Новини

Какво представлява фотографията и докъде се простира дълбинната й същност? Има ли граници или е безмерно явление, докоснало по случайност света? Или е просто процес на заснемане на предмети, удължаващ продължителността на живота им? Всеки има различно мнение по въпросите, продиктувано най-вече от степента на близост между него и изкуството, захранвано от чувства, емоции и вихрушки от цветове и светлосенки.

За професионалните фотографи всеки въпрос има няколко отговора. Според тях дори самата действителност има по-различни очертания от общоприетите, защото творците притежават силата да хармонизират всички форми на истината. Тази истина, която често се приема за опростено отражение на действителността в зависимост от гледната точка на човека, наблюдаващ през обектива на живота. Отражение, а не копие, тя не се припокрива с реалността. Извоювала си е правото да притежава свои собствени измерения като резултат на ъгъла, от който човек я наблюдава. Когато е на фокус, тя заема централно място в композицията на моментния отпечатък и на преден план изпъкват нейните същност и величие, които отвличат вниманието от всички дребни детайли. Това е отговорната мисия на фотографа, чрез която той влияе върху цялостното израстване на личността. Защото творецът, макар и подсъзнателно, насочва мисленето на всеки, докоснал се до негова творба.

Разговорът ни с Иван Богданов няма как да не засегне и подреждането на видяното, пречупено през обектива. Композицията също е значим фактор при поддържането или отчуждаването от истинността. Дори за непрофесионалист е кристално ясно, че близостта между сходни обекти в едно изображение „подлъгва” окото. То започва да вярва, че вижда един предмет с уникални елементи, не съзнавайки, че видяното е просто сбор от унифицираните под въздействието на разположението и близостта на характеристиките си обекти. С различните си методи фотографът притежава силата да вдъхва живот на обикновени предмети. Да пренарежда картини и да ги превръща в модели за подражание – по детски чисти и неопетнени от живота, като резултат от осветеността на помещението или поради правилно подбрания ъгъл на снимане.

Оказва се че фотографът е гранична фигура. Крайно състояние на човека, който осъществява прехода между истина или илюзия. Ежедневно му се налага да прилага различни техники, за да преоткрива и разбира света, но те не са всеобхватни и това ги прави недостатъчни. Затова професионалистът предварително знае, че трябва да вложи най-ценното си във всяка творба - своите мисли, желания и стремежи.

Защото фотографията не е просто професия, не е само наука, не е дори само вид изкуство. Тя е съвкупност от емоции, знания и умения, възприятия и копнежи. Не е крайно определянето й като състояние на духа, в което се създава един нов, по-дълбинен свят. Вселена, изпълнена с преливащи едно в друго отражения на настоящата действителност, обгърнати в светлосенки, звуци и пречупени багри, в зависимост от настроението и вълнението на снимащия. Тези, които имат очи да вникнат зад материалното и да се докоснат до истинската същност, откриват, че тя е по-добрата алтернатива на света. Дарява на човека най-ценното – правото да избира - между бездушната истина, заобикаляща ежедневието му и бележеща настоящето, и красивата илюзия, изпълваща със смисъл мечтата за бъдещето.За способността да споделяш знанията си и за удовлетворението, което получаваш в замяна, за чувството да си новатор и за връзката между реалност и илюзия разказва Иван Богданов:

Аниматор, художник, фотограф, творец. Кое провокира израстването и обогатяването на личността?

Ако приготвя показалеца си, едва ли бих могъл да посоча един, два или три фактора, поради които една личност израства. Според мен  човекът ту израства, ту се смалява, после пак израства и това сякаш е най-естественото движение за нас. За мен е интересно и важно да забелязвам именно ходенето, между празнотата и пълнотата, болката и мира, тъгата и радостта. Образуването на наблюдение е едно голямо съкровище и не знам дали винаги си даваме сметка за това. 

Дейността на творческата платформа Compote Collective се гради върху създаването на уникални визуални стилове чрез инициирането на многообразни анимационни проекти. Всичко това изисква организация. Как успяваш да материализираш творческата си мисъл?
 

За мое голямо щастие Компот колектив е платформа, която започнахме заедно с моята съпруга и партньор Весела Данчева. Неин е големият принос за високата организираност и производителност на колектива. Това изисква изключително много съсредоточаване и енергия и е наистина трудно да се намери правилен баланс между продуциране и авторство. Дълбоката идея на Компот колектив е да образува общуване и смятам, че много добре се получава.

Каква е историята на курса МО-ФО?

На няколко пъти ми се е налагало да представям пред по-млади хора снимането с телефон и след като видях реакцията в публиката, сметнах, че ще е добре да се направи и един по-задълбочен курс, в който да споделя в по-голяма дълбочина това си занимание. В него ще бъдат засегнати както чисто техническите аспекти на мобилната фотография, така и натрупването на опит и образуването на наблюдение. Все неща важни за формирането на едно по-дълбоко занимание.

Защо избра  точно НБУ за свой партньор в инициативата?

НБУ е безспорно един различен пример в общата ни българска среда. Място, което е новаторско, смело и позволява да се случват неща, които са по-необичайни и необикновени. Ето, че ще е и първото висше училище, в което ще се преподава мобилна фотография у нас.

