Новини

Департамент „Антропология” в Нов български университет е създаден през далечната 1992 г. Той е основният двигател на въвеждането и утвърждаването на две нови за България университетски програми – „Антропология“ и „Artes Liberales“, както и за усъвършенстването на специфичните в тези области методи на обучение. 25-годишната дейност на департамента е разпределена между различни програми, многобройни проекти, международни форуми, но всички те са обединени от общи цели. Основните от тях са породени от мисията за създаване на мрежа от университети, изследователски центрове и екипи за разработване на изследователски проекти със страните от Балканите и Черноморския басейн. Департамент „Антропология“ работи и по посока разширяването и утвърждаването на контактите с европейски университети, с департаменти и програми по антропология за разработване на съвместни изследователски проекти; разработването на проекти за изследване на града – „Антропология на/в града“.

 

Голяма част от активната изследователска дейност на преподавателите от департамента, която допринася за задълбочаване на познанието в сферата, се осъществява чрез участието им в редица проекти не само на територията на България, но и с международен характер. Те обхващат различни аспекти от политическата и икономическата антропология, антропологията на развитието, консумативната култура, антропологията на религията и др. Изследователските терени включват България, Турция, Македония, САЩ, Италия, Гърция, Швейцария, Украйна и др. В изследователските инициативи се включват също студенти от различни степени на обучение и докторанти, които усвояват практически умения, необходими за професията на антрополога, но и придобиват познания относно ефективните принципи на екипността и сътрудничеството.

 

Резултат от международната дейност на департамента са договорите за академичен обмен по програма „Еразъм“ с университета „Лион-2”, Франция; „Ла Сапиенца”, Рим; „Пантейон“, Гърция; Университета на Копенхаген; METU – Анкара, Турция; Технически университет „Йълдъз“, Турция; Фрибург, Швейцария и Университета в Шамбери, Франция.

 

Поредният преподавател от департамент „Антроплогия“, взел участие в такъв проект, е гл. ас. д-р Росица Генчева. Наскоро тя се завърна от Гърция, където се включи в програма „Еразъм+“.  Въодушевена от престоя и преподавателската си дейност там, не крие радостта си от възможността да обмени опит и знания с колегите си от южната ни съседка в областта на антропологията.  Повече за впечатленията, вдъхновението и предстоящите цели разказва гл. ас. Росица Генчева:

 

 

Д-р Генчева, участвахте в програма Еразъм+, която цели да изгради стабилни международни партньорства за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността в сферата на образованието. Как избрахте университета, в който да преподавате?

 

Получих покана за преподаване от Университета Пантейон в Атина. С неговия департамент по социална антропология имаме „Еразъм+“ споразумение за обмен на студенти, а от есента на 2016 г. – и за обмен на преподаватели с цел преподаване и обучение. 

 

 

Кое Ви мотивира да се включите в инициативата, подкрепена от НБУ?

 

На първо място възможността за общуване с чуждестранна аудитория – преподаватели и студенти, да разбера какво ги вълнува, какви въпроси задават.

 

Но освен преподаването ме мотивира и възможността да видя как работи отвътре един гръцки университет. Макар че многократно съм посещавала Гърция, а и различни нейни изследователски институции, такъв опит ми липсваше. Имам дълбок интерес към начина, по който са организирани университетите в Европа, а и извън нея, как изглеждат като сгради, като лекционни зали, като архитектурна и материална среда. Имат ли кампус или зелени площи, на които преподаватели и студенти си провеждат лекциите, какви обяви и съобщения има по таблата, има ли графити по коридорите и в асансьорите? Как са облечени студентите и преподавателите, в какви кафенета ходят, къде се събират?  

 

Другото, което ме мотивира, беше да видя какво се случва с един атински държавен университет по време на криза – т. е. как се отразяват политиките на остеритет в Гърция на студентите и на преподавателите, а и на цялостното управление на Пантейон.

