Новини

Г-н Мезеклиев, честита награда! Моля Ви да разкажете повече за "Холстомер", екипа и наградата.

Спектакълът спечели конкурс за проекти в независимия сектор и се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, като Университетският театър в НБУ предостави сцената си за реализирането му. Основен партньор в този проект ми е композиторът Георги Попов, с когото това ни е третия спектакъл след „ Малката жена“ от Ф. Кафка и „Превращения в съкращения“ по Даниел Хармс. “ Спектакълът Холстомер“ по повестта на Лев Толстой акцентира върху темата за извращаването на човешките взаимоотношения, липсата на милост и състрадание към всяка жива твар, развихрянето на сребролюбието, сластолюбието и славолюбието, упадъка на духовно-нравствения живот, отслабването на спасителните Вяра, Надежда и Любов, загубата на християнските ценности и духовната агония, най-общо върху пътя към нравствеността. Повестта е писана 1878 год. и съдбата на коня е зашеметяващ предобраз на тихите смърти на духовното благородничество в Русия - пророческо предчувствие за мавзолейно-мумийно бъдеще, които безумната болшевишка власт съвсем скоро ще „съчини“. Наградата приемам като потвърждение, че предварителните ни намерения са реализирани сполучливо, и че тезите ни звучат съвременно.


Вие сте сред основателите на департамент "Театър" на Нов български университет. Каква беше енергията, зарядът, с който тръгнахте тогава.

Беше време на надежди, имахме завиден ентусиазъм да променяме контекста. Бяхме окрилени от готовността на едно ново поколение да ни следва. Първият ни випуск така си и остана незаменим…

Работили сте с доц. Вихърова, директор на Университетски театър НБУ, авангардист и изключително смел и провокативен режисьор. Разкажете повече за вашите творчески отношения.

Колеги сме от един и същи клас. Завършили сме ВИТИЗ в далечната 1982. Имаме близки естетически възгледи, които през годините са еволюирали. Съществено влияние ни е оказвал Зарко Узунов. Заедно сме реализирали представленията „Дзън“ и „Бит“ в „Сълза и смях“, като в онези години активно изнасяхме български театър по света. В НБУ под нейна режисура играех заедно със студентите в „Слепците“- Театър 199, „ Лудата на дома“ по Кокто - Зала 2 на НДК, все мащабни проекти. Партнирали сме си ползотворно, а и сме имали винаги приятелски отношения.

Какви са впечатленията Ви от развитието на нашия театър?

Прекрасна база, чудесен млад технически екип, живи представления, огромни усилия за популяризирането му, желая му повече публика. Има какво да види.


Хоноруван преподавател сте в два департамента – „Кино, реклама и шоубизнес“ и „Театър“. Зарежда ли Ви работата с младите хора?

Най-дълъг стаж в НБУ имам със студенти като преподавател по актьорско майсторство в кино специалностите. С годините натрупах опит и имам солиден архив от кратки филмчета, които те са направили в моите курсове, а особено ми е приятно, когато след време ги срещам на снимачната площадка или сцената.


Има ли въпрос, който винаги сте искали да Ви зададат, а никой не се е сетил за него? Ако има - задавам Ви го и Ви моля за отговор))))

„С инат и любопитство към новото“ бих искал да отговоря на въпрос: „Как се поддържа мотивация да продължаваш?“