Христо Чукурлиев ме покани да направя такъв курс за студенти, обучаващи се във Факултета за дистанционно, електронно и продължаващо обучение, за което много му благодаря.  Също така изказвам и благодарности на Мария Тумбева за безрезервната подкрепа, която ми оказва.

За първи път ли влизаш в ролята на преподавател?


Не. Не ми е за пръв път. Миналата година, имах възможността да водя един курс в програмата за анимационно кино. Така че имам известен опит в предаването на идеи и знания.

Какво е усещането да споделяш знанията и вдъхновението си?

Никога не съм предполагал, че подобно занимание може да носи толкова много радост и удовлетворение. Години наред съм се дърпал и съм отклонявал подобни предложения. Но сега със сигурност знам, че е хубаво, а и е важно за всички. Като усещане бих го сравнил с това, което расте и набъбва, но не знаеш каква е неговата кулминация. 

Какви са очакванията ти относно резултатите от курса?

Разбира се, искам да успея да предам максимално добре това, което знам и мога. Но, от друга страна, влизам в курса като в едно неочаквано приключение, в което всички ще успеем да се изненадаме от себе си. Ще стигнем до нещо ново за нас самите. Същото нещо се опитвам да култивирам и в снимането.  Излизам сутрин рано. Отивам към езерото. Знам, че ще правя снимки. И толкоз. Оттам нататък оставям всичко да протече и най-накрая резултатът е изненадващ. Великолепно!


Лесно ли се превземат „крепости" като "The Guardian"? И под каква форма ще споделиш опита си с курсистите?

Лесно е тогава, когато не си го поставяш за цел. При мен така се случи. Ако си го поставиш за цел, предполагам, става много по-болезнено. Това не означава, че през цялото време трябва да се лишаваме от цели. Заниманията в курса ще са живи. Теорията ще е съвсем малко и в голямата си част ще практикуваме. Затова и два от дните ще протекат в снимане. Едно ранно ставане и посрещане на слънцето и едно късно отиване за гледане на залеза. Тези два дни ще са основата върху, която ще се развият останалите три.

Колко гледни точки има един обект? 

Смятам че към един обект има най-напред видими гледни точки, които зависят от това как е разположен и как пада светлината върху него. Но това, което е наистина вълнуващо, са невидимите гледни точки, които можем да имаме към него. Как той стои в контекста, в какви взаимовръзки попада със заобикалящата го среда. Та комбинацията от видими и невидими гледни точки образува магията на едно изображение. Именно от това ще се поинтересуваме в този курс. 

Къде е границата между истината и илюзията?

С истината бихме разполагали, ако имахме едно централно сетиво за реалността. За съжаление разполагаме с няколко, които работят едновременно, за да превръщат реалността в илюзия. Така го виждам аз и мисля, че нямаме друг избор. Така че граници няма.

От значение ли е техниката, която творецът използва? 

Когато започваш да се занимаваш с едно подобно нещо, техниката е от голямо значение. Овладявайки я, ти се освобождаваш в правенето. Но също така тя много лесно те увлича и, ако не престанеш да държиш не нейната важност, е способна силно да те замъгли.

Подценявана ли е мобилната фотография? 

От някои е подценявана, от други е надценявана, но най-важното е, че нейните мащаби нарастват все повече и повече. Толкова много хора снимат със своите телефони, че нивото на изображенията, които се произвеждат по този начин, всъщност неимоверно се покачва.

Къде се крие смисълът й? 

Търсенето на смисъл е едно сложно преследване, с което тук не бих искал да се наема. За това бих споделил явните предимства на мобилната фотография. А именно това, че се намира в джоба ти, че си способен във всеки един момент да направиш снимка и да я изстреляш по широкия свят. Мисля, че това даже е прекалено много.

По какъв път стигна ти до него?

Ето го пак смисълът, от който ще избягам. Понякога го намирам, но понякога и го губя. Това, което е важно, е да го търсиш или в моя случай да наблюдаваш. Мисля, че в наблюдението се крие едно голямо съкровище.

Как успяваш да канализираш емоции, усещания, виждания, за да създадеш една снимка?

Сложен въпрос, понеже усещанията предразполагат към виждания, а вижданията към емоции и оттам отново към усещания. В такъв случай се оставям на първото и нека светът се върти, и нека снимките и хората продължават да ме изненадват.

Откъде черпиш идеи?

Отвсякъде. Отвътре и отвън.

Налага ли се да обясняваш какво всъщност имаш предвид с дадена фотография?

Не, не ми се налага, но, предполагам, това се дължи не на факта, че снимките ми са много ясни, а на това, че в забързаното съвремие хората нямат време да питат. Джордж Карлин казва: „Някой ден ще измислят машина на времето, но ние няма да имаме време да я ползваме“.

Разбираем за всички ли е този вид изкуство?

Предполагам да. Хората са интелигентни същества, но им трябва повече спокойствие и време за наблюдение. Тогава започват да разбират всичко.

Кои са думите, с които ще посрещнеш участниците в MO-ФО?

Ще започна със „здравейте“, а следващите думи, които ще са по-важни, ще запазя в тайна.

Интревюто взе: Аксения Янева

Снимки: личен архив