Новини

На тържествена церемония в университетската галерия УниАрт един от най-значимите чуждестранни българисти – д-р Дьорд Сонди беше удостоен с почетното звание „Doctor Honoris Causa“ на Нов български университет. Академичният съвет присъди званието „Доктор за особени заслуги“ за превода и представянето на българската литература на унгарски език и заради подкрепата на д-р Сонди за развитието на българистиката в Нов български университет.





Водещ на събитието, което се проведе на 30 юни, бе ръководителят на департамент „Нова българистика“ доц. д-р Морис Фадел, а почетната огърлица и грамота връчи ректорът на НБУ – проф. Пламен Дойнов, д.н.:

Уважаеми доктор Сонди,
Ваше Превъзходителство,
Уважаеми колеги,
Скъпи приятели,


Тази церемония за мен не е като всички останали церемонии, на които бих могъл да присъствам и да говоря, защото е церемония, на която ще бъде отличена работата, делото на един истински съратник на българската култура, на българския език и литература.

Знам, че мнозина от Вас, когато чуха това доста ярко представяне, което направи доц. Фадел на д-р Дьорд Сонди, вероятно вече са си дали сметка защо Нов български университет иска да му даде и това признание – „Doctor Honoris Causa“ на Университета. Но аз ще кажа нещо, което се крие зад всичко това изброено тук пред Вас. А то е, че всъщност ние бихме искали да отдадем заслуженото и да благодарим чрез това отличие на един истински интелектуален работник.

Много са малко истинските интелектуални работници – хората, които действително работят – работят всекидневно, радват се на онези натрупвания, които много често остават невидими за околните, но в един момент тези натрупвания израстват пред нас като истински планини на духа.

Всичко това, което е направил Дьорд Сонди за българската литература и култура, ние днес го виждаме като една планина – аз бих нарекъл – планината Дьорд Сонди – една истинска планина, която, повярвайте, много трудно се изброжда ако решим наистина да го направим както трябва. Може би някой път ще организираме поход за това специален – за да видим красотите и дълбочините на тази планина.

Ето защо има едно клише, което често се употребява за Дьорд Сонди, и то е – работохолик. Само че в това, разбира се, има един негативен нюанс, а аз отказвам да го приема, защото, знаете ли – ако трябва аз лично да си избера човек, с когото да работя, един от тримата вероятно души, които живеят все още на този свят, сред тях ще бъде Дьорд Сонди. Ако искам нещо  да направя, да го направя в срок и както трябва, ще поканя Дьорд Сонди. Ето защо за мен е истинско удоволствие да обявя пред Вас връчването на това почетно звание. – С тези думи проф. Пламен Дойнов, д.н. приветства гостите, представи д-р Сонди и го покани да произнесе академично слово на тема „Пътят?“:





… Литература – звучи гордо. Литературата е всекидневието. Литературата, това сте Вие и аз, и той, множество люде. И само люде. Литература създаваме ние и незаписана, и тя ни изгражда (и дочинява) неусетно. Литературата е насъщният, всесъщата. Та тя е словото. Как злоупотребяваме с нея, с него само. Bългарската и унгарската литература са моето поприще. Щастливец аз. Следя ги, опипвам ги, разглобявам ги, създаввам (творичкам) ги лековато, дават ми хляб, на Вас ви благодаря за Вашата. Пазете я.

Преводите ми са част от моя (творчески) живот. И желая да бъда взискателен към благото си езичество. Вкусно, изкусно. Естествено: и лошият текст може да ми служи за езиковедски примери. Непреводими думи или фразеологизми съществуват, непресъздаваеми текстове – малко. Ала основно не отделни думи се превеждат, а фрази, изречения, ритъм, заддумие, авторов замисъл. Трудностите обикновено решавам на синтактично ниво. Освен всичко задължително са нужни музикален слух, чувство за хумор, честност, обич и наръчници…

Дьорд Сонди е роден на 15 март 1946 година във Феферниц, Австрия. Завършва унгарска и българска филология в Будапеща. В периода 1975–1979 г. е лектор по унгарски език в Софийския държавен университет, а през 1980–1981 – гост-преподавател в катедрата по унгарски език. През 1981–1984 е аспирант на Унгарската академия на науките в София. През 1985 г. защитава кандидатска дисертация по езикознание „Функции и граматически категории на глагола в българския и унгарския език“. От 1975 г. работи в Националната библиотека за чужди езици, където е главен съветник до 2004 г. През 1980–1990 – отговорен редактор за българска литература в издателство „Европа“ в Будапеща. От 1995 г. е главен редактор на списание „Полис“, а от 1999 г. – главен редактор на месечното списание за литература, изкуство и природа „Напут“. През 1998–1999 г. е изпълнителен директор на издателство „Масси“, а през 2003 г. основава издателство „Напут“ в което издава над тридесет български книги и става собственик на сп. „Напут“, което излиза ежегодно в десет тематични броя. От 1991 г. е член на редколегията на културно-общественото двуезично (на български и унгарски) будапещенско списание „Хемус“.

Дьорд Сонди е превел е над 11 000 страници проза, 20 000 стиха от българската литература (над 400 автора), като тук трябва да споменем: „Записки по българските въстания“ от Захарий Стоянов, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, „Антихрист“ на Емилиян Станев и други негови повести, „Диви разкази“ на Николай Хайтов, стихосбирки от Блага Димитрова, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова, Георги Господинов, Пламен Дойнов, Едвин Сугарев, Марин Георгиев. Автор е на повече от 350 статии (предговори, интервюта, изследвания, критики) на български и унгарски.

Като българист и издател Дьорд Сонди е реализирал няколко съвместни проекта с департамент „Нова българистика“ на НБУ, сред които се откроява конференцията „Погледи върху българската и унгарската литература през последните две десетилетия“ от октомври 2008 г., с участието на девет български и петима унгарски литератори и изследователи. Резултат от конференцията е издаденият сборник „В курсив и под линия. Тенденции и акценти в българската и унгарската литература (1989–1989) / Hangsúlyok és súlyok. Tendenciák és tónusok a bolgár és a magyar irodalomban (1989–2008)“.


Цялото академично слово можете да прочетете тук.

Снимки: Косьо Хаджигенчев, НБУ