Новини

Юра Трошанова: От 2006 година е ученичка на Райна Кабаиванска в нейните майсторски класове както в Нов български университет, така и в Академия Киджана и Музикалния институт „Веки-Тонели“ в Модена. Тя е стипендиант е на Фонд „Райна Кабаиванска“ в Нов български университет и Фондация „Америка за България“. А сега е време за много оперни усещания, чрез всичко онова, което казва Мария Радоева. 

Артисти като Вас не са често в България, сега обаче Вие сте тук. Можем спокойно да разговаряме тук в студиото на Classic FM. Добре дошли, радвам се, че сте при нас и приехте поканата. Мария Радоева: Благодаря Ви, аз също се радвам. Благодаря за поканата.

Юра Трошанова: Знам, че сте по личен повод в България в момента, но всъщност съчетавате това си идване тук и с професионални ангажименти. Правите репетиции за събитие, което ще бъде през май.
Мария Радоева: Да, точно така, използвам случая и да поканя всички Ваши слушатели на един прекрасен бароков концерт „Монтеверди – Вивалди“ в зала „България“ – 22-ри май. Така че сега, месец по-рано, използвам момента да репетирам, всички произведения, в които аз участвам, за да е по-добър резултатът. Защото знаете, колкото повече репетиции има, толкова шансът всичко да е на по-добро ниво е по-голям.

Юра Трошанова: Какво сте избрали от Вивалди и Монтеверди и с кои музиканти всъщност?

Мария Радоева: Мисля, че част от музикантите са от Софийската филхармония, а другите са наши музиканти, специализирали барокова музика в чужбина, и мисля, че повечето от тях свирят повече в чужбина. Те са много добри, но много малко съм имала възможността да работя с тях. Може би веднъж или два пъти и то доста отдавна, така че наистина нямам търпение. Диригент ще бъде Вирджиния Атанасова, с която и миналата година имахме подобен концерт, но със Скарлати.

Юра Трошанова: Тя от много години се занимава с такава музика… ренесансова. Вие споменахте, че ще пеете Монтеверди, а това пък веднага е скок към един момент във Вашата биография - Кристоф Русé – Монтеверди, името на този някогашен велик реформатор се намесва тук. Самото споменаване на името на Монтеверди веднага ми се иска да ни отведе към работата Ви с Кристоф Русé през 2008 година, когато всъщност той Ви избра за проекта, наречен „Монтеверди“. Разкажете ни, това е много интересно.

Мария Радоева: Да, наистина беше много интересно. Тогава все още аз много исках да пея барокова музика и се борех. Още тогава срещах трудности, защото това е въпрос на естетика. В Европа и най-вече във Франция и Англия, за съжаление, традицията изобщо е тази музика да се пее от много малки гласове, по-бедни на обертонове. Аз никога не съм разбирала това, честно казано и затова доста години опитвах. Но когато се явих на прослушване при Кристоф Русé за този прекрасен проект, той беше много впечатлен от това, че аз успявам с гласа, който имам, да пея в този стил, защото мисля, че това не е въпрос на глас, а въпрос на вкус и въпрос на усет. Да усетиш фразата, къде трябва да пееш с по-малко вибрато, стилистичните ефекти. Нашата работа беше много интересна, много научих от него и бяха прекрасни концерти – едни от най-хубавите ми професионални спомени.

Юра Трошанова: Понеже Вие сте пяла много опера, пяла сте дори Малер – „Втора симфония“, което е пак напълно различна стилистика. За бароковия репертоар споменахме, очевидно това е нещо, което много Ви харесва. Пяла сте и духовна музика – „Малка тържествена меса“ от Росини, имате и запис.

Мария Радоева: Да, имам издаден диск, може би през 2010 или 2011 година излезе.

Юра Трошанова: Това беше първият Ви самостоятелен диск. Това са съвсем различни епохи в музиката и съответно подходът на певеца трябва да бъде съвсем различен. Как Ви учат на тези неща преподавателите, с които Вие сте се срещнали?

Мария Радоева: Имала съм наистина щастието да се срещна с хора, от които много съм научила, но според мен основното е ти да имаш желанието да разбереш и да научиш, да имаш усета. Тези много тънки настройки да ги схванеш и да ги развиеш. Ти сам да работиш. Наистина хората, които срещаш по пътя си са изключително важни за развитието ти не само като артист, но и като човек, като личност.