 

 

Мобилността по програмата се осъществява въз основа на сключени двустранни споразумения между НБУ и университети от почти всички европейски държави. Как международното сътрудничество и съвместните активности се отразяват на дейността на преподавателите след завръщането им в Нов български университет?

 

На ниво преподаване преподавателите от НБУ могат да въведат нови теми в курсовете си, нова литература или начини на изпитване. Това може да стане веднага. Биха могли да погледнат на темите, които ги интересуват, от нов ъгъл, отстрани – и тогава могат например да забележат, че само част от нещата, с които се занимават, интересуват чуждестранната аудитория, т. е. да бъдат стимулирани към повече рефлексивност. На ниво учебни програми – това е в малко по-дългосрочен план -- биха могли да започнат да обсъждат нови курсове, изцяло нови програми или дори общи програми на чужд език с други европейски или извън европейски университети. Има и признание от страна на НБУ -- то е неформално, в смисъла на индикаторите, използвани от ЕК.

 

 

За първи път ли се включвате в инициативата за международен обмен на добри практики в преподаването?

 

Ако имате предвид програма Еразъм+ - да. Иначе в предишния програмен период – 2007-2013 г., съм участвала в програма Еразъм. Това беше през 2010 г. и тогава преподавах в Университета  Лудвиг Максимилиан в Мюнхен, Германия.

 

 

Колко дни продължи преподавателската Ви дейност в южната ни съседка?

 

Два работни дни, в края на ноември 2016 г.

 

 

Как протече престоят Ви там?

 

В преподаване и срещи със студенти и преподаватели. На лекцията по Балканска етнография се зарадвах да видя гръцка студентка, която миналата година беше на Еразъм обмен в нашия департамент. На семинара, посветен на глобалните трансформации на Балканите през 18-21 век и воден съвместно от департамента по социална антропология и департамента по политически науки и история на Пантейон, се запознах както с гръцки преподаватели и студенти, така и с чужди студенти, дошли специално да правят магистратура на английски език в Пантейон. Един студент от Германия имаше интерес конкретно към България – говорихме за мобилността и туризма по Черноморието и изследването им от историци и антрополози, изпратих и литература. Посетих и централния Еразъм офис на Пантейон. Понеже съм Еразъм координатор на нашия департамент по антропология в НБУ, сме си писали с тези колеги от Атина и сега ми беше приятно да ги видя на живо.

 

 

Кои бяха основните теми на лекциите Ви?

 

Съвременната българска антропология и материалната култура в България преди 1989 г.   Представих собствените си изследвания и се опитах да покажа полезността на един антропологичен подход към периода на социализма в България, както и обратното – за нуждата от погледа на историците върху съвременността. Т. е. за важността -- но и за границите -- на интердисциплинарните изследвания по хуманитарни и социални науки. Разказвах на колегите и за теми, които едва навлизат в изследванията върху България, макар че извън нея са вече доста развити – например връзките между Втория и Третия свят или т. нар. Глобален юг – перспективи, които стъпват върху аспекти на постколониалната теория и известната теза за „провинциализирането на Европа“. Българските антрополози и историци, които работят по тези проблеми, се броят на пръсти; повечето от тях  се намират в институции извън България.

 

 

Какви са впечатленията Ви от студентите? А от академичната общност?

 

Видях жива, любопитна, внимателна и осведомена академична общност, в която не усетих никаква йерархия между студенти и преподаватели. Тази общност е многонационална, многоезична и мултидисциплинарна. Тя е резултат от усилията на гръцките колеги от Пантейон да предлагат магистърски програми на английски и да привличат студенти от различни държави. От подобна аудитория идват оригинални въпроси и неочаквани съпоставки, плод на разнородния опит на представителите й.

               

 

Запознати ли са те с опита на България в сферата на антропологията?

 

Да, а и имат искрено желание да научат още. В департамента по социална антропология на Пантейон има прекрасни преподаватели, които освен всичко друго са правили теренна работа в България и говорят перфектен български. По същия начин и в департамента по политически науки и история. Те не само познават в детайли академичното поле в България, но и имат много добър поглед върху това, по какъв начин и до каква степен България е привлекателна за западноевропейските и американските изследователи и как се вписва в световната хуманитарна и социална наука.   

