Новини

321458-ec-5764-45-eb-b9-c4-ecf7043-b7086_678x410_crop_478b24840a 3-e3-bc8-ce-0-bbc-456-d-bcb5-45-fc95-c76592_678x410_crop_478b24840a 2-e7-e2-ea0-9-e17-48-dd-99-f6-3-ec812215-acf_678x410_crop_478b24840a
30.01.2020 16:41
Новини

Елин Иванов: От дядо си Елин Пелин научих, че „Човек да бъде това, което е в същността си“

Внукът на Елин Пелин, Елин Иванов стана част от проекта „Театрална совалка 2020 НБУ“, като присъства на спектакъла „Ние, Гераците“ в Национален студентски дом – София. След представлението се проведе беседа-разговор, в която се коментираха както спектакъла, така и архива, който е оставил след себе си писателя Елин Пелин. Повече за всичко това научихме от неговия внук.


Господин Елин Иванов, какви са Вашите впечатленията от спектакъла „Ние, Гераците“ по Елин Пелин?

Моите впечатления са повече от отлични. Със Снежина Петрова и целия екип, който стои зад спектакъла, сме в много добри отношения и смея да кажа, че наистина са свършили страшно много работа, постигайки добра експресивност и начин на изказване на самите герои. Спектакълът има съвременно значение, въпреки че не е променяно нищо по основния текст. Това е и основното у Елин Пелин – винаги е актуален и винаги ще бъде, защото говори за съдбите на хората, които, със своите желания, стремежи и дори злини (лошотии), ще съществуват винаги.


След спектакъла се проведе дискусия между Вас, екипът на представлението и публиката. Кои са въпросите, които Ви направиха най-силно впечатление?

Всички въпроси бяха интересни. Публиката сякаш още беше под влияние на самия спектакъл, който, както казах, беше много експресивен. Интересен е, защото въздейства на всички сетива. Обикновено театърът влияе само на сензорните сетива, докато тук човек чувства някаква психологична сетивност, тъй като актьорите, въпреки че са студенти, бяха на страхотно ниво.

Имаше въпроси за героя – дали е положителен или отрицателен, което е интересно, защото самия Елин Пелин е всеобхватен автор, който никъде не изразява категорично кой е добър и кой – лош. Доброто и лошото се преплитат у неговите персонажи, а прекалената добрина, в случая на стария Герак, води до лошо. Точно това искахме да покажем на хората – че винаги има амбивалентност, винаги има плюсове и минуси; никога няма прекалено добро, нито прекалено зло, както казах – прекаленото добро води до прекалено зло.


Дългосрочна ли е родствената памет на българина?

Да, дългосрочна е. Ние по принцип сме патриархално общество и въпреки всичко паметта е това, което поддържа българина. Смятам, че винаги трябва да се набляга на това и да се изучават тези класици, защото те не са и много – както се казва, броят се на пръстите на ръцете. Но трябва да се има едно наум, когато се четат – не бива да се възприемат буквално, а да се търси дълбоко закодираният смисъл у героите. Специално при героите на Елин Пелин – всеки от тях има дълбока двусмисленост – нито са черни, нито бели. Интересното е, че и самите имена на героите на Елин Пелин (на дядо ми) носят голяма семантичност.







Кой е най-важният урок, който сте научили от дядо си?

Човек да бъде това, което е в същността си. Да няма притворство, да няма злоба, да приеме съдбата си каквато е. Ако може да я промени в добра насока, спрямо себе си и спрямо другите, да го направи, защото, когато човек променя себе си във вреда на другите в дългосрочен план, това влияе зле и на него.


Коя е любимата Ви творба на Елин Пелин?

Всичките са ми любими. Може да звучи шаблонно, но е така. Бяха питали един автор преди време кое е любимото му произведение и той отговорил, че това е все едно да питате майката, ако има две деца, кое от двете ѝ е по-любимо. Същото е и с мен. Всичките са ми любими. Може би най-много съм чел „Под манастирската лоза“, защото той е много дълбоко екзистенциален сборник с разкази, които носят духовно и истинско послание.


Какво е Вашето послание към проекта „Театрална совалка“ НБУ 2020?

Изключително позитивно. С много дълбоко чувство на уважение и почит към Снежина Петрова за това, че със спектакъла „Ние, Гераците“ даде началото на проекта. Пожелавам блестящ успех на екипите, какъвто съм сигурен, че ще имат. Винаги съм насреща да помагам!