Новини

„Защо написах тази книга? Защото светът става все по-неразбираем и аз, търсейки отговор за тази неразбираемост, стигнах до един въпрос, който е измъчвал древните гърци и който от гледна точка на здравия разум е лудост. Древните гърци казват: „Защо след като има 1, има 2?“.

Проф. Георги Фотев запозна университетската общност с последната си книга „Диалогичният разум“.

„Има две категории разум - диалогичен разум и монологичен разум. Защото светът не е единствен и монолитен. Ако светът е единствен и монолитен тогава няма да има никакъв проблем пред монологичния разум. И всъщност той е воля за власт. Диалогичният разум е воля за разбиране. Това означава да видиш другата перспектива, другата парадигма, другата гледна точка, другият човек. За да го видиш трябва да има признаване, което включва и това да признаем, че всички сме крайни същества. Да го признаем, да го разберем това. Аз трябва да чуя другия, може да не се съглася с него, защото по някакви причини мога да изпитвам недоверие, омраза и т.н. Това много възвисява човек, който признава другия. Ти казваш: „Аз не съм бог. Аз се примирявам. Аз съм крайно същество. Ще го изслушам, може пък да стане преобразуване в мен самият. Можем да станем ближни.

Когато аз говоря за диалог, това не означава ти да станеш някакво безгръбначно. Единственото, което е нужно, да разберем, че имаме висшата способност да чуваме.“

Доц. д-р Ясен Захариев от департамент „Философия и социология“ представи книгата и допълни тезата на проф. Фотев:   

„Независимо от различните форми на разум, които се разглеждат в книгата, има две фундаментални измерения на разума, които могат да бъдат приложени във всяка една от разгледаните форми - диалогичният и монологичен разум. Монологичният разум е този, който е затворен в своето единство. Този, който не допуска различна парадигма, не допуска разбиране или приемане на различна форма. В този смисъл и проф. Фотев вижда известна опасност. Монологичният разум, който строго следва себе си, въоръжен с воля за власт, се оказва опасен. Един от възможните изходи, или да го нарека „лекарство“, е способността на човек да преминава в различни интерпретативни полета, така че да може да се отнася към различните форми на разум с известна толерантност и с известно съотнасяне. И тук има основен проблем - ако разумът е поли парадигмален как е възможен диалог между различните форми на разума? Защото рационалното в една парадигма, както казва авторът, е ирационално на друга парадигма. Контекстът в една форма на разума ни позволява да следваме определени принципи, които се оказват недиалогични в друга парадигма. За мен това остава като проблем, който поставям днес. Как е възможно да имаме всички различни форми и в единството на една книга, на една теория, да ги разглеждаме като част от един човешки разум?“

„Тази книга, с всичките форми на разума, които тя разглежда, се опитва да открие точно този момент - има ли шанс да има диалог разумен диалог между различните разуми. Как монологичният, или циничният разум ще излезе от себе си, за да влезе в комуникация с онези, които уж са като него, но не са като него.“, допълни д-р Митко Новков от департамент „Медии и комуникация“.

На представянето на „Диалогичният разум“ присъства и Иван Гранитски, издател на книгата. Той поздрави проф. Фотев за „интелектуалния подвиг“ и предложи да издаде следващата му книга в поне 1500 страници. „Това е един сократически човек в пълния смисъл на думата“, сподели издателят.

Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в духовен (свръхестествен) смисъл.

Откъс от „Диалогичният разум“, проф. Георги Фотев

Проф. Георги Фотев е почетен професор и сенатор на Нов български университет. Той е директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Чел е лекции в редица чуждестранни университети. 

Проф. Фотев е един от ръководителите на European Values Study. Той е действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. Министър е на науката и висшето образование (1991 г.).  Сред основните му трудове са книгите "Социална реалност и въображение" (1986 г.), "История на социологията", том 1-2 (1993 г.), "Другият етнос" (1994 г.), Ethnicity, Religion and Politics (1999 г.), "Криза на легитимността" (1999 г.), "Смисъл на политиката" (1999 г.), "Граници на политиката" (2001 г.), "Диалогична социология" (2004 г.), "Дисциплинарна структура на социологията" (2006 г.), "Дългата нощ на комунизма в България" (2008 г.), "Българската меланхолия" (2010 г.), "Сфери на ценностите" (2012 г.), "Смисъл и разбиране" (2014 г.), "Човешката несигурност" (2016 г.), "Феноменология на чувствата" (2018 г.), "Социологията като строга наука" (2018 г.), "Диалогичният разум" (2022 г.) и др. / ГН