита си с лекота предава на студентите в Нов български университет, като не ограничава дейността си в рамките на департамент „Изящни изкуства“, а споделя знанията си с всеки, желаещ да се докосне до същността на изкуството, като анализира безбройните му проявления.

Доц. Валентин Савчев е член на Съюза на българските художници и на „Клуб между колеги” и активно участва в национални и международни художествени изложби. Негови творби се намират в частни колекции не само в страната, но и чужбина: САЩ, Китай, Франция, Италия, Австрия.

Преподавателската му дейност в Нов български университет започва през 1996 г., където преподава рисуване и скулптура към департамент „Театър”. През 2007 г. води занятия по учебната дисциплина „Скулптура” в новосъздадения департамент „Изящни изкуства”. От 2006 г. е директор на програма „Пластични изкуства” към департамент „Изящни изкуства”. През 2010 г. придобива научна степен „доцент” в областта на скулптурата на тема: „Ролята на затвореното пространство в скулптурата”. От 2012 г. е ръководител на департамент „Изящни изкуства”.

Доц. Валентин Савчев е творец, който с помощта на голямата си взискателност към творческия процес на работа поддържа винаги будно желанието си за усъвършенстване и винаги поставя себе си на непрекъсната проверка и самооценка. Той отстоява с изкуството си, с поведението си своя художнически и човешки морал, за да допълни облика на днешната българска скулптура. Неговите работи проявяват творческия му портрет, който се разкрива във времето, за да придобие по-конкретна форма и завършена характеристика.

Доц. Валентин Савчев участва активно в живота и дейността на НБУ като организира творчески прояви на студенти и преподаватели, с което допринася за утвърждаване на университета като културно средище в България.  Убеден е, че може да предаде своята професионална мотивация и удовлетвореност от творческите си търсения; да сподели света, в който твори и който сам моделира със сърцето и ръцете си. Той не си поставя творчески граници, стреми се да събуди интерес към изкуството, което е вечно.

Каква е равносметката от десетгодишната история на департамент „Изящни изкуства“ на НБУ и вашата работа за неговия просперитет?

Вашият въпрос съдържа две насоки: първата е свързана със създаването и развитието на структурата на департамент „Изящни изкуства”, а другата насока е свързана с прякото ми участие в дейността и развитието като ръководител на департамента.

Департамент „Изящни изкуства“ е създаден по предложение на ръководството на НБУ и в частност на  проф. Богдан Богданов. В самото начало на създаването му под ръководството на проф. Екатерина Русинова, заедно с екип от преподаватели в областта на изобразителното изкуство, които са известни с алтернативната си практика и изследователски и иновативен дух, полагат основите на работата на Департамента. През следващите години дейността на департамент „Изящни изкуства” се обогатява и развива в изменящите се обществени и културни условия, както и в синхрон с политиката на НБУ.

Моята цел като ръководител на департамент „Изящни изкуства” е насочена към осъзнаването и обединяването на индивидуалния творчески опит на всеки преподавател в департамента за създаване на екип от различни специалисти в областта на изкуствата към извършване на обща работа за изграждане на добри професионалисти в областта на изкуствата.

Като дългогодишен преподавател в областта на скулптурата се опитвам да синхронизирам задачите, свързани с анализа за формата. Една форма има n-броя профила. Един профил е част от съприкосновението между пространство и форма и художникът рисува тази граница. Тя може да се изменя. Когато рисуваш тази граница отпред и отзад като мисловен процес, тя винаги се гради в пространството. Този скулптурен процес помага в овладяването на рисувалното пространство. Точно този процес на мисловно осмисляне на границата между пространство и форма се опитвам да преподавам на студентите. Придобитите при мен познания в тази насока, студентите успешно могат да приложат в часовете на другите преподаватели в Департамента. Смятам, че този подход довежда до изграждане на професионалисти в областта на изобразителното изкуство.

В НБУ дойдох първоначално като хоноруван преподавател през 1996 г.  – в началото за един семестър, и от този момент – 21 години. Това е провокацията, чрез която в процеса на преподаване на скулптурни проблематики, аз се опитвам да създавам практически умения и отношение към изобразителното изкуство въобще.  Също се опитвам да работя за университетската общност, за възпитаване на качества за изграждане на екипност в работата на студентите. В този контекст цитирам проф. Богдан Богданов: „Университетската общност е различна общност. Когато студентите влизат в НБУ, те стават част от една голяма общност, която е ценна не само със своята индивидуалност, но и с чувството си на съпричастност към проблемите на общността”.

Неговата мисъл по-късно превърнах в идея за създаване и реализиране на студентски проект под наслов „Общност”, в който всеки студент със своите пластични умения да направи птица от хартия и разположи в една обща инсталация. Целта бе насочена към изграждане на екипно мислене у всеки студент, качество, което липсва до голяма степен на нашето общество. В основата на всяка моя задача е да провокирам и заинтригувам любопитството на студентите към възможностите на формообразуването и неговото значение в областта на изобразителното изкуство: „Без любопитство не може да се направи нищо. То е в основата на непрекъсната игра, която увлича, но в която се разбира сериозността на творческия процес” .

