Новини

vladi_678x410_crop_478b24840a 4_678x410_crop_478b24840a 2_678x410_crop_478b24840a 3_678x410_crop_478b24840a 5_678x410_crop_478b24840a 6_678x410_crop_478b24840a 8_678x410_crop_478b24840a 7_678x410_crop_478b24840a
24.07.2015 14:13
Новини

Фотографска изложба „Матера – европейска столица на културата“

На 21 юли 2015 г. в галерия „Сердика“ на Министерството на културата бе открита фотографската изложба „Матера – европейска столица на културата“ с автор – гл. ас. д-р Владимир Димитров, преподавател в департамент „Изкуствознание и история на културата“ на Нов български университет.

На събитието присъстваха представители на Ръководството на НБУ, студенти, преподаватели, представители на Министерство на културата и граждани.  


Преди да разкаже за град Матера, гл. ас. д-р Владимир Димитров обърна внимание на значимостта на прекия контакт със световното културно и историческо наследство – на необходимостта от този контакт както за студентите, така и за преподавателите и изследователите в областта на културологията. Именно тази потребност мотивира д-р Димитров да започне пътешествия до най-забележителните световни паметници, и по-късно, като преподавател, да дава по-широки знания на студентите си посредством  изображения от посетените места.  


Ето какво разказа гл. ас. д-р Владимир Димитров за древния град Матера:


„Градът има древен произход, а името му означава „Моя земя“. В пещерите, разположени на противоположния бряг на клисурата, и известни като Гравина ди Матера, са открити обекти, датиращи от Палеолита. От Неолита пък са открити следи от няколко селищни могили.  

През желязната епоха се е формирал градът на мястото на неолитното селище, а през ХІІ в. е издигната градската катедрала. През VІІІ в. пр. Хр. районът на Матера е колонизиран от гръцки заселници и става част от Magna Graecia. В тази епоха Матера има силни търговски отношения с колониите, разположени на брега на Метапонто. Гръцкото влияние се запазва в периода на Римската държава - римляните изграждат градски стени, а многобройните пещери се използват за жилища от местните жители. След разделянето на Римската империя градът остава в пределите на Източната римска империя (Византия). През ранното средновековие в околията на града се заселват множество византийски и бенедиктински монаси, които превръщат пещерите в храмове. Матера и района около града са били многократно опустошавани от земетресения, както и от многобройните войни между херцогство Беневенто, сарацини, византйци и ломбарди. Градът е изцяло разрушен от войските на франкският крал Лудвиг ІІ.


През 1043 г. норманите завладяват Южна Италия и Матера преживява период на мир. През 1663 г., времето на испанската Арагонска династия със столица в Неапол, градът преминава към провинция Базиликата и става нейна столица до 1806 г. когато Наполеон Бонапарт премества столицата в Потенца.


През ХІХ в. градът е засегнат от разбойничеството и от имиграцията към Северна Италия и Новия свят. В годините на Втората световна война Матера е от първите градове в Южна Италия, които се противопоставят на германците и е засегнат от изтеглящите се немски войски.


От 1
948 г. се поставя въпроса за бедстващите жители Сасите на Матера. През 1952 г. е приет първият закон уреждащ строеж на нови жилища и цели квартали - така се създава новия град, а старият постепенно се обезлюдява. През 1980 г. Сасите пострадват при едно силно земетресение - това е повод и за приемане на нов закон за спасение на старите Саси на Матера. Така през 1986 г. започва възстановяване на стария град, а през 1993 г. градът получава специалния статут на „Световно културно наследство“ под егидата на ЮНЕСКО. 

Матера е един христоматиен пример за това как едни от най-бедните някога райони да привлича огромен брой туристи, как най-бедните жилища райони могат да се превърнат в едни от най-луксозните хотели. Без да се надгражда, без да се строи, без да се съсипва съществуващото!

Градът си прочува и като сцена на много филмови продукции - шедьоври на европейското кино: като филма на Пиер Паоло Пазолини „Евангелието по Матея“, „Вълчицата“ на Алберто Латуада, „Христос се спря в Еболи“ и „Трима братя“ на Франческо Рози и др. са снимани в естествената среда предоставена от историческия град. Сцената с разпятието на Христос във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“, също е заснет в Матера.


Днес, когато се разходите в Матера, ще Ви посочат кой жител се е снимал във филма на Пазолини, в кой ресторант е обядвал Мел Гибсън и в кои хотели отсядат холивудските звезди. Сигурно скоро ще се говори и какво е снимал и включил в изложбата си в Музея на НБУ Владимир Димитров…


Надявам се изложбата и скромните по качество фотографии да Ви разкрият поне малко от очарованието на този Южно италиански град.“ 


Гл. ас. д-р Владимир Димитров е завършил Изкуствознание в Нов български университет. Води курсове по Обща история на изкуството, Изкуство на Италианския ренесанс; Българско възрожденско изкуство; Българска възрожденска култура; Иконография и Опазване на културното наследство. Научните му интереси са в областта на Възрожденско изкуство, иконографията, поклонничество, културен и религиозен туризъм, както и опазване на културно-историческото наследство. Специализирал е в Универститета на Флоренция, Италия.

Автор на монография за Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. Автор е на множество фоторазкази, публикувани в списанието на университетска култура „Следва“.

Първата му самостоятелна фото изложба „Стани и отиди в Дамаск” (2014 г.) бе експонирана в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Музея на Нов български университет.


Текст и фотографии: Петя Петкова
отдел „Информационна дейност“