Новини

На 05 декември в 310 аудитория „Проф. Петър Мутафчиев“ гост на Нов български университет беше г-н Огнян Златев – Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, който изнесе лекция на тема „Дипломацията на Европейския съюз“. Събитието е в рамките на общоуниверситетския семинар „Дипломатът на 21 век. Да разбираме дипломатите и дипломацията“ под егидата на Н. Пр. Стефано Балди - Посланик на Италия в България и на д-р Георги Текев – Изпълнителен директор на НБУ.

В началото на своето експозе пред студенти, преподаватели и гости на университета, г-н Златев разграничи дипломатическата практика до 20 век и промяната ѝ в световен стандарт, като не пропусна да отбележи, че на този ден (05 декември) се чества 20-годишнина от въвеждането на еврото.

„Европейският съюз продължава да бъде един от малкото актьори с глобално присъствие и завършен набор от инструменти – дипломатически, икономически, възможност за управление на кризи и други. Специален фокус ЕС поставя на усилията, свързани с превенцията на конфликти и посредничество в мирните процеси: напр. в Сирия, Йемен, Колумбия или Украйна. 

Промяната на отношението от конфронтация към сътрудничество е запазена марка на Европейския съюз. Той е и отправна точка за всички, които инвестират в мира, многостранността, свободната и честната търговия, устойчивото развитие, борбата срещу климатичните промени, човешките права и демокрация, световният ред, основан на правила. Ролята на дипломацията за постигането на тези ценности е огромна.“ – каза г-н Огнян Златев във връзка с ролята на ЕС в глобалните дипломатически отношения.

„Меката сила“, както я нарече гост-лектора, често е бъркана с външна политика, но двата термина не са синоними. Г-н Златев отбеляза, че дипломацията е основен, но не единствен инструмент на външната политика, която се определя от политическите лидери, въпреки че дипломатите, заедно с експертите по отбраната и разузнаването, съветват политическите лидери.

„Целта на дипломацията – казва Златев – е да подсили държавата, нацията или организацията, на която служи по отношение на другите, да потърси напредък в сферите на интерес, за които отговаря.

Намираме се във време на множащи се предизвикателства и задачите на Службата за външна дейност на ЕС стават все по-сложни – не само заради тревожното развитие на някои региони като Сирия, Афганистан и Венецуела, но също така и безпрецедентните предизвикателства в многостранния ред. 

¼ от населението на планетата живее в уязвими държави и общества. ЕС полага усилия критичните ситуации да не прерастват във военни конфликти, в хуманитарни бедствия и бежански кризи. ЕС се ангажира с правителствени институции, граждански организации и частни лица. 

Дейностите на ЕС са със широк обхват – от сектора за сигурност в Украйна, до обучението на либийската брегова охрана, подпомагане на сирийските бежанци и др. – дипломацията на ЕС не е просто продукт на стандартно бюрократично упражнение, а широк обхват от дейности, с които ЕС активно се занимава. 

Голяма част от влиянието на ЕС в света произтича от неговия статут на важен дипломатически актьор, който упражнява най-доброто от съвременните международни усилия в областта на сътрудничеството и постигане на разбирателство.“

Г-н Златев обърна внимание и на това, че докато работата на професионалните дипломати обикновено не влиза в заглавието на медиите, то близо 140-те делегации на Европейския съюз по света, които са част от службата за външна дейност, са от изключително значение по отношение на ежедневното изпълнение и управление на европейската външна политика – от търговията до споделянето на получена на терен информация и до предоставяне на хуманитарна помощ.

По време на кризи тези посолства на ЕС играят решаваща роля по отношение на публичната дипломация. 

Ръководителят на Представителството на ЕК в България подчерта също, че основен момент в глобалната стратегия е, че тя формулира новия разказ за европейската дипломация, който най-накрая експлицитно изяснява дългогодишния подход на Европейския съюз. А именно – смесването на действителните постижения с по-идеалистични и простиращи се напред във времето цели, които движат и вдъхновяват проекта, дори да са трудно постижими.

„… И въпреки че стратегията дава началото на нова, по-прагматична ера в дипломацията на Европейския съюз, тя същевременно стъпва върху стабилна основа, което осигурява в по-голяма степен импулса за построяване на европейската външна политика и политиката за сигурност през последните 6 десетилетия.“ – каза още г-н Златев.

След експозето си преди студенти и преподаватели в програми на департаментите по политически науки, администрация и управление, национална и международна сигурност, гост-лекторът отговори на редица въпроси, между които такива за отношението на Европейския съюз към Либия и екологичната сигурност, позицията на ЕС по отношение на международната търговия и перспективите занапред в контекста на отношенията между САЩ и Китай, дългият път на България до Еврозоната и ролята на Съюза в решаването на кризата в Сирия и бъдещето на Армения и Турция?

Огнян Златев работи за Европейската комисия от 2011 г. като началник на отдел „Комуникации“ в Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“. Той има значителен опит в сферата на комуникациите, развитието на медиите и управлението на неправителствени организации.

Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“ специалност „Класическа филология“.

Бил е сътрудник в БНР в редакция „Международна информация“. Преди да постъпи в ЕК е бил член на Управителния съвет на БНТ. През 1998 г. основава и управлява неправителствената организация Център за развитие на медиите в България, която успешно се развива през годините и създава контакти не само с българските журналисти в страната, но и участва на регионално равнище в различни мрежи, които са се създали на Балканите. Като експерт е работил за ЮНЕСКО.

Председател е и на Мрежата за професионализиране на медиите в Югоизточна Европа. Сред другите длъжности, които е заемал, са директор на Информационния център на Институт „Отворено общество“ в София, ръководител на Центъра на Би Би Си в България и служител по обмен на специалисти в Британския съвет в България.

Освен това е бил и представител на ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, като страните в Централна Азия, Кавказкия регион, Близкия Изток. Работил е и за Световната банка.

Последната среща от второто издание на общоуниверситетския семинар „Дипломатът на 21 век. Да разбираме дипломацията и дипломатите“ ще се състои на 16 януари, когато Н.Пр. Стефано Балди – Посланик на Италия в България, ще изнесе публична лекция на тема „Изкуството на дипломацията или дипломацията на изкуството“. Модератор на събитието ще бъде д-р Георги Текев – Изпълнителен директор на Нов български университет.

Снимки: Косьо Хаджигенчев, Петя Петкова