 

 

Има ли ярък момент, който никога няма да забравите?

 

Направи ми впечатление вътрешния двор на Университета Пантейон. Освен че навсякъде по стените имаше плакати, рекламиращи кратки екскурзии до Банско на цена от около 70 евро, в средата му има пейки в различен цвят, където студентите сядат в зависимост от политическата си принадлежност. И преди бях чувала от гръцките колеги за активността на политическите партии сред студентите, още от момента на записването им в университета в І курс. Но е друго да се види. Българските университети не познават такъв тип политическа мобилизация, а и не само българските.

 

 

Каква е равносметката от пътуването Ви?

 

Изцяло положителна. Съжалявам само, че заради един необичайно силен за Атина пороен дъжд не успях да стигна до Етно феста – атинския фестивал на етнографския филм, който се провеждаше по това време.

 

 

Какво научихте от престоя си в Гърция?

 

Научих много. Например направи ми впечатление интереса на гръцките колеги към една лява критика на социализма в България – нещо, което у нас е още в зачатъчна форма. Изключително ми беше полезно да се запозная с всекидневната организация на магистърските програми на английски език и с начините за преодоляване на трудностите, които непрекъснато изникват в хода на осъществяването им. Впечатлена съм от енергичния отпор, който гръцките колеги оказват на инициативи на гръцката държава да свива финансирането на определени сектори от университетското образование – в тази съпротива те застават плътно до студентите си. Това е урок по солидарност, съпричастност и самоорганизация в сферата на академичния живот.

 

 

На какво научихте вие студентите там?

 

Едно от нещата, които ги питах и върху които разсъждавахме заедно, бе за по-широката рамка, в която поставяме изследванията си. Еднородно понятие ли са Балканите в тази глобална перспектива на трансформации от 18. до 21. век? Или как да мислим сходствата между България и Гърция между Втората световна война и 1989 г., когато двете държави принадлежат на различни политически и идеологически лагери? Както и че ако изоставим рамката на националната държава – в духа на транснационалните изследвания -- можем да видим паралели и преплитания в процеси като възхода на национализма или Холокоста и паметта за него. Също така, какво печелят – но и какво могат да загубят – проучванията върху миграциите или върху консумативната култура от съвременните „глобализиращи“ изследователски тенденции. 

 

 

Ще се включите ли отново в мобилността с цел преподаване, която предоставя възможност на преподавателите от НБУ да гостуват в европейски университети за изнасяне на кратки лекционни курсове?

 

Сега е ред на други колеги от нашия департамент. И НБУ, и програма Еразъм+ насърчават равнопоставеността, т. е. участието на максимален брой преподаватели от департамент – а и на студенти също – в академичния обмен. Всъщност нашият департамент участва активно в преподавателската мобилност по програма Еразъм+ - през пролетния семестър на миналата учебна година наш колега преподава в Университета Лион 2, Франция, а този пролетен семестър друг наш преподавател ще посети Университета Савоа-Монблан в Шамбери,  Франция. От тези университети, както и от Пантейон, в нашия департамент идват и най-много Еразъм студенти.

 

 

До какво все още не са се докоснали колегите Ви, които не са успели да се включат в международния обмен ЕРАЗЪМ+?

 

До предизвикателството да обяснят идеите си пред чуждестранна аудитория. Да разберат как неща, които са смятали за очевидни, всъщност се нуждаят от аргументация и убеждаване. До стилове на дебатиране, разминаващи се с техните.  До проблеми, за които не са предполагали, че могат да бъдат предмет на изследване, и автори, за които не са чували.  Това, разбира се, може да се случи и извън програма Еразъм+. Но пък тогава биха пропуснали да видят как работи една от най-мащабните програми за академичен обмен в света и една от програмите на ЕС, призвани да допринесат за създаване на общоевропейска идентичност.  

 

 

 

Интервю и снимки: отдел "Информационна дейност"