Лилии, гора, пълна с чудеса, и пролетен бриз – новият интериор на болница ИСУЛ като част от проекта „Лечебна природа“
Красива природа и симпатични приказни герои вече посрещат малките пациенти на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. Изящните стенописи на талантливи автори от България, Хърватия и Португалия радват децата, техните родители и медицинския персонал. Благодарение на проекта „Лечебна природа – Анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“ съвременното изкуство напуска обичайните си пространства и влиза в болниците на три държави – България, Хърватия и Португалия.
Трансдисциплинарен екип от преподаватели и изследователи, награждавани анимационни режисьори и дизайнери, както и студенти по анимация, кино и звук, работи съвместно за подобряване на средата за детско здравеопазване и за създаване на интерактивно преживяване за малките пациенти.
Инициативата има за цел да изгради позитивна, успокояваща и вдъхновяваща атмосфера чрез артистични намеси, анимация и технологии за добавена реалност (augmented reality). Проектът се реализира в партньорство между Хърватската асоциация на художниците (HDLU), Нов български университет и Университета Лусофона в Лисабон. Oсвен в българската болница ИСУЛ, ще бъде осъществен и в Клиниката за детски болести в Загреб и в Детската болница в Лисабон.
Артисти от Хърватия и Португалия, заедно с екип от преподаватели и студенти от Нов български университет, работиха в продължение на близо година за преобразяването на педиатричните отделения в трите болници в по-уютна и щадяща среда за децата. България е единственият партньор, който включва студентско участие чрез конкурс, организиран от НБУ, за създаване на националното художествено предложение.
В коридора на детското УНГ отделение е инсталиран българският стенопис „Лилиите и бялото езерце“ с автор Лидия Цветкова (студентка в бакалавърска програма „Анимационно кино“, НБУ) и художник Евгения Стоицева (студентка в бакалавърска програма „Визуални изкуства“, НБУ). В тясно сътрудничество с още четири студента от бакалавърска програма „Анимационно кино“, НБУ - Дария Русева, Боряна Ангелова, Нелина Петкова и Людмил Василев, творческияt екип разработва движенията на героите и анимацията, която ще бъде внедрена като добавена реалност към стенописа.
Стенописът изобразява сцена, вдъхновена от природата – спокойно езерце и причудливи обитатели надничащи изпод гигантски листа на водни лилии. Мащаба и детайлите ни позволяват да се пренесем изцяло в приказната атмосфера. Цветовата палитра е изградена от меки пастелни тонове, подбрани, за да създават усещане за спокойствие. Докато ярките цветове могат да бъдат силно стимулиращи, тук композицията носи хармония в пространство, което често може да бъде натоварващо. Бялото, макар и често асоциирано със стерилност, символизира и тишина, и покой. То взаимодейства със светлината и променя нюансите си с напредването на деня.
В коридора, където се намират кабинетите на Диагностично-консултативния блок на болница ИСУЛ, са разположени и двата стенописа на артистите от Португалия и Хърватия. „Пролетен бриз“ е с автор Натали Улф, а анимацията се подготвя от Ана Кортес, Даниела Тиетцен и Паоло Диого Симао.
В другия край на коридора се намира „Гората на малките чудеса“ на хърватските автори Мелинда Шефчич и Леа Видакович, с участието на аниматорите Матеа Ковач, Жоао Мигел Реал и Катрин Новакович. Произведението създава усещане за мекота, уют и въображаемо пътешествие сред свят, пълен с доброта и открития.
В рамките на проекта бяха реализирани и две творчески работилници с деца, които дадоха възможност на малките участници да изразят своето въображение и да допринесат към визуалния език на инсталациите.
Освен артистичния си аспект, проектът включва и научно изследване, което ще оцени въздействието на художествената среда върху децата, техните близки и болничния персонал – с цел да се проучи как изкуството и новите медии подпомагат лечебния процес и психо-социалното благополучие.
Проектът се реализира в партньорство между Хърватската асоциация на художниците (HDLU), Нов български университет и Университета Лусофона в Лисабон и се финансира от Европейския съюз чрез програма „Творческа Европа“ с подкрепата на Национален фонд „Култура“ – България.
