Новини

Съпътстващата програма можете да видите тук

На 20 октомври от 18.00 часа заместник-министърът на културата г-жа Бони Петрунова отправи официално приветствие от името на министъра на културата г-н Вежди Рашидов, с което откри изложба в залите на Националната галерия, изложбено пространство „Двореца“. Експозицията е елемент от честванията, ознаменуващи юбилейната година от раждането на Димитър Добрович – първият български художник с академично образование.

Не е изненадващ изборът на място, чиито същност и история да са достатъчно дълбинни, за да успее то да съхрани стотиците въздишки от възхищение, прехласнатите погледи и изплъзнали се думи от поклонниците на живописта, за да ги сподели със следващите. Златистите отблясъци на залите допълват величието на творбите и им придават загадъчност и нескрито великолепие, които завладяват сетивата на докосналите се до тях.

Грандиозното културно събитие систематизира представите за художествения свят и естетическите търсения на твореца като разкрива непознати досега творби на романтика. То е организирано по инициатива на доц. д-р Ружа Маринска и д-р Анжела Данева от Център „Българо-европейски културни диалози“ на Нов български университет. Целта да се покаже дай-доброто от произведения, елеофотографии и документи от целия творчески път на родения в гр. Сливен художник. Ценителите на изкуството ще могат да им се наслаждават до 11. декември 2016 г.

Заместник-кметът на общ. Сливен – г-н Стоян Марков – поздрави организаторите за значимата инициатива и за нестихващия им ентусиазъм, въпреки препятствията, през които се е наложило да преминат по своя изследователски път. Гл. ас. д-р Владимир Димитров, декан на Факултет за базово образование и преподавател в департамент „Изкуствознание и история на културата“ на Нов български университет, сподели радостта си от осъществяването на мащабния проект и благодари на многобройните присъстващи за интереса им към изкуството. Той покани гостите на изложбата да вземат участие и в следващите прояви, посветени на 200-годишнината от рождението на Димитър Добрович. Фокус в изказването на д-р Димитров бяха предстоящите инициативи, подробно описани в програма, която бе раздадена на гостите.

Доц. д-р Ружа Маринска изрази задоволство от факта, че откриването на изложбата, посветена на Димитър Добрович съвпада с наблюдаващото се своеобразно „възраждане“ на романтизма в световен план. Тя акцентира върху 1893 година, през която се е провела единствената изложба на твореца в България. Авторитетният изкуствовед сподели някои от предизвикателствата, които екипът на Център „Българо-европейски културни диалози е срещнал по пътя си, но които с всеобщи усилия е преодолял. Разказа на присъстващите за световното признание на таланта на Добрович, за неговото новаторство в създаването на елеофотографии, за припознаването му като гръцки автор от някои изследователи. Запозна гостите на изложбата с факти от живота му в гр. Сливен, от развитието му в Италия и от техниките, които е използвал при създаването на уникалните си творби, малка част от които са представени в Националната галерия.  Доц. д-р Маринска не скри радостта си от огромния интерес към събитието, ознаменуван от присъствието на многобройни представители на художествените среди, преподаватели, студенти, хора с интерес към изкуството и историята, ценители на българското творчество.

Нов български университет активно участва в подготовката и реализирането на проявите, посветени на 200-годишнината от рождението на първия български художник с академично образование – Димитър Добрович. Инициативите започнаха още в началото на тази година и ще продължат до края й.

Поредицата от събития, с които ще се отбележи значимата годишнина, включва също и международна конференция на тема „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество“, докладите от която ще бъдат публикувани в двуезичен сборник. Нов български университет ще бъде неин домакин и като такъв ще приветства участниците от България, Гърция, Черна гора и Кипър на 16. и 17. ноември. Конференцията ще бъде фокусирана върху няколко основни теми - „Историографски дискурси – факти, процеси, явления, личности“, „Художествен живот в Европа и на Балканите през XIX век – академии, художествено образование, културни диалози“; „Изкуството на Димитър Добрович (1816-1905)“; „Изкуството и влиянието на техническите постижения на епохата върху неговото развитие – фокус върху фотографията“. 

Предстоящите инициативи са не само с национално, но и с международно значение, тъй като в рамките им ще бъдат дискутирани въпроси от областта на българо-европейската култура и наследство. Животът и творчеството на Добрович имат отношение към най-малко три национални култури: гръцката, където той получава образованието си, италианската, където продължава обучението си и прилага на практика наученото, и българската, където се завръща с творбите си. Това е и една от предпоставките за нарастващия интерес към изложбата, който се наблюдава от страна на европейските институции в Брюксел, както и от ценителите на изкуството в Италия. Предстои представянето на двуезична луксозна книга на Издателството на Нов български университет, в която са включени най-новите изследвания за художника, направени в трите страни.

Като един от основните организатори на събитията НБУ взе активно участие и в състоялите се вече чествания, посветени на Годината на романтика Димитър Добрович, като издаде Юбилеен календар, а преподаватели от Университета се включиха в провеждането на беседи заедно с  учени от България и Гърция.

Мащабната празнична програма е под патронажа на Министерството на културата на Република България и се провежда под наслов „Никой не може да спре 2016 – годината на Димитър Добрович“. Тя се осъществява в партньорство с Националната художествена галерия, ХГ Сливен, Националната галерия в Атина,  Ателие-колекция Светлин Русев, Институт за средиземноморски изследвания в Крит.

Текст и снимки: отдел "Информационна дейност"