Юра Трошанова: Мисля, че първата фигура, която за Вас е много важна е фигурата на Маестро Христо Недялков. Всички знаем, колко важно нещо е, когато си малък, да има човек, който да те ориентира и да ти каже „Да, ти пееш добре. Ти можеш да продължиш в тази сфера“. А Вие имате десет години в детския радио хор.

Мария Радоева: Да, така е, най-хубавите ми години. Това беше невероятно…. Не бих казала късмет, защото не мога да кажа, че не съм заслужавала да съм там. Той ни учеше на труд, на вкус, защото и там пеехме в много различни стилове. И всичко беше различно, всеки стил. Той ни разказваше, отделял е цели репетиции да ни разказва. Просто искаше да ни учи на всичко. За мен той е не само един учител в артистичен смисъл, но той е за мен семейство, наистина.

Юра Трошанова: Това ли беше човекът, който всъщност видя във Вас едни големи възможности за талант, който може да се развие?

Мария Радоева: Да, той беше категоричен. Аз не съм от семейство на музиканти и моите родители нямаха отношение към класическата музика. Аз не бях ходила на опера, когато заявих, че ще ставам оперна певица.

Юра Трошанова: Знаете ли какво открих, че е казал Христо Недялков за Вас? Мисля, че може би две-три години преди да почине. „Мария Радоева – разкошна певица, пее в Италия“. В негови спомени за различни епизоди от работата му с децата от детския хор към националното ни радио. Така че е виждал във Вас, това, че сте разкошна певица, а доказателството очевидно го намира в това, че пеете в Италия. После от българските Ви учители е Людмила Хаджиева, това е съпругата на композитора Парашкев Хаджиев. Всъщност може би Христо Недялков Ви препоръчва или Ви свързва. Разкажете историята.

Мария Радоева: Да, точно така. Когато стана време да кандидатствам в Академията, разбира се посъветвах с него, при кого да отида и той ми каза: „Няма да ти е лесно, обаче аз ти препоръчвам да отидеш при Людмила Хаджиева, защото тя наистина е прекрасна певица, умее да преподава и също таке е много коректен, приятен и интелигентен човек“. И в действителност беше така. Малкото години, в които учих с нея и имахме отношения, бяха много хубави и имам само хубави спомени.

Юра Трошанова: А Пламен Бейков?

Мария Радоева: Пламен Бейков беше много важен наистина след това.

Юра Трошанова: В какво беше тежестта му?

Мария Радоева: На много ме научи, беше много интересно. Надявам се да не греша, но мисля, че аз съм може би първата му ученичка. И той се учеше и аз се учех и беше много интересно, защото по време на уроците той казваше: „Чакай, дай да опитаме това нещо, момент, нека аз да го опитам. Я, сега ти го опитай“. Беше прекрасно и видях Пламен преди два месеца и за първи път от наистина много години попяхме. Беше много хубаво – поздравявам го.

Юра Трошанова: От друга страна, Пламен Бейков е ученик на Борис Христов и вероятно е ставало дума за това, когато сте провеждали занимания?

Мария Радоева: Разбира се. Да, казвал ми е доста от нещата, които Борис Христов го е учил. Той с доста образи е боравил като педагог.

Юра Трошанова: Все пак изреждаме хората, които са Ви дали най-много от българските учители, преди да стигнем до заветната фигура на Райна Кабаиванска. Има още едно име, което също Ви е дало много, макар и по-късно, приблизително преди около четири години – Дарина Такова, с която работите от 2012 г. Дарина Такова в какъв момент Ви взе? На какво още Ви научи?

Мария Радоева: Да, Дарина срещнах в един момент, който беше много труден за мен и така някак си ме извади, без да иска, просто така се получи. И действително научих много от нея и съм и много благодарна. Това е една невероятна певица за мен. Не топ ниво, ами ако има над топ, наистина.

Юра Трошанова: Защо казвате труден момент. Предната година беше едно Ваше много ценно като опит и същевременно като доказване от международен мащаб участие в „Кардиф“, когато имаше шестстотин участници, доколкото си спомням, от които двадесет останахте.

Мария Радоева: Да, от седемстотин само двадесет.

Юра Трошанова: И Вие бяхте сред тези двадесет. Не спечелихте за съжаление.

Мария Радоева: Да, печели един.

