Новини

dsc-0043-2_678x410_crop_478b24840a
21.11.2017 12:35
Новини

Лудовико Тронканети изнесе клавирен концерт по покана на Нов български университет

На 20 ноември 2017 г. в камерна зала „България“ се състоя клавирен концерт на Лудовико Тронканети, който за първи път е в България по покана на Нов български университет. На виртуозното му изпълнение се насладиха д-р Георги Текев, Изпълнителен директор на НБУ, членове на Ръководството на НБУ, преподаватели и студенти, гости, ценители на изкуството.

 

Гостуването на младия пианист е свързано с участието му в нов цикъл от концерти, представящи млади талантливи и виртуозни инструменталисти пред българската публика. Концертът е част от Семинари и концерти на гостуващи виртуози в Нов български университет за сезон 2017-2018, които департамент „Музика“ организира.

 

Богатата програма на клавирния концерт включваше Papillon op.2 – R. Schumann (1810-1856), Sonata n1 op12 in E minor – А. Rubinstein (1829-1894), Don Carlos "Coro di Festa e Marcia Funebre" S.435, Paraphrase sur Ernani II S.432, Paraphrase de concert sur Rigoletto S.434 – F. Liszt (1811-1886). Изпълнението на произведения от Лист – транскрипции на опери, изключително популярните по неговото време парафрази, предизвика огромен интерес сред присъстващите, които високо оцениха неговата сложност. Представянето на творбите по този начин дава възможност любопитната и жадна аудитория да се докосне до невероятната музика на оперните композитори, но чрез пианото като най-богат на възможности инструмент. По времето на Лист не във всеки град е имало оперен театър, а и не във всеки благороднически салон е можело да се представи сложната сценична оперна творба. Чрез виртуозните и изключително богати транскрипции творецът е съумявал да придаде музикалните образите колористично и ярко, така че публиката да бъде запленена от оперната музика. Клавирните парафрази и транскрипции на Лист са част от педагогическите му концерти – просветителски изпълнения с лекции. Но те изискват максимални технически клавирни възможности, като тези, които Тронканети показа на сцената.

 

 

Лудовико Тронканети е роден в Сиена през май 1991 г. Започва да учи пиано на 13 години и само една година по-късно влиза в Консерваторията в родния си град. През 2009 г. продължава обучението си в Лондон при световноизвестния пианист Лесли Хауърд. Лесли Хауърд е един от най-изявените клавирни виртуози, изсвирил и записал всички произведения за пиано на Ференц Лист. Смятан е за най-големият специалист про изпълнение на негова музика. От 2012 г. Тронканети изучава композиция в Консерватория „Джузепе Верди" в Милано. След това продължава своето музикално развитие в Centro Studi Musicali във Флоренция. Още от 2010 г. Лудовико Тронканети вече е концертиращ пианист и свири заедно с оркестри в престижни концертни зали на Италия. Участва в редица майсторски класове на пианистите Андреа Лучешини, Лесли Хауърд (Camposampiero Academy), Пиер Нарцисо Маси (Academy Corelli Fusignano, Консерватория в Лука, Музикални академии във Флоренция и Модена) и Анри Зигфридсон (известната Академия за музиката в Двореца Ричи в Монтепулкано). Солист е в много музикални събития: в Огледалната зала на Accademia dei Rozzi в Сиена, Teatro dei Rinnovati, Teatro dei Rozzi, Accademia Musicale Chigiana, Асоциация Montenapoleone в Милано. От сезон 2013-2014 е канен да участва в концертните сезони в Тоскана (в музей Orsanmichele) от мениджъра на Toscana Classica маестро Giuseppe Lanzetta, както и в Ponte Vecchio във Флоренция. Концертира и на фестивала за класическа музика в Дубай, както и в редица градове на Италия – Торино (Teatro Vittoria), Модена (Teatro San Carlo), Наполи (Teatro Comunale). Лудовико Тронканети е солист на оркестри под диригентството на маестро Коломбини. Тронканети има богат опит и като камерен изпълнител, включително клавирно дуо. Широкият му репертоар включва произведения от Бах до големите композитори от началото на ХІХ век. През 2015 г. изпълнява концерт за пиано и оркестър от Макс Регер op.114 и заедно със своя преподавател Лесли Хауърд участват в два концерта с музика на Ференц Лист в престижния Reform Club в Лондон. Сътрудничи си с пианисти като Франческо Либета и Артър Пизаро. Има ангажименти в Африка, Португалия, Финландия и Великобритания.

 

Лудовико Тронканети е голям почитател на музиката на Ференц Лист и подпомага работата на световния експерт д-р Лесли Хауърд при италианския превод на каталога на всички творби на Лист и в изследването му върху някои редки копия на негови произведения за пиано, предназначени за Hyperion label.

