Културната политика – социална политика на бъдещето?
На 21 октомври 2026 г. в НБУ се проведе лекция-дискусия на тема „Културните политики като социална политика на бъдещето“, с лектор Янина Танева – инициатор на Национална харта за култура и съосновател на една от най-успешните организации, работещи в сферата на социалните иновации у нас – „Фабрика за идеи“.
Лекторът представи и резулатати от национално проучване за достъпа до култура и участието на българите в културни дейности, което се провежда за трета поредна година от „Фабрика за идеи“ заедно с „Обсерватория по икономика на културата“ в партньорство с „Асоциация за развитие на София“ и социологическа агенция „Алфа Рисърч“. Според проучването, над 82% от запитаните не са посетили нито едно събитие с класическа музика, опера и балет, около 63% не са ходили изобщо на театър, а непрочелите нито една книга вече са 43,6%.
Хартата за култура, инициирана от седем неправителствени организации, бе приета буквално преди дни от Министерството на културата. Акцентирайки върху достъпа до култура като гражданско право, гарантирано чрез Конституцията, Янина Танева очерта приоритетите на бъдещата културна политика, включени в Хартата, сред които увеличаване на БВП за култура в България до 1 % , както и въвеждане на културни паспорти за деца и младежи до 18 годишна възраст, обхващащи над 850 хиляди ученици.
„Мислим за културния паспорт като за част от една по-голяма стратегия за достъп до култура. Има организации, които на своя глава и собствен финансов риск провеждат такава микрополитика. Някои колеги постигат невероятни резултати в работата с тийнейджъри, с всички онези групи, които отпадат. Важно е да има подкрепяща политика за такива организации, които изпълняват всъщност държавна задача, без държавата да им я поставя. Социално ангажираните изкуства са много важни. Изследванията, които правим през годините, са база за такава стратегия, но тя трябва да се приеме с много по-широк консенсус. Темата вече се разпознава, въпросът е по-скоро обществото да изисква правото на достъп до култура.“, отбеляза Танева.
Лекторът се спря, също така, върху фундаменталната роля на читалищната мрежа в България за поддържане и разпространяване на култура и социална свързаност на населението - роля, която читалищата осъществяват вече почти 200 години у нас и която няма прецедент в културната история на Европа.
Сред ключовите мерки в Хартата са приемането на два липсващи закона – Закона за статута на артиста, регламентиращ атипичната заетост и социалните режими, и Закона за сценичните изкуства, необходим за устойчивото развитие на най-голямата културна мрежа у нас. Хартата поставя акцент и върху ролята на обществените медии, като настоява за разширяване на културните програмни слотове и обвързване на финансирането им с конкретни индикатори в областта на културата и образованието.
Лекцията беше последвана от оживена дискусия със студенти от депратаменти Политически науки и Когнитивни науки и психология.
Събитието беше организирано от Лаборатория за практики на Устойчиво развитие в НБУ и модерирано от ръководителя на лабораторията гл. ас. д-р Радосвета Кръстанова. То е част от цикъл от лекции и дискусии, посветени на социалните политики като инструмент за устойчиво развитие на обществата.