Юра Трошанова: Певица от Молдова спечели тогава си спомням, но все пак усещането, че от толкова много стотици певци от целия свят, в крайна сметка оставаш ти да пееш на финала. Какъв спомен имате оттогава?
Мария Радоева: Имам спомени с различни окраски, ако мога така да кажа. Разбира се, зарадвах се, обаче този конкурс наистина е най-големият конкурс и е много, много, много стресиращ. Ти дори не си даваш сметка доколко. Освен това със всяка година той е превърнат все повече и повече в шоу. Всъщност те, като че ли обръщат повече внимание на това нещо. Правят го едва ли не като някакво риалити, нали е много модерно. Това е такъв невероятен стрес. Ти не отиваш там само за да пееш и да мислиш за своето представяне. Ти се занимаваш, докато пееш на туровете, веднага с оркестър в зала с три хиляди места и непрекъснато една от тези камери, най-модерните, се движи непрекъснато около теб, приближава се много близо. За тях това е важно. Има открито студио, като на футболните мачове. В средата на залата има хора, които те коментират, докато пееш. И това не е лесно. Беше едно от най-големите изпитания за мен, затова казвам, че след това за мен беше трудно. Това е прекалено голяма тежест за един млад човек, сам да я носи на плещите си. Не очаквах и след това си дадох сметка, защото аз съм човек, който много се мобилизира и съм дисциплинирана, умея да се владея, обаче след това, като си дадох сметка…

Юра Трошанова: Това е конкурс на BBC. Вероятно, заради това нещата са толкова подплатени с медийна изява. В журито беше Мерилин Хорн, Кири Te Канaва. Успяхте ли да си размените няколко думи?

Мария Радоева: Да, успях, даже не няколко. Имахме много дълги и приятни разговори. С тях особено с Мерилин Хорн, която е човек с много хубаво чувство за хумор. Много хубаво, много приятно беше. После те даваха майсторски класове, само че аз участвах в майсторския клас на Денис О'Нийл – един много известен тенор от журито. Големи хора.

Юра Трошанова: Има и една много голям личност в живота Ви – Райна Кабаиванска, с която всъщност отпреди десет години започвате да работите. Това означава, че имате десет години споделен живот, ако можем така да кажем. Да се върнем десет години назад и да ни кажете помните ли първото си впечатление от нея? Аз обаче разбрах, че Вие сте родена на една и съща дата с нея – на 15-и декември. И няма как да не сте си споделили това?

Мария Радоева: Да, разбира се, това беше едно от първите неща, които тя забеляза. Това беше моя мечта, още когато бях ученичка в Детския радио хор си спомням, че беше нейния първи майсторски клас и аз си казах: „Трябва да познавам тази жена, трябва да се опитам да се докосна до нея, да уча с нея“. Наистина беше мечта и когато най-сетно дочаках, вече бях на 21 години. Факт е, че аз пея от много малка и на 21 години аз съвсем не бях в началото на моето вокално развитие. Вече знаех много и за музиката, така че на 21 години отидох. Толкова не съм се притеснявала от никой, никога в живота си. Пяли сме с детския радио хор в зали за 5000 слушатели и такова притеснение…

Юра Трошанова: А защо?

Мария Радоева: Респект!

Юра Трошанова: Защото е тя!

Мария Радоева: Защото е тя и защото, когато човек я вижда по телевизията – жена с невероятна осанка, енергия. А на живо тази жена… Аз не познавам друг такъв човек, тя излъчва невероятна светлина и енергия, спокойствие. Никога не съм я виждала да има лошо в погледа й. Има една мекота, една светлина наистина. Човек не е подготвен за това и това влияе.

Юра Трошанова: Нещо като положителен стрес, който те амбицира и който те прави щастлив, че виждаш такъв човек.

Мария Радоева: Да, и това е прекрасно, но не и когато трябва да запееш, защото е много трудно. Помня, че наистина не пях добре, толкова се притеснявах. Само, че тя е жена с толкова годишна кариера и много добре знае какво е пеенето, какви са факторите, които могат да повлияят и все пак един млад човек, каквито сме всичките й ученици, искаме да учим с нея. Тя вижда отвъд притеснението и евентуално някой дефект или дъх. Наистина умее да види таланта и възможностите на развитие на един човек, което е много ценно.

Юра Трошанова: Това е смисълът на всеки един учител, толкова по-ценен е учителят, колкото по-навътре в теб успее да проникне, за да види какво умееш най-добре. И в този смисъл какво е нейното мнение за репертоара, който е най-подходящ за Вас?

