facebook

Новини

tacho_678x410_crop_478b24840a
09.10.2018 11:10
Новини

IN MEMORIAM

На 8-и октомври от нашия свят си отиде един от създателите на българската анимационна школа – художникът, режисьорът и сценаристът Стоян Дуков, Тачо, както приятелски го наричаха всички.

Неизмеримо е неговото присъствие в съвременната българска култура. Той е режисьор на около 50 анимационни филма, сценарист на 10 от тях, автор на множество карикатури, плакати, илюстрации, шаржове.
Ученик на Александър Поплилов и Илия Бешков, той влиза в света на анимацията като художник и съавтор на Тодор Динов във филмите „Гръмоотводът“, „Ревност“ и „Ябълката“. Анимационните филми на Стоян Дуков отдавна са се превърнали се в класика; сред тях емблематични са „Къщи-крепости“, „Га“, „Февруари“ и цялата поредица от неговия „Анимационен календар”, с която той до последните си дни осмиваше българския манталитет, „Това е животът (Се ля ви)“, „Музикална история“, „Случаят Дон Кихот“ и др.

Винаги остроумен, иронично усмихнат и едновременно с това доброжелателен, пълен с енергия и идеи, Стоян Дуков наистина беше сред стожерите на родната ни анимация. Работил е в студията за анимационни филми от нейното създаване до закриването ѝ през 90-те и е бил художествен ръководител на единия творчески колектив. Огромна е и педагогическата му работа. Имахме щастието да бъде дълги години част от екипа на програма „Анимационно кино“.

Преди да дойде в Нов български университет беше преподавал в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където става доцент. При нас дойде през 1998 година, водеше курсове по карикатура и анимация. Вдъхновяващ, сърцат и щедро раздаващ се човек, Тачо веднага се превърна в един от най-обичаните и любими преподаватели. За съжаление бе принуден да прекъсне работата си в университета през 2011 година, след тежко падане, последвано от първия му инсулт, но до последно се надяваше да влезе отново в аудиторията.
Това не се случи и носталгията по активното общуване с младите не го напусна до последните му дни. Но Стоян Дуков остава трайно вграден в програма „Анимационно кино“. Студентите от випуските, които са имали щастието да работят с него, завинаги ще съхранят в душите си и в работата си неговия ведър дух. Но и за тези, които не го познават лично, Тачо също може да бъде любим учител – с неостаряващите си филми и незабравимите анимационни образи.

На нас, неговите колеги, той просто ще ни липсва – с живото си присъствие, неизменната усмивка и щедростта на големия си талант.

Опелото ще се състои на 10.10.2018 година, сряда от 12:00 часа в църквата „Св. Параскева “ на ул. „Раковски“ 58.