Новини

Доц. д-р Светла Янева, преподавател от департамент „История“, е един от участниците в програма „Еразъм+“ – европейска програма за образование и обучение, в която НБУ активно се включва. Тя се базира на интегриран подход, който гарантира ефективно взаимодействие между всички сектори в областта на образованието, обучението,  младежта и спорта. Основните цели на програмата са изграждане на стабилни партньорства между образованието и бизнеса за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността, но също така и осъществяване на междукултурна комуникация и обмяна на опит. Най-значимите резултати от ефективното международно сътрудничество се наблюдават на всяко равнище от структурата на Нов български университет,тт като съдействат за повишаване нивото на образование и умножаване на иновативните форми на обучение, които се прилагат във висшето училище.

 

Доц. д-р Светла Янева сподели впечатленията си относно прилаганите методи за подпомагане на професионалното развитие на кадрите, с които се е запознала по време на участието си в програмата. Тя разказа интересни подробности от престоя си в Гърция, който се характеризира с динамична дейност, включваща запознаване с нови преподавателски, както и административни и управленски практики, реализирани в чуждестранното висше училище, които след приключване на мобилността могат да бъдат прилагани успешно и в Нов български университет. 

 

Доц. д-р Янева описа преподавателския си опит извън пределите на България като не скри вдъхновението и ентусиазма, който си е „донесла“ от южната ни съседка:

 

 

Здравейте доц. д-р Янева, как се чувствате след завръщането си от Гърция?

 

- Здравейте. Чувствам се много добре – заредена с много впечатления, положителни емоции и нови идеи.

 

 

Участвахте в програма Еразъм+, която цели да изгради стабилни международни партньорства за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността в сферата на образованието. Труден ли бе изборът на университет, в който да преподавате?

 

- Изборът не беше труден. Преди по-малко от година департамент „История” на НБУ подписа договор за сътрудничество по програма „Еразъм +“ с  „Департамент по политически науки и история” („Department of Political Science and History”) на университета Пантейон в Атина (Panteion University of Social and Political Sciences ) и моята мобилност с цел преподаване бе първата логична стъпка за практическо стартиране на това ново сътрудничество.

 

 

Посещавали ли са студенти от Нов български университет същото висше училище по време на студентска мобилност с цел обучение?

 

- За последните три години само една студентка от департамент „Антропология“ на НБУ е посетила университета Пантейон за обучение. От нашия департамент все още няма такива студенти, но се надявам обменът на студенти с цел обучение между нашите две академични институции и департаменти да последва непосредствено обмена на преподаватели. Впрочем през пролетния семестър на 2016/2017 академична година очакваме посещение на преподавател от департамента по политически науки и история на университета Пантейон за изнасяне на лекции в НБУ.

 

 

Кое Ви мотивира да се включите в инициативата, подкрепена от НБУ?

 

- Една от мотивациите ми бе да започнем да реализираме на практика и без отлагане сътрудничеството по подписания наскоро договор между департамент „История” на НБУ и „Департамент по политически науки и история” на университета Пантейон. Освен възможността да участвам в обмен на образователни идеи и практики, ме мотивираше и възможността да представя пред студентите и преподавателите, присъствали на моите лекции в Атина, нашите учебни програми (и в частност магистърската програма на департамент „История” на английски език „Югоизточноевропейски изследвания”, която е подходяща за осъществяване на обмен на студенти по програма „Еразъм+“, а и за обучение на студенти от приемащата институция в целия курс на програмата в НБУ).

 

 

Мобилността по програмата се осъществява въз основа на сключени двустранни споразумения между НБУ и университети от почти всички европейски държави. Как международното сътрудничество и съвместните активности се отразяват на дейността на преподавателите след завръщането им в Нов български университет?

 

- Макар да е още рано за цялостна оценка на бъдещото отражение на този вид съвместна международна дейност, ми се струва, че освен в обогатяване на преподавателския опит и разнообразяване на преподавателските практики на участниците в обмена, мобилността по програма „Еразъм+“ въз основа на сключеното от НБУ двустранно споразумение в конкретния случай ще се отрази и върху развитието на самите учебни програми на нашия департамент, а и ще стимулира обмен на студенти между двата университета.

 

 

За първи път ли се включвате в инициативата за международен обмен на добри практики в преподаването?

 

- Да, тази дейност е съвсем нова за мен. Моята мобилност с цел преподаване бе по покана на партньорите ни от университета Пантейон в Атина. Беше интересно професионално предизвикателство.

 

 

Колко дни продължи преподавателската Ви дейност в южната ни съседка?

 

- Преподавателската ми дейност бе за пет работни дни.

 

 

Как протече престоят Ви там?

 

- Доста интензивно и полезно в професионално отношение за мен, а, надявам се – и за колегите и студентите от университета в Атина. Трябва да отбележа също, и то съвсем не от куртоазия, че както подготовката за осъществяването на мобилността ми, така и престоят ми в Атина, самата й реализация, бяха организирани много компетентно от Еразъм офисите на двата университета и Еразъм координаторите на двата департамента; те бяха наистина много ефективни и добронамерени в подкрепата и подпомагането на новак в Еразъм сътрудничеството като мен.