Каква е насоката на преподавателските усилията в департамент „Изящни изкуства“?

Екипът от преподаватели полага усилия, за да успеем да научим студентите на  основните изразни средства в изобразителното изкуство. Тежка задача в сложното забързано съвремие, което наподобява  веригите за бързо хранене или карането на бърза кола -  влизаш като в тунел и не виждаш нищо. Целта е да се намери онзи баланс, в който да се живее с равномерно темпо и разбиране за смисъла на живота, част от процеса на изграждане на личността.

Никой не може да разбере докрай тайната на личността, нейната единственост. Тя  е по-тайнствена от света, защото е цял един свят. Човекът е микрокосмос и включва в себе си всичко. В контекста на това разбиране със своя дух творческата личност води цялото общество в други измерения. Личността е водач.

В изкуството ли е решението?

Да, моят преподавател по философия ни говореше за триединството - изкуство, религия и философия. Те са тези, които определят развитието на обществото, те са на върха на пирамидата. Ако те са в криза, то и цялото общество влиза в критично състояние. Днес в световен мащаб се наблюдава такъв процес.

Когато започва Индустриалната революция през 19. век, е съществувал подхода на манифактурното производство, който е довел до консумативност.  В неговата  основа лежи икономическия просперитет на обществото. Но и тогава, и сега задачата на изкуството е да проектира форма, характерна не само със своята ергономичност, но и естетически да въздейства и възпитава потребителя.

Каква е дълбинната разлика между професия и дейност и защо често двете понятия се използват като взаимнозаменяеми?

За мен професионализма е само част от дейността. Дейността е посветеност на изкуството, начин на живот. В творческата личност тя ярко се проявява. По дейност съм скулптор, а по професия – преподавател в НБУ.  Много хора бъркат преподаването с творчеството. Може да не си изключителен художник и да си добър преподавател. Според представите на обществото Пикасо щеше да е сигурно най-големият преподавател. Може би, но той никога не е станал преподавател. Нашата задача като преподаватели не е да създаваме копия на себе си. Затова ние не би следвало да преподаваме своето разбиране за творчество. Професията преподавател е мисия, която влияе във всички сфери на живота.    

 Какво всъщност е творчеството, може ли да бъде обяснено?

Средновековната теология го определя като абсолютно изначалната божествена дейност. Художникът не е в състояние да обясни какво създава, той  не е толкова автор, колкото тълкувател, който придава смисъл на творбата. Творческият процес за мен е път към самия себе си, вътрешно потребен диалог с широк диапазон от въпроси за връзката между човека и вселената. Творчеството е един сакрален процес, който не се преподава. Той може да бъде провокиран в една личност само ако тя желае. Това е правото на личността да бъде провокирана да изгражда изкуството в себе си.

 Кога един човек се превръща в творец?

Авторският труд е изпълнен с радост, но и с мъчителен творчески процес, обикновено изпълнен с душевна болка. Всяко произведение е творение от нищото. Творчеството е непрекъснат преход от една несполука към друга. Колкото повече разсъждавам върху сериозността, значителността и оригиналността на творческите задачи, които си поставям за разработване, толкова повече изпитвам съмнения за собственото си самочувствие.

Всеки художник определя център на творчеството си, своеобразно творческо ядро на своята личност, която обуславя вариантите на всичките му художествени  търсения и решения. Около този център се групират създадените произведения. В тях авторът се опитва да изкаже своята мъчителна мисъл и чак тогава се появява същинското творение, стоплено от висшата любов на своя създател, чието сърце и мисъл са привлечени от него с неудържима сила.

Най-лесно е да учудиш. По-трудно е да вникнеш в проблематиката. След като човек изгради в себе си знания, той може да ги споделя с хората.

Колкото повече студентът навлиза в процеса на усвояване на знания - толкова повече осъзнава колко малко знае. Този резултатът е насочен към повишаване на неговите критерии. В това се състои една  от моите задачи като преподавател в НБУ – да създам схващането, че човек трябва да изгражда през цялото време критерии за постигнатите резултати.

Казаното от мен по-горе за мисията на преподавателя в университета е да подпомогне усвояването на изразните средства на изобразителното изкуство за изграждане на професионалисти в тази област.

Ние даваме изразните средства, а студентът, ако има сетива, сърце, творчески заряд, ще стане истински творец.

Преподавателският процес е многостранен и всеобхватен към всички студенти в НБУ. В този контекст младите хора стават продукт не на отделен преподавател, а на целия преподавателски екип на Университета.

Затова е необходимо да преосмисляме на всеки етап от развитието на НБУ  програмите между отделните департаменти в него, умело да съчетаваме теорията с практиката, което е добра основа за изграждането на завършващи конкурентни професионалисти, условие за добър образ на НБУ в общественото пространство.