Мария Радоева: В началото доста години аз работих много барок и тя много ме насърчаваше за барока, за Росини серия (опера серия), не съм пяла комичните образи. Те не са за мен. Аз много опитвах – прослушвания с предишната агенция, с която работех, обаче не ставаше. Дори съм се явявала на конкурса в Инсбрук за барокова музика. Стигнах до полуфинал и всички ми казваха „Вие сте прекрасна певица. Защо искате да пеете барок?“ Все едно това е нещо… В действителност след това чуваш хора, които се представят за контраалт, в такъв случай аз може би съм контрабас…Много е странно. Естетиката е друга… В един момент спрях да опитвам с този репертоар, за много голяма жалост, защото искам. Имам наистина толкова много музикални интереси, бих пяла всичко. Пяла съм и музика, написана преди десет години. Харесва ми, интересно ми е, това е предизвикателство. Понякога казвам на г-жа Кабаиванска – „Ох, сега, еди какво си…“ и тя казва: „Не, това в никакъв случай. Това изобщо не е за теб“. И все пак някак си я убеждавам да го чуе и после казва: „О, да! Мари, знаеш ли? Много добре, много добре, можеш и това!“

През януари дебютирах в „Набуко“ от Джузепе Верди под диригентството на Маестро Густав Кун, което до този момент за мен беше най-най-емоционалното и прекрасното с много резултати професионално предизвикателство и преживяване. Госпожа Кабаиванска дойде на този спектакъл. За жалост през последните години не сме имали шанса да работим. Чували сме се, дори участвах на юбилейния й концерт, за мое най-голямо щастие. И аз бях по заета, непрекъснато нанякъде и в последните години не сме работили и въпреки това тя дойде на спектакъла ми. Аз не вярвах до последния момент. Даде ми толкова обич, толкова подкрепа, а, разбира се, мен толкова ме беше страх какво ще бъде нейното мнение, защото ако нещо не й харесва, тя не е човек, който ще каже „Да, беше много хубаво“. Което е чудесно. Беше невероятен жест. Много малко хора биха го направили. Тя е наистина над нещата и, когато вярва в някого, го подкрепя и се радва искрено с него. Това е много ценно и за мен. Всичките ми колеги, които бяха наистина изявени певци с кариери, казаха: „Райна Кабаиванска, тя наистина е в публиката.“ Стана прекрасно събитие. Тя направи наистина невероятен жест към мен и съм и благодарна толкова много.

Юра Трошанова: Когато сте пред нея и работите усещате ли това качество на учителя, което Ви казва подсъзнателно: „Можеш да направиш всичко, просто го направи“. Казвам го защото има учители, които застават пред тебе, но те сковават. Те са невероятни професионалисти, но те плашат и не ти дават възможност да изкараш всичко от себе си. Какво усеща душата Ви, когато стоите пред нея?

Мария Радоева: Радост. Абсолютно съм отворена да възприема всяко нещо, което тя ми каже. В началото повече се притеснявах, честно казано, което е нормално. Но после, когато станахме наистина по-близки, имахме много хубави чисто работни отношения. Тя умее да извлече максимума от един певец без да си даваш сметка, тя го прави с някаква магия.

Юра Трошанова: Вие сте пяли в един от най-старите оперни театри в Италия, който е пряко свързан с работата на Райна Кабаиванска. Ще Ви припомня, защото ми е интересно отношението Ви и това как се чувствате, когато влезете в една почти сакрална атмосфера на тези типични италиански оперни театри? Много от тях търпят злополуки, както е театъра, за който сега ще Ви припомня. Претърпял е пожар, след което е възстановен. Става дума за Театро „Реджо“ в Торино. Да споделим историята, за да я чуят и слушателите, след което ще Ви помоля и Вие да се върнете към тези времена. Театър, който е строен през 1740 година. Пяхте там „Джани Скики“ на Пучини. Великолепна опера. Преди две години мисля, че беше, а всъщност това е театърът, който през 1936 г. е бил унищожен от пожар. Възстановен е доста по-късно през 1973 г. и да се върнем към тази най-нова история на театъра. Новият Театро „Реджо“ е бил открит с постановка на „Сицилиански вечерни“, режисирана от Мария Калас и тогава определена за ролята на Херцогиня Елена е била Райна Кабаиванска. Може би е малко дълъг този разказ, но той е важен, защото навързва няколко поколения, няколко велики фигури в историята на операта. От една страна, това е един театър с много дълга история, с перипетиите, с възстановяването му и там вече се появява Райна Кабаиванска, но в крайна сметка Вие след това отивате в същия театър и пеете. Неслучайно има израз „Храм на изкуството“. Когато Вие влязохте там и знаехте цялата тази предистория, пеейки Пучини – „Джани Скики“, какво се събуди в душата Ви като спомен и като полезна емоционална информация?