 

 

Кои бяха основните теми на лекциите Ви?

 

- Основните теми на лекциите ми бяха: The beginning of the incorporation of the Central Balkans into the world economic system (end of the 18^th – 19^th century) [Началото на включването на Централните Балкани в световната икономическа система (края на 18 – 19 в.)], Guild organizations in the Ottoman Balkans [Еснафските организации на Балканите през османския период], Women as economic actors in Ottoman public space: the case of the nineteenth century Central Balkans in a comparative perspective [Жените като икономически актьори в османското публично пространство: Централните Балкани през 19 в. в сравнителна перспектива].

 

 

Какви са впечатленията Ви от студентите? А от академичната общност?

 

- Студентите, присъствали на лекциите ми бяха магистри – гръцки студенти, както и студенти по „Еразъм+“ програма, учещи в университета Пантейон. Бяха доста заинтересовани, любопитни и активни по време на заниманията – задаваха интересни въпроси, бяха се подготвили съвестно за лекциите, формулираха интересни тези. И в неформалните разговори с мен проявяваха интерес към нашия университет и програмите в него. На една от лекциите ми присъстваха освен студентите – магистри, и преподаватели и изследователи в областта на икономическата история – членове на Гръцката асоциация за стопанска история. Техните многобройни компетентни въпроси и коментари направиха дискусията след лекцията още по-съдържателна, а ще са ми и от голяма полза не само в по-нататъшната ми преподавателска работа, но и в бъдещата ми изследователска дейност. Моите лекции бяха в рамките на магистърски интердисциплинарен курс на тема “Global transformations and the Balkans (18^th- 21^st  centuries): historical and anthropological perspectives” [Глобалните трансформации и Балканите (18–21 в.):  исторически и антропологически перспективи], по мое мнение – един много полезен за студентите, добре замислен и отлично организиран курс от колегите Андреас Либератос, Кристина Кулури и Алики Ангелиду.

 

 

Запознати ли са те с историята на България?

 

- Лекциите ми поставяха българската тематика в по-широк – балкански, османски и европейски контекст. Мисля че точно това бе интересно за студентите и им позволи да разширят знанията си по въпроси от българското историческо развитие, като го ситуират в един по-общ и по-познат им исторически контекст.

 

 

Има ли ярък момент, който никога няма да забравите?

 

- Трудно ми е да откроя един момент, всичките ми впечатления са твърде живи и ярки.

 

 

Каква е равносметката от пътуването Ви?

 

- Изцяло положителна.

 

 

Какво научихте от престоя си в Гърция?

 

- За мен бяха много интересни и полезни някои практики в обучението, в които имах възможността да участвам. Например формáта, в който се провеждат заниманията в магистърските курсове. Те протичат под формата на ежеседмично тричасово обучение, включващо лекция на преподавателя, съпроводена и с дискусия, последвана от час и половина анализ и обсъждане от страна на студентите (под ръководството и с участието и на преподавателя) на текстове, имащи отношение към тематиката на лекцията. Текстовете, както и насоки за работа с тях и допълнителна литература към лекцията се предоставят на студентите предварително. Преди лекцията те са запознати и с нейното най-общо съдържание, представено в анотация от 300–400 думи.  Писмените работи, които студентите трябва да представят в края на семестъра са по проблеми, свързани с тематиката на изнесените лекции, като всеки студент получава индивидуална задача по негов избор и осъществява консултации с преподавателя за намиране на литература.

 

 

На какво ги научихте Вие?

 

- Надявам се да съм била полезна на студентите и на колегите си освен с някои конкретни нови виждания в областта на преподаваната и изследваната от мен проблематика и с разбирането си за преподаване, основано на съвестна предварителна подготовка, отвореност за възприемане на различни съвременни подходи и методи, базиращо се на пълноценен диалог между студенти и преподаватели, на свободна размяна на мнения между колеги и на готовност за работа върху съвместни планове и проекти.  Надявам се да съм събудила интерес към нашите програми и към НБУ като академична институция.

 

 

Ще се включите ли отново в мобилността с цел преподаване, която предоставя възможност на преподавателите от НБУ да гостуват в европейски университети за изнасяне на кратки лекционни курсове?

 

- Без колебание бих се възползвала отново от предоставяната от НБУ възможност за изнасяне на лекции в европейски университети, но това вероятно ще стане едва след като и други колеги от нашия департамент и програми осъществят такава мобилност с подкрепата на НБУ, както е прието.

 

 

До какво все още не са се докоснали колегите Ви, които не са успели да се включат в международния обмен ЕРАЗЪМ+?

 

- Колегите, които не са участвали в международен обмен по ЕРАЗЪМ+ не са имали възможността да съпоставят и проверят преподавателските си подходи и методи в международна среда, да почерпят нови идеи за академичната си практика и да установят полезни професионални контакти. Да се почувстват още веднъж европейци и горди от това.

 

 

 

 

 

Интервю: отдел "Информационна дейност"

 

Снимки: личен архив