Конкурентна ли е университетската среда в България?

Може да се говори за конкуренция между университетите не като отрицание, а в качеството на постигнати добри резултати в обучението на студентите. Нашите цели са да мотивираме децата си да останат да учат и да се развиват в България, да станат добри професионалисти, които да обучават и изграждат следващите поколения, да разбират, че човешката  дейност е изкуство, което се върши с удоволствие.

Изложбата е палитра от различни проявления на изкуството. Тя съчетава  представянето на студентски творби от БП „Пластични изкуства“, МП „Живопис“, МП „Илюстриране и графични технологии“ и МП „Плакат и комуникативен дизайн“. Каква атмосфера създаде това обединяване и как се породи идеята за него?

Изложбата „Десет” е резултат от сътрудничество между НБУ и галерия „Любен Гайдаров“ - гр. Перник.

Всяка година за откриването на изложбата каним представители на департамент „Музика“ и департамент „Театър“ да изнесат концерт и театрални етюди, като проява на синтез между департаментите по изкуства. Изложбата е палитра от различни прояви  на изобразителното изкуство, свързани с изучавани в департамент „Изящни изкуства“ модули.  Представя творби на студенти от БП „Пластични изкуства“, МП „Живопис“, МП „Илюстриране и графични технологии“ и МП „Плакат и комуникативен дизайн“. Целта е разкриване  пред обществеността богатството от жанрове, изучавани в програмите.

На 24 май ще има представяне на преподавателите в галерия „Кракра“. Двете изложби са ежегодни и се радват на голям интерес.

През 2015 г. в ателието по стенопис в НБУ заедно с колегата Станимир Божилов  реализирахме интересна идея.  До Двореца на културата има Кафене на артистите и художниците. В екстериорното пространство върху една от  подпорните стени студентите създадоха стенопис „Маски” в чест на провеждания ежегодно в града фестивал „Сурва“.

В момента сме в процес на преговори с отдел „Култура” към община Перник за организиране на симпозиум по скулптура, реализиран от метални отпадъци.

Кой е по-важният елемент за един преподавател – талантът или усърдното учене?

Рисуването се учи. Изразните средства в скулптурата – също се усвояват. Работата с материалите и влиянието им върху формата също се овладяват. Въпросът е как твоята философия, твоето светоусещане те насочват към  използването им?

 Всеки един човек може да стане професионалист. Защото, ако има желание, а преподавателят му покаже начина за боравене с изразните средства, с малко упоритост и постоянство може да постигне добър резултат.

Но това не означава, че ще стане добър художник. В своята преподавателска дейност съм имал студенти, които започват от много ниско ниво и с постоянство постигат добри резултати.

Стремежът на преподавателите в департамент „Изящни изкуства“ е насочен изцяло към улесняване на студентите в процеса на овладяване на учебния материал. Единственото условие е студентът да има желание да получи знанията, които се преподават.

Като ръководител на департамент „Изящни изкуства” към НБУ се стремя да осигуря приемственост между поколенията. Най-вече на тези от тях, които са решили да се посветят на преподаването.

За мен е важно да съм научил студента на знания и практика в областта на скулптурата, да ги трансформира, да се изгради преподавател с помощта на методите на преподаване в нашия университет. По този начин той ще е достоен продължител на професията преподавател в НБУ. Тогава можем да говорим за реализирани собствени кадри.

В момента работим по създаването на Годишник, посветен на десетгодишния юбилей на департамент „Изящни изкуства”, като отчитане на изминалия творчески и професионален опит на преподавателите и студентите, завършили програмите в него.

Говорите за отговорност. Споделена ли е тя и между кого в образователната сфера?

Да си преподавател е голяма отговорност. Да си студент е също толкова голяма отговорност. Обучението в университета не е обикновено развлечение. Стремя се да провокирам интереса им така, че когато си задават въпроса „Защо нещо не се получава в работата ми?“, да започнат да изследват проблема и сами да достигат до определени изводи, което е в основата на „ставането на художник”, а не на обикновен изпълнител.  

Преподавателят не преподава самия творчески процес, който е лична дейност. Той само подтиква, творчески провокира студента и чрез преподаваните изразни средства на изкуството помага за достигането на резултати. Да накараш студента да изследва, да го провокираш, означава да си  добър преподавател. Ако той има желание да задълбочи познанията си в областта на изкуството е вече въпрос на лични усилия за усъвършенстване. Затова отговорността на преподавателя е огромна, но и отговорността на студента е също значителна.

 Изкуството в известен смисъл е елитарно. Художникът трябва да има воля, характер, защото изкуството е  дейност, а не професия, която себеизразява неговата философия за света и живота. Компромисите в изкуството рефлектират върху цялостния резултат на неговото творчество, затова той трябва да е наясно докъде се простират възможностите му.

Интервю: Аксения Янева, отдел "Информационна дейност"

Снимки: личен архив