Мария Радоева: Много, много приятни емоции. Това е един много хубав театър. Един от най-важните театри в Италия и действително на много високо професионално ниво са всички, които работят там. Факт е, че навсякъде и в гримьорните е пълно със снимки на Райна Кабаиванска от роли, с автографи и всеки, който разбереше, че съм българка ми казваше „О, Райна Кабаиванска!“ И наистина това за мен е такова щастие. По един или друг начин това те кара да се чувстваш у дома.

Юра Трошанова: А това отваря ли врати, когато кажеш: „Аз съм ученик на Райна Кабаиванска“ ?

Мария Радоева: Със сигурност е нещо престижно, защото Райна Кабаиванска прави една много сериозна селекция, тя не взима когото и да било да учи с нея. Когато кажа на колеги, че уча с нея и всички казват: „О, и аз толкова искам, обаче е толкова трудно и съм опитвал, няколко пъти, но тя никога не ме е взимала“. И аз може би при такива коментари съм си давам сметка и си казвам: „Аз всъщност съм голяма късметлийка, защото това е нещо, което толкова много хора искат, но не могат да достигнат дотам“. Тя винаги казва, че за нея потенциалът не е само в гласа, а е в нещо специално или специфично, което тя вижда в младия певец. Нещо различно, което би могло да го изведе и да му помогне да направи кариера.

Юра Трошанова: За тази година, кое е централното събитие, което очаквате с нетърпение?

Мария Радоева: То е лично! (смее се.)

Юра Трошанова: Пожелавам Ви успех в това лично събитие, каквото и да е то.

Мария Радоева: Дано, да се надяваме! Лятото имам един прекрасен концерт, рецитал с моя съпруг, пак на фестивала в Австрия на Маестро Густав Кун, с който за щастие имаме и за следващите години много планове. Той ме е поканил за много неща, опери и наистина много съм щастлива от това. Рахманинов, след това трябваше да дойда тук. Бях поканена от Райна Кабаиванска и Нов български университет за Лиу в „Турандот“, само че няма да мога за мое наистина голямо съжаление. И след това отново на фестивала на Густав Кун имам новогодишния концерт, който ще бъде на 31-и декември и след това в Австрия на 3-и януари имам един спектакъл, мой. Експериментален, много интересен, предизвикателство, дори и аз още не знам какво ще бъде. С музика от „Силата на съдбата“, малко от „Реквием“ на Верди с хор, ще е много интересно. Нямам търпение за това. Надявам се всичко да е по план, както съм планирала и личното и професионалното, така че да стискаме палци, че всичко ще стане, както аз си го мисля и ще успея да направя всички концерти и спектакли, които имам.

Юра Трошанова: Състезателен тип човек ли сте? Имам предвид конкурсите.

Мария Радоева: Не. И не само относно конкурсите. Не знам дали е до възпитание, смятам, че до голяма степен зависи от човека. Но майка ми от ранна детска възраст винаги ми е казвала на мен и на брат ми: „Не се сравнявай с другите, гледай себе си“. Защото като се сравняваш с другите, ти в повечето случаи рискуваш или да се загубиш някъде в негативни емоции или да слезеш на едно по-ниско ниво по някакъв начин, така че аз наистина гледам себе си!

Юра Трошанова: Разговаряме с Вас по време на страстната седмица и може би първо трябваше да Ви попитам дали сте вярващ човек?

Мария Радоева: Да, да вярващ човек съм. Винаги си мисля, въобще, когато съм тук особено по празници най-вече… Много ми се иска България малко да се измъкне от това ужасно положение, в което се намира, много ми се иска и хората да станат по-усмихнати, да имат причини да бъдат по-усмихнати и по-позитивни. Да имат вяра, защото ми се струва, че всички основателно са загубили вярата си… и това много ми се иска да стане.

Юра Трошанова: Какво бихте пожелали на Райна Кабаиванска, ако тя Ви чуе? Нека си представим, че тя ще Ви чуе. От дистанцията на тези десет години, от които вече се познавате?

Мария Радоева: Много пъти съм и благодарила, но, разбира се, никога няма да е достатъчно. Искам да използвам и сега този момент да й благодаря безкрайно за всичките десет години. Това не са малко години. Толкова и благодаря, винаги, винаги ме е подкрепяла, винаги ми е помагала с всичко. Благодаря й от сърце и това, което мога да й пожелая, то е здраве, защото всичко друго… първо, че тя го има и второ, че всичко друго е и постижимо и не е толкова важно. Човек здрав ли е, тогава… Това е най-важното.

Интервюто на живо можете да чуете тук