 

Роберт Шуман (1810-1856) е един от най-значимите композитори на ХІХ век – епохата на романтизма. Тай е роден в Цвикау, кралство Саксония, във време, когато Европа е завладяна от духа на съпротивата срещу Наполеон Бонапарт. Баща му е книжар, издател и преводач. От малък Шуман живее в света на книгите и различните истории, в света на словото. Но магнетично e привлечен и от света на музиката. Той свири и композира от 7-годишен. Младият Шуман расте, както с текстовете на гръцките трагедии на Шилер, Гьоте, Жан Пол, на Байрон, така и с музиката на Бетовен, Шуберт и Менделсон. Затова композиторът се колебае между литература и музика – еднакво добър е и на двете поприща през целия си живот. 20-годишният Шуман пътува до Италия (Венеция). Там слуша много музика, вкючително и невероятния Николо Паганини. Постепенно в него се оформя идеята, че както цигулката на Паганини е виртуозен инструмент, така и пианото има неизследвани и непоказани възможности. Предизвикателното начинание – да стане виртуоз на пианото, да композира за пиано, да представя и води пианистите – е повлияно и от запознанството му с прочутия тогава клавирен педагог, професор Фридрих Вик (баща на бъдещата му съпруга Клара Вик, която е перфектен пианист). За жалост амбициозният Роберт Шуман постепенно разбира, че няма шанс да стане световен виртуоз заради проблеми със сухожилията на ръцете си (той изобретява специален инструмент за разтягане на пръстите, който вероятно ги уврежда…). Но независимо от това Клара и Роберт се сближават бързо. И не само това – Клара Вик го обожава особено след като той издава първата си сериозна творба – Пеперуди, оп. 2/Papillons, Op. 2 – сюита за пиано, написана през 1831 г. Произведението обрисува маскен бал и е вдъхновено от недовършената новелата на Жан Пол (Johann Paul Friedrich Richter) Flegeljahre (1804–05). Шуман използва някои теми от сюитата си по-късно в Карнавал, Оп. 9.

 

Антон Рубинщайн (1829-1894) е руски композитор, педагог, пианист и диригент. Той е един от най-великите представители на клавирното изпълнителство тогава, бил е невероятен. Основоположник е на професионалното музикално образование в Русия. С неговите усилия е открита първата руска консерватория в Петербург. Ученик на А. Рубинщайн е Пьотр Чайковски. Сергей Рахманинов казва: „Рубинщайн наистина е несравним като пианист, неговото изпълнение е пълно с човешки пориви. Притежава мощта на магнетизма. Той владее публиката властно и решително, което кара аудиторията да го аплодира френетично…“ Творчеството на А. Рубиншайн е огромно – над 119 опуса в почти всички музикални жанрове – опера, симфонии, камерна музика, клавирна музика. Ако търсим някаква прилика със западноевропейската музика, най-близки са му Шуман (като романтичен лирик) и Менделсон (по отношение на мащабните форми – оратория – и големите инструментални произведения). Sonata No. 1 in E minor, Op. 12 не е особено позната на българската публика. Тя се изпълнява рядко от пианистите. Клавирното творчество на Рубинщайн изисква максимална техника и издържливост, така че публиката ще е любопитна и в очакване да чуе пианистичните възможности на младия Лудовико Тронканети.

 

Ференц Лист е унгарски композитор, пианист, диригент, педагог, публицист, една от най-големите и противоречиви интелектуални личности също във времето на романтизма – признат за най-голям виртуоз на пианото в ХІХ век. Лист притежава безгранични технически изпълнителски възможности. Създател е на нови инструментални жанрове – рапсодия, симфоничната поема, сформира едночастната структура на инструменталния концерт. Подобно на Рихард Вагнер, той пропагандира идеята за синтез на изкуствата. Лист има и изключително активна педагогическа и просветителска дейност. За неговите уроци във Ваймар идват ученици пианисти от цяла Европа. Смята се, че е основоположник на майсторските класове като форма на усъвършенстване на професионализма. Лист учи първоначално при Карл Черни (пиано) и при Антонио Салиери (музикална теория). Той е първият виртуоз, който дръзва да направи изцяло самостоятелен концерт без участието и на други изпълнители – т.е. отделя салонния концерт от соловия концерт.

 

Департамент „Музика“ на Нов български университет като модерна образователна институция в областта на музикалното и танцово изкуство се утвърди и като структура с иновативни методи на работа, със силен преподавателски екип, с чудесна материална база, даваща възможност на младите музиканти в България да се обучават по съвременен световен стандарт без да напускат пределите на родината си. Освен обучение след средно образование в бакалавърска програма „Музика“, департаментът предлага магистърските програми – „Музикално изпълнителство (на български и английски език)“, „Танцово изкуство“ и „Тонрежисура“, а на докторско ниво – програма „Музикознание и музикално изкуство“ с възможност за научно изследване в областта на теоретичното музикознание или в изпълнителския профил. Всяка година департаментът организира серия от майсторски класове за виртуозно майсторство на водещи професори от Европа.

 

 

Нов български университет Ви кани на предстоящия концерт от цикъл „Солисти интерпретатори“ със солист Сузана Клинчарова (арфа), Почетен професор на Нов български университет, на 15 декември 2017 (петък) от 19:00 часа в Национална художествена галерия (Царски дворец).