Новини

Старите къщи, разпилени из цяла България, със своите скърцащи стълбища, оронена мазилка и избелели цветове, предизвикват смесени емоции у минувачите, които сякаш не забелязват тяхната подреденост и обръщат внимание на липсaта, а не на съхраненото. Фасадите им напомнят за отминало време, за вече изживени емоции, за изказани думи. Остават встрани от днешния ден, защото повечето хора ги свързват с изминалия. Повечето, но не всички.

Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Н. Геров, преподаватели от НБУ, са късметлиите, успели да чуят ехото от изречените някога слова. Думи, придобили безсмъртие, скрити от очите на света в стените на домовете, които са посетили. Многоликата дейност на Мариана Екимова-Мелнишка, която е преводач, журналист и преподавател в НБУ по специализиран английски, както и автор на поредица пътеписи, дава живот на места, съхраняващи човешка памет и емоции. Заинтригувани от възможността за допир до миналото, двамата преподаватели смело решават да проведат изследване, в резултат на което установяват не само че човешките истории не са потънали в миналото, но и че някой все още продължава да ги разказва. Защото те, „къщите говорят“, стига да има кой да ги чуе.

Център за книгата в НБУ едва успя да събере всички желаещи да разберат тайните, които двамата изследователи са научили по време на дългогодишното си проучване. Историите, разказани им зад вратите на старите сгради, оживяват на страниците на книгата, която те заедно създават с много ентусиазъм, щипка носталгия и дълбоко уважение към вече изтеклото време и сътвореното, останало непокътнато в своята същност.

Доц. д-р Соня Алексиева, преподавател от департамент „Администрация и управление“, не скри емоцията си от завършването на този многолик проект, изпълнен с живот чрез думите на Марияна Екимова-Мелнишка и „обагрен“ от снимките на доц. д-р Александър Геров, математик-информатик, занимаващ се с фотография още от ученическите си години. Доц. Алексиева благодари за предоставената й възможност да направи редакторски прочит на книгата и да бъде една от първите, потопили се в неизречени навремето мисли, но устояли на бурите в човешкото сърце и пренесени през поколенията. Също така тя сподели възхищението си от упоритостта и нестихващото желание на екипа, осъществил дадената от проф. Богданов идея за „спомените, които говорят“. Пет години след пораждането на мисълта, тя вече е реализирана и дори може да бъде докосната под формата на луксозна творба, чийто облик е дело на Издателството на НБУ.

Мариана Екимова-Мелнишка не крие, че откакто е започнала работата си по проекта, виждането й за действителността и за нейните граници се е променило. Под въздействие на къщите, които е посетила, и на хората, с които е разговаряла, първоначалното й намерение да разкрие единствено съдбата на старите постройки неочаквано се е обогатило и е прераснало в нещо по-голямо. Страниците на книгата са изпълнени с историите на десетки известни българи с техните професионални пътища и житейски премеждия. Екипът от НБУ лично посещава домове паметници в градове из цялата страна. С въпросите си, с любопитството и с уважителното си отношение предизвиква многобройни разкази на наследници или съвременници, които с думите си възраждат спомена за едно отминало време. Личните изповеди рисуват непознат светове, описват човешки грешки, радости, тревоги, трепети и копнежи. Те обаче не завършват проучването, а поставят основата му, която отвежда Мариана  Екимова-Мелнишка в библиотеки и музеи. Там тя попълва липсващите парчета от пъзела на човешките съдби и в мислите си се запознава с характери, личности, с реално съществували хора, останали безсмъртни благодарение на шепота на домовете си. Така уникалните архитектурни образци, знаковите за българската история сгради, сякаш се прераждат пред човека, който с ушите си чува, че „къщите говорят“.

По време на представянето на книгата авторката сподели с присъстващите съдбоносни моменти от изследването. Разказа за страха от неодобрение, заради навлизането в личното пространство, за смелото „ровене“ в миналото от човек, който не е историк, за зашеметяването от вдъхновяващата архитектура, разрушена от отминалите дни, но само на повърхността си. Силата и безценния характер на преживяването тя успя да предаде на гостите на Център за книгата с думите: „Чувах гласовете на хората, гледайки „сълзите“ от люспеща се мазилка по фасадите“ …

Основната сила, движеща Мариана Екимова-Мелнишка по пътя на реализиране на идеята, е „стремежът да предадем миналото на следващите поколения, гордостта си от направеното през годините на нищета“. Авторката емоционално разказа за срещите си с хората, обитаващи днес домове, създадени преди десетилетия. Тя не скри възхищението си от човешкия устрем към опазване на вече сътвореното, който се проявява все по-често и който би съхранил не само материалното измерение на събитията, но и тяхната безплътна същност.

Почти 300 авторски снимки на доц. д-р Александър Геров спомагат да се разкрие пред читателя една реалност. Действителност, сгушена на границата между няколко свята. Минало, настояще и бъдеще са се слели в стотиците къщи, запечатани не само върху фотографската лента, но и в сърцата на изследователите. Снимките разкриват в детайли непреходната красота на архитектурата и напомнят за човешкия стремеж към съвършенство и хармония. Превръщат се в парчета от пъзел, с който Мариана Екимова-Мелнишка умело предизвиква читателя. А спомените оживяват чрез картините, създадени от доц. д-р Геров, докато „къщите говорят“ чрез гласа на авторката.

Водещата на представянето, доц. д-р Соня Алексиева, сподели, че „посланието на „къщите говорят“ е осмислено през призмата на съвременността, в диалог с отминалото време и поставя множество въпроси, отговор на които, за съжаление, и днешното време не дава“.

Гостуването на творците, създали „Къщите говорят“, завърши с въпроси по съдържанието на книгата, с предложения относно продължаването й, с възхищение към упоритата работа и безгранично въодушевление на изследователския екип. Присъстващите в Център за книгата имаха възможност да закупят луксозното издание и да получат автограф от авторката, която продължи да споделя спомени от 5-годишния творчески процес и след приключване на официалната част на събитието.

Текст: отдел "Информационна дейност"

Снимки: отдел "Информационна дейност", "Уебстудио"